Дъвките на Жулиета. А Ромео блее и никакъв го няма.

По времето на Жулиета надали е имало дъвки. Или поне не знам да е имало. Сега обаче тя е заобиколена от тях. Буквално. Но да започна отначало. Верона е мястото, което се свързва с любов. Като кажеш Верона, няма начин да не се сетиш за Ромео и Жулиета. Дори и да не си го чел. Но не точно онези - Леонардо и Клеър Дейнс, които се гледкаха иззад аквариума с рибки. А тези, най-оригиналните. Made in England. Когато пристигнеш в техния град, нищо не подсказва, че в него всъщност се крие един по-малък такъв. За да стигнеш до приказната част, трябва да минеш през голямата врата - Porta Nuova. Тя е разделителната част между новото и старото. Прекосиш ли я, се потапяш в истинската Верона. Тя започва с голям площад и също толкова голямата Арена, която в момента се ремонтира и се готви за грандиозно откриване. С опера наживо - Травиата, Набуко. Събитието ще е през 2007 година и очевидно верончани го чакат трепетно. Двайсет метра по-надолу започва един истински стар италиански град. Малки улички, фрашкани с магазинчета и хора, се вият из Верона и на пръв поглед изглеждат като лабиринт. Всеки втори турист тук иска да види задължително къщата на Жулиета и аз не правя изключение. Опитвам се да се водя по табелите, но вродената ми неспособност да се ориентирам добре /това качество е присъщо на жените, има някаква връзка с едното мозъчно полукълбо/ ме кара да се спирам почти пред всяка будка за вестници и да питам. Къде е къщата на Жулиета, викам, а продавачите ме гледат с такова презрение и безразличие, все едно ги питам дали продават кисели краставици. Всъщност, ги разбирам – по цял ден седят и отговарят на един и същи противен въпрос. И аз да бях, и аз щях да гледам така. От пръв опит не успях да се добера до къщата й, обаче излязох пред паметника на Данте. Погледах го малко, след което му се извиних и тръгнах отново, тъй като Данте не е Жулиета, нито „Ад“ е „Ромео и Жулиета“, въпреки че в някакъв смисъл май е. Както на всяко особено туристическо място, и тук тълпите са най-добрият пътен знак. Затова на втори опит къщата на трагичната героиня се изправя в цялото си великолепие пред мен и още стотици хора. Няма да е честно, ако кажа, че не се развълнувах. Въпреки че не е съществувала, Жулиета си е Жулиета. И, между другото, е само тя. Ромео отсъства тотално. Всичко е концентрирано върху нея – Casa di Gulietta /къщата на Жулиета/, нейният паметник, нейните стени. За съжаление, младежът е тотално отсвирен, но такъв е животът. Отивайки към двора на къщата, се минава през голям безистен, стените на който са буквално изпълнени с надписи, бележки и послания. Момичета, момчета, големи мъже и жени се катерят по широкия парапет, за да залепят своето лично желание. С дъвка. Стотици хиляди дъвки стоят вкочанени върху тези две стени, и стоически държат любовните послания на хора от цял свят. И после ще ми говорят, че любовта въртяла света. Любовта виси на дъвки във Верона и нищо не върти. Това е истината. Балкончето, което играе такава централна роля в трагедията, наяве изглежда малко миниатюрно. Едно такова малко и закътано. Обрасло в зеленина и определено не приличащо на балкона от представите ми. На който Ромео е висял, Жулиета го е гледала с ужас в сърцето да не падне, а дебелата бавачка... е, тя не знам какво е правила на балкона. В центъра на двора има статуя на Жулиета, изтъркана от хилядите ръце, които са я пипали за щастие. Не направих изключение, разбира се, и я сграбчих лакомо. За дясната гърда - тя е тази, която сее благоденствие и любов. Оттогава са минали няколко дни и като че ли още няма ефект, но ако скоро магическите й способности подействат, ще ви споделя. Естествено, най-интересната част е поставянето на твоята лична, собствена бележка. Късат се крайчета от листа, които намираш случайно в чантата си. Или пишеш върху билета от влака. Или от станиола в цигарената кутия. Мислиш трескаво, пожелаваш си неща, дето не си сигурен искаш ли ги или не, но атмосферата е такава, че в този момент по-скоро ги искаш. Водиш се по мечтите на другите. Написани на латиница, кирилица, канджи и всякакви азбуки. През това време усилено дъвчеш дъвка, мачкаш я здраво, след това късаш на две и започваш да лепиш. Гледаш да е на възможно по-високо, за да оцелее по-дълго. След това слизаш и гордо си я снимаш. ТВОЯТА бележка. А до нея – другите. Vanja, volim te. Ванинят Ромео е бил тука, и той се е катерил по парапета, плюл е, мляскал е и е лепил дъвки. А Шекспир сигурно се залива от смях някъде. На излизане снимам каменната плоча над къщата. Къщата на Капулетите. Жулиета. Само нейният Ромео липсва, завалията. Не си мислете обаче, че Верона се изчерпва с това. Градът си плаче за обикаляне – по малките, тесни улички, които не е ясно накъде ще те изведат. Но където и да е – все е хубаво. Като мостовете на река Адидже, откъдето стават прекрасни снимки, на фона на далечните хълмове. Малките площадчета със симпатични кафетерии. Разни паметници, които понякога подслоняват един или друг поизморен пияница. Освен това на два пъти се натъкнах на огромни листове, разлепени из града. На единия бе изобразен мъж на средна възраст, наречен Роберто. Търсят го, защото изчезнал преди два дни. Който го намери, моля да се обади. Със следващия лист издирват малко кученце. Симпатяга изглежда. Рошави уши и завита опашка. Награда – 5000 евро. Това е. За кучето – петарка, Роберто – на добра воля. Или си го задръжте, ако го намерите. На него Жулиета май не му действа добре. След като обиколите стария град и се уморите от ходене, зяпане по табели, каменни плочи и вековни сгради, най-добре седнете в една от почти десетте кафетерии пред Арената. Знам, че все това ви препоръчвам, но не е случайно. Заслужава си да зяпате. Например музея, в който в момента има изложба на Мантеня. И човека пред самата Арена, облечен подобно на гладиатор, който няма да ви даде да го снимате. Хората, които минават, разхождат си децата и кучетата, и си мислят за абсолютно тривиални неща, докато ти разсъждаваш върху трагедиите на Ренесанса и едва ли не се заклеваш тържествено, че ще изядеш Шекспир с кориците, че и Байрон също, а за Шели да не говорим. И ако съвсем случайно нещо ви загъделичка душата, върнете се при Жулиета още веднъж. Все пак, това е нейният град и няма какво да се лъжем. Напишете си още една, две, три бележки. Сдъвчете пет дъвки и залепете всичките наведнъж. Стените са големи и мястото няма да свърши лесно. А след това си тръгнете и оставете Жулиета да действа. Тя си знае работата. Все пак, веднъж вече се е опарила.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Италия  | Верона
Забележителности около