Девически манастир “Свети Пантелеймон”, с. Присово

Възможностите за религиозен туризъм в област Велико Търново далеч не се изчерпват с посещение само и единствено на големите манастирски комплекси в региона – Дряновски, Преображенски, Патриаршески, Капиновски или Килифаревски.

Всички те, разбира се са задължителна част от програмата на всеки поклоннически тур. Но добре е да се знае, че оттук нататък има още много какво да се види, какво да се почувства, да се научи нещо ново.

На юг от хълма Присой бърдо в Предбалканската котловина, се намира тиха и спокойна света обител, посветена на Свети великомъченик Пантелеймон, водеща началото си в далечната 1872 година. Тогава, благочестивото семейство на Минчо Попрайчев и Дража Недялкова със собствени средства закупува една нива в източния край на село Присово и построява първата жилищна сграда. По-големият им син Райчо вече бил послушник в близкия до село Присово още един манастир - “Св.Архангел Михаил”, където постъпва и бащата Минчо, след като по чудесен начин е изцерен от тежка болест. Бащата приема монашеското име Методий, синът – Роман, а майката – Евфимия.

След прогонване на монасите от манастира “Св.Архангел Михаил”, йеродякон Роман постъпва в намиращия се наблизо Плаковски манастир “Свети пророк Илия”, където имало школа за църковни певци.

Когато през 1872 година е построена първата сграда на новооснованата обител, тук се настаняват бащата, майката и четирите им дъщери, които стават монахини и приемат следните имена: Мита – Евфросиния, Бона – Татяна, Станка – София и Неда – Зиновия.

Идеята за създаване на девически манастир е желание и копнеж на цялото семейство и всички по-нататъшни обстоятелства показват, че затова има воля Божия, въпреки пречките и трудностите.

След смъртта на монах Методий през 1878 година, грижите за новостроящия се манастир падат върху Роман, когото съдбата и Божията промисъл отвеждат в Букурещ.

Там той става архимандрит и протосингел на митрополит Панарет Рашев в българската църква “Св.св. Кирил и Методий”. Заемайки видно място сред българските общественици, полага всички усилия  и средства за доизграждане на обителта. След множество трудности е получено разрешителното за строеж на храм – издадено от самия княз Александър Батенберг при неговото посещение тук през 1881 година. Още на следващата година, манастирската църква е готова и тържествено осветена на 27.07.1882 година от митрополит Климент ( Васил Друмев ). Целият комплекс бива посветен на Свети великомъченик Пантелеймон. На тази дата официално се поставя началото на нов девически манастир във Великотърновска епархия. Иконостасът и камбаните са изработени и донесени от Букурещ. А по-късно – между 1888 и 1900 година, отново с помощта и волята на семейството, основало манастира, са построени западното крило – с камбанарията, и северното, които оформят и дават сегашния облик на обителта.

Още по времето на Освободителната война, тук квартируват руски офицери, начело с генерал Гурко. Спомен от престоя им, е засаденото през 1877 година от тях вековно дърво – гледичия, което и до днес се намира в двора на манастира.

След смъртта на майката – схимонахиня Евфимия, последователно в Присовски девически манастир игуменстват две от дъщерите й, също участвали в неговото основаване.

От 1934 година, според устава вече е избрана игумения от монашеското сестринство.

Гордост за обителта е, че тежките години на атеизъм между 1944 и 1989-та не успяват да заличат нейното съществуване, а иноческия подвиг, молитвата  и служението Богу чрез любов към ближния, не замират нито за миг.

И днес, щом известите на звънеца на малката портичка на присовски манастир “Св.Пантелеймон” за вашето пристигане, кротко и добродушно ще бъдете посрещнати от монахини и послушници, които с желание и гордост носят през времето историята му и пазят живо въгленчето на вярата по този край.

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около