Екопътека “Еменски каньон”

Заговори ли ви някой за величествени каньони по българските земи, никак – ама никак не бързайте да се противопоставяте и да се чудите опулено.Така де, верно е, че като се каже каньон, представите и мислите ни все към Гранд каньона на Америка бягат, за да си онагледим туй абстрактно за някой понятие. Но къде е, той Гранд каньонът  - ехеееее, далеко-далеко...И защо да не се дивим и да хвалим ей тукашната – нашенската си география, когато си имаме толкова красиви и великолепни природни дадености?!

Едва се сдържам да не извикам призива на Алеко Щастливеца от преди стотина години: “Е хайде сега да се връщаме към Стария свят. . . и тогава вече, прощавай, Америко.

Не че имам нещо против американците, но у нас поне, човек винаги може да види, да се докосне, пък и любопитството да си засити за това, което е слушал. Ето, един пример!

Щом за каньон е станало реч, няма как веднага да не го свържем с течаща през него река. Тук, реката, за която тепърва ще става дума, е Негованка – приток на река Росица. Името на Негованка понякога се среща изписано и като Нигованка, но да си знаете – малка и не чак толкова известна – реката е една и съща! Всъщност, в популярна я е превърнал извайваният с години от самата нея живописен пролом, до чиято красота ще се докоснете само, ако откриете поне мъничко ентусиазъм у себе си да се измъкнете от напрежението на деня си, за да изминете цялото – около два километра разстояние, на екопътека “Еменски каньон”. Наименованието идва от близостта със село Емен, област Велико Търново. Пътеката по своята дължина изцяло следва скалистия ръб на каньона и само сантиметри делят туриста от пропастното пространство. Това несъмнено прибавя необходимата доза адреналин, за да почувства всеки изключителността едновременно както на мястото, така и на начинанието си. Карстовите скали на някои места достигат височината от 50 метра, а избуялата върху тях растителност ги превраща в невероятно красива гледка. Докато вървите от едната страна на каньона, изкушен - погледът ви немирно ще прескача на отсрещната страна, където пещерни отвори и дупки, скални венци и ниши ще ви мамят магнетично. Но все пак, не забравяйте, че най-екстремните преживявания тук изискват специална подготовка и екипировка. Затова, най-добре е да си продължите бавно и славно към другия край на Еменската екопътека. Защото как иначе ще разберете какво ви очаква там?! И така, пътят продължава да се вие все по ръба на каньона и да ви води през живописни дървени мостчета, от които очите ще откриват смайващи и зашеметяващи гледки. А това няма как да не предизвика урагана от чувства, който внезапно връхлита всеки тук. Страх, възхита, удивление, почуда, задоволство – ще почувствате всичко това, за да са сетивата еднакво сити и доволни. Природата не пропуска да направи всеки от нас в безмълвен свидетел на вечната битка между силата и увереността на камъка и променливата в настроенията си пенлива и бистра вода. Най-после, увлечени от бързея на реката и в плен на собствените си възприятия, омаяни приближаваме края на екомаршрута. Грохот и силен шум на падаща вода величествено ни посрещат отдалече. Това е Момин скок – водопад с десетинаметрова височина на пада. Буйно и неудържимо водата стремглаво се спуска в голям, обграден от стръмни високи скали вир – истинска награда за очите и душата след изминаване на необикновеното разстояние. Легенда свързва името на водопада с три български девойки, които за да не приемат турската вяра, дружно се хвърлят от скалите във вира.

Тук, в края на Еменския каньон – заслужената почивка ще ви даде възможност да приседнете на някоя зелена полянка или повалено от буря дърво, за да се убедите сами, че може човек никога през живота си да не види американския Гранд каньон, но не трябва да пропуска възможността да изпита неописуеми преживявания на родна земя.

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около