Ако си настроен патриотично

Ако си настроен патриотично, не е необходимо непременно да хванеш пътя към Шипка, Карлово, Батак ..., за да се заредиш с национална гордост и жлъчно да съдиш враговете на нашата мила родина. Можеш да предприемеш еднодневна екскурзия до Одрин – една отворена страница от нашата история,написана с болка. Одрин е непретенциозен в чара си, но ако тръгнете с професионален екскурзовод, си заслужава. Тръгнахме в ранни зори от Хасково и в 8 ч. автобусчето пъплеше по моста, където трите реки се вливат – Арда, Марица и Тунджа.Много е вълнуваща гледката – като три сестри бързат да си подадат ръце. Отправяме се към Тракийския технически университет,създаден от последователите на Кемал Ататюрк и символ на прогресивно развиващата се млада демократична държава. В близост се намира паметник в чест на швейцарския град Лозана,където Великите сили след Освободителната война присъждат града на Турция. Лозана е превъплатена като девойка и е символ на победата.За нас този паметник е символ на скръб, тъй като с него губим изконно българска територия. В близост е и първият локомотив, който е обслужвал двете държави – България и Турция. Продължаваме към хълма, където е била обсадата на Одрин. Турците са издигнали паметник на Шюкрю паша. За тях той е спасител. На този хълм нашите храбри воини са щурмували турската армия и са принудили пашата да се предаде. Шокирана съм от гледната точка, през която те пречупват фактите. Под снимките и експонатите са поставени надписи, които звучат прекалено емоционално. Но все пак това е тяхната гледна точка. Ако не сте си наели екскурзовод, но владеете турски може да изслушата запис, който озвучава мемориала. Оттук се откива прекрасна гледка към града- смесица от стари и нови сгради, джамии... Идва ред и на още едно свято за всеки българин място- църквата ,,Св.Георги”. Тя се намира в едно тихо кварталче, предимно застроено с едноетажни сгради, боядисани всяка в различен цвят. Родолюбиви българи са дали средства и сили този храм да просъществува. Дворчето е спретнато и много добре озеленено. Тук можеш да приседнеш, да изпиеш кафето си, размишлявайки дали би могъл да бъдеш доброволна жертва в името на българското.Мюсюлмани също се отбиват тук- те искат да задоволяват любопитството си. Интерес представлява и сградата на първото девическко училище, създадено от Д – р Петър Берон и просъществувало като такова точно 1 ден. Сега е превърнато в сиропиталище.Какви велики идеали са следвали хората в миналото. Гложди ни любопитство какво има в един мюсюлмански храм и се отправяме към най-голямата джамия – Селемие.Първоначално архитектът и изградил сградата с 1000 прозорци,но когато се произнасяла цифрата 1000,това не будело възхищение у правоверните,тъй като звучало кратко.Ето защо той зазидал един прозорец и така,когато всички говорели за джамията с деветстотин деветдесет и девет прозорци,всички се прехласвали. Преди да влезем, виждаме на чешмите как мъже се мият преди да влязат вътре. На входа се събуваме и разглеждаме изрисуваните стени на арабски, хората,погълнати от молитвата си и туристи, които правят снимки. Целият тур из града ни умори и сядаме да изпием кафето си. Купуваме турски сладкиши за близките си и поемаме обратно към България.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Турция  | Одрин
Забележителности около