Една кралска приказка!

Букурещ – Брашов, посещение на среновековния замък на Влад Дракула, Черната църква – най-голяма готическа катедрала в Източна Европа – Синая, двореца в Пелеш – панорамна обиколка на Букурещ – отпъпуване за България”. Мммда, идеална дестинация за идващия уикенд. Решавам бързо да се впусна в пътешествието заедно със сина ми, който от любов към знанието и света съм решила да водя навсякъде с мен. Нека да види детето, да се стреми към най-доброто, да се зазабвява, да си „пълни очите”. И така във въпросния ден сме на въпросното място, приготвени съсъ солидна доза суха храна и тлъпни дрехи – юли е, но вали. Заедно тръгваме с най-добрата ми приятелка и нейното дете – и то да види, и то да се стреми към най-доброто... За съжаление, още при тръгването настроението малко се помрачи. Желаещите да се качат в автобуса бяха толкова напористи, че ние с децата някакви си изблъскани останахме най-отзад. Но какво пък, всеки си е платил и иска да осигури си най-хубавото място в автобуса, какво като сме се наредили и ние с децата. Слава богу дойде и втори автобус и ние притиквайки момчетата си напред си мислехме, че виждайки опитите ни да им осигурим добро място, добрите граждани ще ги пуснат с предимство. Е, пак се оказахме на опашката, но пък най-крайните места в автобуса се оказаха свободни и така имаше достатъчно място, дори имахме привилегията да сме по един на седалка. „Последният или печели, или губи” си казахме с усмивка. Настанихме се най-сетне щастливи и спокой и о, ужас! – съобщиха моето и на сина ми името – въпросните лица не са си платили. Приятелката ми подскочи като ужилена, защото тя движеше нещата по организацията и плащането и докато се усетя успя да уреди нещата, като се оказа естествено, че има грешка. Но това в никакъв случай не може да помрачи настроението ни – обиколили сме половин Европа и с какво ли не сме се сблъсквали. Оказа се, че една пътничка липсва – почакахме я подобаващо и след като не дойде, ведно поехме към северната ни съседка. На границата всичко беше по европейски, културни митничари, експресна проверка, добро обслужване. И тъкмо щастливи, че екскурзията ни започна, автобусът спря и зачакахме. Какво чакаме се питаме един друг, какво става, докога ще стоим – обстановката се поизнерви. След 30-40 минути влетя една дама, извини се на всички за търпеливото изчакване и така отново поехме, без да разберем какво изобщо се случва. Явно сме се унесли, когато изведнъж се сепнахме от гласа на екскурзоводката ни – разказваше за Букурещ, явно наближавахме града. Беседата беше много хубава и доста научихме, въпреки, че аз самата отивам в столицата на Румъния за 4-ти път. Направихме една чудесна панорамна обиколка, разбира се посрещна ни двореца на Чаушеску – достолепен и красив. През смях си припомнихме с приятелката ми и синът ми как миналия септември се лутахме из уличките на града, търсейки природо-научния музей. Оказа се, че тогава сме прекосили почти половината град и знаем доста от забележителностите!!! Не бяхме стигнали обаче до Триумфалната арка и сега я виждахме за пръв път. Прекрасна е! Досущ като парижката, но по-малка. За съжаление беше в ремонт и цялата бе опасана в скелета, въпреки че никак не изглеждаше рушаща. Но хората не чакат да се срути, за да я ремонтират, а просто се грижат за богатствата и паметниците си. Толкова е просто да поддържаш реда, да опазваш нещо вече създадено, да си спазваш традициите. Но това е тема на друг пътепис. Пък и ми става тъжно да гледам как хората живеят в подредения си свят, как усвояват парите на Европа, колко са напреднали, колко са чисти улиците им и няма сгради с графити, плакати или некроложи, одърпани и окъсани от времето. Иказвам за пореден път на сина си – учи се, мамо, живей в такава държава, карай нова кола, учи в хубав университет и получавай добра заплата. Настина стана тъжно, нека разведрим темата. Тъкмо се любувахме на една спретната нова сграда и щракахме с фотоапаратите, като се установи всъщност, че отново сме спрели. Какво ли чакахме този път? Оказа се, забавилата се дама е асистентка (?!) на екскурзоводката. Но да не се впускам в подробности за това колко се бяхме изнервили. Само ще спомена, че за да изчакаме въпросните две дами доста закъсняхме с времето по маршрута и отпървия автобус на групата нямаше и следа. „Пак се качихме в грешния автобус” – избухнахме в смях с приятелката ми. Добре, че децата ни гледаха и попиваха с широко отворени очи, та не разбраха тревогите на възрастните. 
              Пътуванията ми до Румъния бяха основно до Букурещ и сега изгарях от любопитство какво е във вътрешността. Все си мислех, че ще се разочаровам от така напредналата ни съседка, че ще видя разбити пътища, порутени къщи, бедни хора. Не може, мислех си, да има все нови коли – та те имат дори магазин на Ферари!!! Но ната и не се разочаровах, минавахме селце след селце, градче след градче и нямаше нищо, което да ме накара да кажа саркастично „И уж били много добре румънците”. Бяха си много добре хората. И вярно, че на много места имаше ремонт а пътищата и задръствания, но така се усвоявят парите от еврофондовете. Не можех да проумея как така на 100-200 км. От България е толкова красиво, чисто и привлекателно. Унесохме се в сън и незнайно защо като се събудихме още не бяхме стигнали до Кастъл Бран. Пътували сме цели 6 часа и не сме стигнали?! Как е възможно? Вече всичко с кули ни се привиждаше на замъка на граф Дракула. Придвидливо екскурзоводката и „асистентката й” започнаха да ни събират пари за входна на замъка – явно всеки момент ще пристигнем. Казаха ни, че трябва да дадем по 15 леи, като ние си зашушукахме, че сме чели, че входа е по 12 леи, а за деца и учащи – 6. Е, каза екскурзоводката, не знам какво са ви казали в офиса, но мисля, че входа е 15!!! Е, беше по 12, странно, че жената не е информирана, то навсякъде си пише, ако не е ходила скоро, то поне в интернет има обявени цени. Спомена се, че по 3 леи ще ни бъдат върнати, но се разрази лют скандал, когато няколко човека, сред които и аз попитахме защо не ни ги връщат. Не ми се иска, но тук е мястото да кажа – „българска работа” и да пореден път да си дадем сметка защо държавата ни издъхва и всяка година губи хиляди млади хора зад граница. 
            Но все пак бях почнала да разказвам за Бран, Брашов така и не видяхме – времето било малко, закъснявали сме, знаели ли сме ние как се прави такъв преход за 1 ден. Добре, че доста сме попътували и не може никой да ни вмени, че сме виновни заради собствената му дезорганизация. Замъкът ни посрещна забулен в мъгла и тайнство, досущ както очаквахме – страховито и вълнуващо. Заизкачвахме се към него и се чудехме на къде по-напред да гледаме – към красивия парк ли, към красивата гора ли! Изкачихме се и застанахме пред него – величествен и обграден от истиски запалени туристи. Вътре в замъка не ми се стори така внушително, по-скоро живота на граф Дракула беше интересното тук. Или пък бяхме повлияни от втория замък, който посетихме в Синая. Не случайно го наричат перлата на Румъния. Синая е китно градче, сгушено в планината, където вали непрекъснато. Казват, че едва 30 дни в годината времето е хубаво. Безброй хотелчета, хотели, вили и къщички предлагат отдих – истинска прелест. Помислих си веднага, че искам и нашите курорти да изглеждат така, на не да са строителни площадки с огромни, чак страшни хотелски комплекси, нямащи нищо общо с уюта. Е и нас не ни подмина дъжда, но така бяхме завладяни от гледката, че времето нямаше никакво значение. И ето ни пред двореца – никога в живота си не бях виждала такава красота. Замъкът е бивша кралска резиденция на последния румънски крал Михай. Той я продава на румънската държава за символичната сума от 30 000 евро /та тук една гарсониера струва повече/. Излишно е да правим аналогии с последния български цар и отношенията между него, имотите му и българската държава. Отвън беше красиво, а отвътре уникално. Такъв стил, такова изящество, истински кралски дом /там са живяли и първия и втория румънски крале/. Венециавско стъкло, френски витражи, дърворезби с фиността на паяжини, но без да е натруфено или натрапчиво. В този момент може би всеки си пожела да е живял в такъв дворец. Не ми се искаше да си тръгвам от него, не ми се искаше да излизам навън в света. Но трябваше да си тръгнем, чуваше се от някъде раздразнения глас на екскурзоводката, че закъсняваме, бързаме и трябва да отпътуваме. В малкото ни дадено свободно време вървяхме под дъжда и мълчахме, радвахме се, че бяхме в кралската приказка. С пълни части със сувенири се качихме в автобуса, не ни се искаше да пътуване на обратно. Не ни се искаше в реалността. Помислихме си само, че в това, че не посетихме половината обекти от туристическата програма има нещо хубаво – не видяхме още много красиви сгради, места, селца и не ни стана още по-мъчно, че живеем в страна, която няма потенциал да прави, а и да пази красивите си неща. 
             Отпътуваме за България, минаваме пак панорамно през мегаполиса Букурещ, един пиян господин от групата се оригва на задната седалка – „мила родна картинка”, но не румънска, а българска!!!

Дата:
4/5, гласа
Етикети: Румъния  | Синая
Забележителности около