Императорските градове: Рабат, Фес, Маракеш и Мекнес

Сп. «Европа 2001», бр. 3/2008
Автор: Министерство на културата на Кралство Мароко


Изкуството допринася за опознаването на историята на мароканското културно наследство. Зад укрепленията на градовете Рабат, Мекнес, Фес и Маракеш изкуството и архитектурата на Мароко са се изграждали чрез редуването на съперничество и конфликти в медините и по пазарите, в цитаделите, джамиите и тежките порти на кралските дворци.

Рабат - крепост и столица на кралството

На мястото, където река Бу Регрег се влива в Атлантическия океан, се издига голяма отвесна скала, надвесена над реката и направляваща нейния път към океана. През 1150 г. Абдел Мумен, основател на династията на Алмохадите, издига върху тази естествена защитна стена манастирска крепост – Ribat, чиято по-голяма част се е намирала на днешното място на Казба Удая.

Този малък градски комплекс, наречен "Мехдия" в памет на Мехди Ибн Тумерт, основател на Алмохадската единна доктрина, бележи етап в алмохадската епопея. По пътя на джихад (свещена война), водещ до пролива, комплексът е наричан още "Лагерът на победата" в чест на успехите на свещената война в Испания.

При управлението на Якуб Ел Мансур около това ядро се планира издигането на грандиозен град, което пропада със смъртта на неговия основател. Планирало се е изграждането на огромни крепостни стени с монументални порти, истински шедьоври на ислямската архитектура, ограждащи градска площ от 420 хектара.


Фес - "старата" духовна столица

Фес е най-древният императорски град в Мароко. Градът е снован по времето на Идрис II и в него се намират едни от най-красивите сгради в Мароко. Това е религиозен, духовен и културен метропол с най-голямата медина в Мароко. В нея се влиза по малки улички, които водят до лабиринт от пътечки, цветове, стълби и задънени улички, в които трудно прониква слънчева светлина. Този фантастичен свят се е оформил около джамията "Карауин" с четиринадесетте порти, която може да събере до 22 000 поклоници.

"Карауин" е не само една от най-известните джамии в Източния свят, тя е и една от най-старите в света. Построена през 859 г. и изменена през 956 г., с преустройството си - дело на Алморавидите, през 1135 г. тя придобива сегашните си размери. През
XII в. Маракеш и Фес са столици, където са се помещавали резиденциите на владетелите Алауити. Това ще остави траен артистичен отпечатък върху градовете: издигат се дворци, градини, укрепления, джамии и медресета. Предприемат се работи по реставрацията на много сгради. Благодарение именно на тях се дължи повторното засаждане на градините на Агдал и Менара, построяването на хамами и реставрацията на старите басейни.


Маракеш - градът оазис

Маракеш е една от най-престижните императорски столици в Мароко. Името й, чието значение си остава загадка, векове наред е използвано като нарицателно на цялата страна. "Свещеният" град с безброй мавзолеи си остава символ на силната вяра на народа. Маракеш е известен и под името "Madinat SabAtourijal" – градът на седемте светци-покровители. Като оазис, създаден от човешка ръка, за да носи духовна наслада, градът си е спечелил прозвището "El Bahja", или "Градът, който радва сърцето".

Разположен в низината Хауз между хълма Жбиле на север и Висок Атлас на юг, още от основаването си е бил пресечна точка на много пътища. Тръгвайки от бреговете на Нигер, керваните прекосяват Атлас, за да се освежат, спирайки в своеобразните оазиси преди Сахара. След това се отправят към Маракеш, откъдето поемат към атлантическите и средиземноморските пристанища. Просперитетът и развитието на града се дължат на някогашния му статут на столица и на контрола, който някога е упражнявал върху мащабната търговска система в миналото.

В началото, около 1070 г., Алморавидите построяват първото ядро на града, призван да се превърне в рамките на едно поколение в един от големите градове на мароканската империя. В началото на XII в. Али Ибн Юсеф, глава на Алморавидската династия, огражда своята столица със забележителна стена, запазена и до днес. Започва процес на урбанизация, като се докарва вода, улиците се покриват с павета, построява се джамия, носеща неговото име – градското ядро на населеното място.

Удвоявайки площта си с построяването на крепостта, наречена "Казба" – истински укрепен град, при управлението на Алморавидите градът се превръща в най-важния в западния мюсюлмански свят. Както се вижда и от известната джамия "Кутубия", строена по това време, това е град на изкуството.


Мекнес или "Огледалото на времето"

Мекнес е един от четирите императорски града в Мароко, окачествени от ЮНЕСКО като "световно наследство". Градът е богат със своето минало и настояще, с традиционното си занаятчийство и съвременност, с прекрасните си области и гостоприемство. Той дължи името си на племето мекнаса, установило се през
V в. на севeр от река Буфекран. Преди построяването му е имало само разпръснати къщи без крепостна стена, чиито жители се препитавали с традиционно за берберите земеделие.


Понастоящем Мекнес включва стария град (медината) и съвременния град (неговото "отражение"), разделяни от долината Уед Буфекран. Новият град предлага изглед върху цялата медина с многобройните й минарета, укрепления и императорски квартал. Тук можете да се насладите на Баб ел Мансур – една от най-красивите порти в Мароко.

При управлението на Мулай Исмаил (1672–1727) Мекнес се радва на голям просперитет. Той избира Мекнес за столица не само по архитектурни, но и по стратегически, политически и географски съображения. Тя представя типичната мюсюлманска архитектура с нейните арки, облицовки с емайлирана керемида и цитати от Корана.

Дата:
4/5, гласа
Етикети: Мароко  | Маракеш
Забележителности около