Инсбрук и музея с кристалите "Сваровски"

     Беше първата половина на януари 2009 година. Предстоеше ми да пътувам за България и решихме да съчетаем прибирането ми с една малка екскурзия до Инсбрук. 

    След закуска потеглихме от Цюрих. Пътуването беше приятно. Минавахме покрай красиви планински селца в сърцето на тиролските Алпи. Пейзажът се сменяше ту с някои заснежен връх, ту с някое криволичещо поточе покрай пътя, ту с отрупани в сняг борови гори. Всичко наоколо беше бяло и изглеждаше уютно и някак пасторално.

    Към обяд стигнахме до първата набелязана по маршрута точка – музея на кристалите Сваровски. Само на няколко километра от Инсбрук в долината между планинските върхове и река Ин се намираше градчето Ватенс, където бе централата на един от символите на Австрия, Европа и света - фабриката за планински кристали на Сваровски. Без да губим време се отправихме към музея.

     Както във всеки друг музей и тук имаше на изхода магазин за сувенири, който беше не по-малко впечатляващ както с асортимента си, така и с цените;)

    Имаше всякакви бижута, дори и дрехи с инкрустирани в тях камъни. Прекарахме дълго време в разглеждане докато накрая си избрахме по една стилна кутийка пълна с разноцветни и в различни форми камъчета.

   Когато си тръгнахме минаваше 14:00ч. и се налагаше да побързаме за да разгледаме Инсбрук преди да се е стъмнило, защото и без друго времето беше доста навъсено.

   Настанихме се в хотела и веднага излязохме в града. Тръгнахме по улицата “Мария Терезия”,  която водеше към центъра на старата част и се озовахме право пред колоната на Света Ана, едно великолепно ювелирно произведение на изкуството. Издигната е в чест на победата над французите през 1703 г.

    Малко по-нататък преминахме през Триумфалната арка и навлязохме в стария град с малките уютни улички и красивите сгради с безистени.

      Скоро стигнахме до сърцето на Инсбрук, площада с двореца на Максимилиан наричан още „Злания покрив”. Сградата е построена от херцог Фридрих IV в началото на ХV в. Когато кайзер Максимилиан I (1459-1519 г.) се качил на престола, я направил своя резиденция, като й пристроил еркер, от който можел да наблюдава живота и турнирите, които се провеждали на площада. Еркерът бил покрит с 2657 медни, но позлатени керемиди. Стените на "Златния покрив" били изрисувани и покрити с релефи. Днес тук се намира музеят на Хабсбургската династия. Кайзер Максимилиан направил Инсбрук столица на Хабсбургите. През града минавали всички пътища от Австрия за Германия.

Всички сгради наоколо бяха не по-малко впечатляващи. А безистените под тях бяха шарени от безбройните магазини за сувенири.

    Времето напредваше а си беше и доста студеничко. Обиколихме набързо и се върнахме до катедралата "Свети Яков" - внушително архитектурно съоръжение построено в началото на ХVIII в. в стил барок на мястото на по-стар готически храм.

    Колкото и да не ми се искаше трябваше да приключим с разходката. Времето ставаше все по студено и неприветливо. Отправихме се към хотела за да се стоплим и да си починем преди да потегля на другия ден за България.