Къде сме ние, къде е Бангладеш?

   Как да знаеш къде си, кой си и как се развиваш, ако не отскочиш до съседите да си свериш часовника?
   И отскочихме ние до Букурещ. Автобусът и шофьорите – нашенски. Коментарът по-нататък е излишен. Лош късмет беше, че местата ни бяха напред. Даде ни се пълна възможност да съчувстваме и състрадаваме на шофьорите заради техните огромни проблеми, конфликти и микроскопични заплащания. Или с две думи – двамата шофьори се караха през цялото време, а то не беше кратко – седем часа.
  
   На сутринта все пак пристигнахме в Букурещ и той надмина очакванията ни. Търсейки това и онова, скитайки насам-натам, се наложи да разпитваме десетки красиви нагиздени румънци на английски и никой от тях не повдигаше рамене. Невероятно, но факт – всички говореха английски, не бързаха, а дори изоставяха своята посока, за да ни помогнат. Метрото и надземният транспорт се оказаха по-евтини от нашите, макар че, знаем, доходите им са значително по-високи от българските. Красив център, всички стари сгради запазени, дори в самия център имаше малки, тесни стари улички с романтични къщи.

   Националният исторически музей – с цена на билета една трета от нашата, в нашия Национален исторически музей, ни омагьоса с трезорната си зала, невероятно богата с ювелирни изделия от всички епохи – от 5 хил. пр. хр. до 1922 год. Касиерката на музея не само ни обясни, какво и къде да го търсим, но ни подари и карта на Букурещ. Голяма роля изигра този подарък – знаете, че Букурещ е около двойно по-голям от София.

   И все пак – най-голямата забележителност на града си остават хората! Мили български жени, отидете там без мъжете си! Там ще ги загубите – румънките ми се видяха безкрайно красиви: стройни, елегантни, модерно облечени и усмихнати. Нямаше нито една дебела, размъкната румънка. Звучи сигурно много субективно, но е истина, защото приятелят ми стана разноглед и ужасно разсеян. Ако искате да пренощувате, а с сте с много ограничени средства, потърсете си хостел /къща за гости/. Само в никакъв случай не допускайте моята грешка /направо огромен фал си беше това/. Извадила съм аз няколко хостела от интернет, но само имената, улиците или площада, без номера! С моя наивитет си представях, че ще има лъскава табела, на която да пише «Хостел». Оказа се, че няма такова нещо и си походихме, меко казано, доста, а си поговорихме със стотици хора. С тяхна помощ открихме Вила 11, което си е една обикновена стара румънска къща, само с мъничък надпис до вратата, но необикновено романтична, млади красиви хора ни приеха и после изчезнаха и така си останаха невидими до края. Старинно пиано при входа, много картини и цветя правеха къщата много уютна. И аристократична. Обща трапезария с големи кошници красиво подредени плодове и зеленчуци, самуни хляб и домашно румънско сирене сякаш бяха излезли от картините на импресионистите. Тази трапезария ни срещна с много интересни хора от цял свят, идващи от Бангладеш, Бирма и Сирия, идващи от Германия, заминаващи за Констанца и къде ли не. Метнали раниците на гърба, те обикаляха света с минимални разходи, но с щедри усмивки и богати впечатления, споделяха, интересуваха се, любопитни, с широко отворени очи, Сбогуваха се сърдечно и изчезваха по своите дълги пътища.
   И ако трябва да си говорим за забележителностите на Букурещ, неизбежно трябва да споменем Двореца на Парламента и Триумфалната арка. Арката за съжаление беше в ремонт, яко опакована в сини скелета и беше безпредметно дори снимки да се правят. Затова пък, отивайки към нея, «фача, фача» /пеша, пеша/ по красив, зелен и хладен булевард с много арт сгради, сгушени сред дърветата, открихме Етнографския и срещу него – Геоложкия музей.

   
   Етнографският е с толкова богата експозиция, че според мен е главно за специалисти. Но ако наистина ви интересуват бродерии, носии, обичаи и наивитистично християнско изкуство – там бихте изкарали един разкошен ярък час. Продължавайки по същия зелен и свеж булевард най-после стигате до Музея на селото. Невероятно красиво място и за мен като етнограф изключително богата информация. 70 сгради от 18, 19 –ти и 20-ти век, от всички райони на Румъния са събрани в един парк, не реставрирани, а пренесени, съхранени до последната летвичка, напълно автентични и живи. Саксии с мушката по чардаците, кучешки колибки, стопански сгради, целият скромен или пищен интериор, дори истински живи котенца по дворовете. Сякаш всеки момент ще изкочат и стопаните и ще ви поканят вътре. Църквите бяха странни за нас и много трогателни. Скромни, само от дърво, изрисувани до последната дъсчица, но не от зографи, а от обикновени селяни, простичко, но от сърце. И, колко различно от нашите етнографски резервати – нито една скара, нито едно заведение, нито едно кафе. Мажду другото, в цял Букурещ не видяхме нито една сергия! Къде ги бяха скрили, нямам представа!

   Дворецът на Парламента е бившият дворец на Чаушеско, сега наистина е Парламент и наистина може да се посещава от туристи. Булевардът към него е построен в същия стил, по средата му следват фонтан след фонтан и булевардът  беше едно от най-приятните места. Да не забравяме, че пътешествието ни се вихреше през юли, при повече от 30 градуса. Приключение  беше да открием входа на Двореца, но иначе достъпът е повече от лесен – 15 леи вход /7-8 лв/, проверка за оръжие и експлозиви и попадаш във великолепен дворец. Справката в интернет ни съобщава, че това е втората по големина сграда в света след Пентагона.
   И нека се върнем отново във Вила 11. Закусвахме ние с един сладкодумен немец, млад човек, но много пътувал, много видял.Бил преди пет години в България, той попита, разбира се, как са при нас нещата сега. С огромно неудоволствие, признахме, че сме си още на дъното.
   - Недейте така!-възкликна немецът- Има и по-зле от вас! Та аз идвам от Бангладеш!
   Голямо успокоение, няма що. Добре че го има Бангладеш!

   Тоня Стойкова
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Румъния  | Букурещ
Забележителности около