Който може, нека го опише

Ето ви поредната идея за един-ден-разходка с изходна точка София...

Посока – север, към Мездра. Целта – един водопад в Понор планина.

Пътят е доста завоест, но добре асфалтиран и разстоянието от няма и 90 км се минава леко за около час и половина.

Т.е., би могло да се пропътува за около час и половина, ако не спирате постоянно, за да съзерцаватe прелестните панорамни гледки, които - мине се, не мине – се разстилат пред взора ти.

Пътят е по Искърското дефиле – мястото, където река Искър прорязва Стара планина и Врачанския балкан. Огромни красиви скални образувания. Дъхът ти секва пред Лакатнишките скали и Ритлите, където можете да видите пещерата Темната дупка и Черепишкия манастир, но тях друг път ще ги гледаме, засега целта ни е по-близка от Лакатник и Лютиброд.

Водопадът Скакля на едноименната река, ляв приток на Искър.

Гара Бов. Стигате до селото, но не влизате в него (десен завой, мост над реката), а продължавате само още малко по главния път нагоре. Там има паркинг, а непосредствено започва т.нар. Вазова екопътека, която свързва с. Заселе и гара Бов. Има голяма табела на пътя, няма как да пропуснете.

Пътеката се катери леко. Преходът до водопада е няма и час (може и много повече, разбира се, ако се мотаете).

Отскоро Вазовата екопътека е официално открита, поставени са парапети на опасните места, информационни табла, беседки, мостове, кошчета за боклук и осветление горе, на ръба на скалния венец.

В самото й начало, обърната към водопада, е вила „Скакля“ (удобна семейна къща със самостоятелни стаи, оборудвана кухня и трапезария), където може да нощувате срещу 14 лева на легло, а при предварителна заявка - и да ви сготвят вечеря.

Движим се по стъпките на самия Иван Вазов, който често е посещавал местността Заселски ливади, вдъхновила много негови пътеписи, стихове и разкази, измежду които шедьовърът „Дядо Йоцо гледа“. Веднага ти става ясно защо.

Тази пътека е невероятно живописна, с чудни кътчета, извадени сякаш от приказките. Уханна пролетна букова гора, прорязана от слънчевите лъчи, реката, ромоняща кротичко ту отляво, ту отдясно на пътеката и камъни с полепнал тъмнозелен мъх, едно дървено мостче, дъхав планински здравец, кукуряк и всичките горски цветя на сезона...

Кулминацията на пътеката е мястото, където пресича водопада - един от най-високите в България, обявен за защитена природната забележителност. Той се спуска от местността Варо на село Заселе от внушителен подковообразен варовиков венец, висок 120 метра.

Водопадът има три каскадно разположени скока, най-високият от които е около 85 метра. (През зимата водопадът замръзва в два успоредни ръкава, предлагайки екстремно катерене.)

Именно по широката скална тераса на втората каскада минава пътеката. Водата с грохот се спуска някъде високо над главата ти, полива те с разхлаждащи пръски, укротява се за миг, за да продължи поредния си скок в бездната.

Е тук е моментът и аз, като Алеко пред прелестта на Ниагарския водопад, да кажа: „Който може, нека опише тази красота, който може, нека я фотографира, нека я нарисува! Аз не мога...“

И да млъкна за малко.

За да продължа мълчаливо нагоре по пътеката чак до Заселските ливади на Понорското плато. Невероятно е, че от мъничката река, която виждаме горе, се получава този ми ти страховит водопад. А гледката отгоре е невероятно красива. Вижда се цялата Западна Стара планина, Искърското дефиле, Голема планина и землището на село Бов, сгушено в долината.

Именно тук обичал да седи Вазов и да съзерцава красивата панорама отсреща. Веднъж изневиделица при него дошъл кметът на Заселе и ядосано го попитал: „Кой сте, ваша милост?“ На което поетът отговорил: „Аз съм поет“.

„Поет, не поет, аз съм на Заселе кмет!“—троснато отвърнал кметът и поискал да го арестува под предлог, че е иманяр и самоволно мачка тревата.

Но след кратка словесна тирада двамата се разбрали и седнали на тревата на сладка раздумка...

Е, при мен никакъв кмет не дойде, само едно заселско куче троснато ме налая, но след като разделих сандвича си с него, се укроти и седнахме на тревата на кротко... съзерцание...

Именно тук се намира и историческата скала „Злио камък“, откъдето прототипът на дядо Йоцо (Йордан Маринков Църнярски), е гледал със слепите си разплакани очи и поздравявал влака – символ на Нова България.

И аз седях дълго на скалата, онемяла пред величието на природата. Пък вие можете да тръгнете и по обратния път – от Заселе към Бов. Да се качите с колата до Заселе и оттам да се спуснете по пътеката, за да видите водопада.

И в двата случая ще се задъхате на два пъти: пред панорамата, която се открива от скалата и пред величието на водопада.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Своге
Забележителности около