Копривщица


С всяка крачка по калдъръмените улици на Копривщица, човек се чувства емоционално и патриотична зареден. Всеки българин трябва да посети поне веднъж в живота си този прекрасен град. Тук всякаш времето е спряло в средата на ХІХ век.


Може да се обикаля цял ден и да не ви се тръгва.

Родният дом на Димчо Деблянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет.Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни. "Помниш ли помниш ли тихия двортихия двор с белоцветните вишни..." Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот - поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.На гроба му в двора на църквата Успение на Пресвета Богородица стои каменната фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син "да се завърне в бащината къща...".


Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо е сред къщите образци на българската възрожденска архитектура. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, къщата се отличава със своята симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж.Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби. В тази къща расте Тодор Каблешков - председателят на тайния революцинонен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание.

Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак.


Лютовата къща впечатлява със своята архитектура. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов - от тук и името, с което е известна днес.

В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти - нетъкани пъстри постелки изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.


Оселковата къща е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на заможния копривщенски търговец Ненчо Ослеков. Творение на уста Минчо и Коста Зограф - представители на самоковската школа, Ослековата къща пленява с богатата си външна и вътрешна украса. Три колони изработени от ливански кедър поддържат просторен салон на втория етаж.

Външната част на салона е изрисувана с картини изобразяващи екзотични градове и места. Красивата дърворезба по таваните, богатите стенописи и подредба показват как са живяли заможните копривщенци в средата на XIX в. Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание - в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив.


Възрожденска къща
Някой възрожденски къщи са превърнати в хотели и ресторантчета и е много приятно да се посети някоя.

Възрожденска къща


Възрожденска къща
Църквата "Успение Богородично" построена през 1817 г.

Мемориала на Хвърковатата чета на Бенковски Мемориала
Пантеона на загиналите в Априлското въстание 1876 г. Моста на който на 20 април 1876 г. пуква първата пушка с което се обявява априлското въстание

Край гара Копривщица се намира единият край на най-дългият тунел в България 6800 м.

 

Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Копривщица
Забележителности около