Made in China

Автор: Гина Кафеджиян

Китай. Да, звучи така познато, представяме си го голям, многолюден и произвеждащ почти всичко в нашия бит. Често мисим за него със снизхождение, понякога с яд, понякога с презрение. Възхищаваме му се, като родината на порцелана, хартията, чая, барута, калиграфията, Фън Шуй, маоистката философия... и щом го посетим веднъж го обикваме. Обич, не стихийна като влюбване, а спокойна и дълбока, като обвързване, като милеене, като желание за „отново и отново” или поне с мен бе така, когато го посетих за първи път.

На летището съм с всичките факти в главата си, такъв пътник съм аз, обичам да знам къде отивам: Китай, държава, разположена в Източна Азия; По площ /9 596 960 кв. км./  на четвърто място в света след Русия, Канада и САЩ, а по население е първа /1 360 445 010 жители/, но тези факти като че ли отстъпват пред неосъзнатото преклонение, че ми предстои среща с наследниците на древната китайска цивилизация, създадена приблизително 4000 г. пр.хр., с наследниците на династии и империи, чиито величие, мощ и съдбовна обреченост са запечатани в сетивата ми от не едно и две художествени произведения, среща с хора и места, които носят заряд и знание за вътрешен баланс и „златна среда”. С такава неспокойна душа кацнах в Пекин и в този миг съзнанието ми се изчисти, сетивата ми станаха tabula raza и аз започнах да попивам, на чисто, на ново, за първи път, благоговейно от източника.

Пекин – градът модел, градът образец с дълги и прави булеварди, цветни алеи, площади с паметници и водни каскади, модерно строителство, което ненатрапчиво съжителства и все повече доминира. Градът със „Забранения град” - китайският императорски дворец от средата на династията Мин до края на династия Цин. Той се намира в центъра на Пекин, и по настоящем е със статут на Дворец музей. За почти пет века Забраненият град е дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство. Но Пекин е и градът, приютил Олимпиадата през 2008 г. и в нейна чест създал едни от най-модерните спортни зали и атракциони. Да, тук са и „гнездото” и водната зала и олимпийското градче. Пекин е и площадът Тянънмън, станал символ на съвременен Китай, разположен в сърцето на града като една огромна пустиня от павета. В полите на града пък е Летният дворец, и като всичко тук е голям, пищен и многолюден, защото е любимо място за разходки и на местните жители и на гостите на града. Към двореца прилежат и огромния парк и езерото Кунминг, над което се простира мост със седемнадесет арки.



Пекин засища не само с впечатляващи гледки, тук ви очаква и една нова индустрия – ресторанти големи като фабрики, а вътре обзаведени като шикозни хотели. Тук към всяка маса има зачислен готвач, който специално за вас подготвя специалитета „Патица по Пекински”.



И не, с това не свършва, защото идва нов ден, готов да ви дари нови изживявания, нови впечатляващи срещи – не, не преувеличавам, защото срещата е с едно от 7те чудеса на света - Великата Китайска Стена. За нея хората смятат, че е единственото творение, създадено от човешка ръка, което може да се разпознае от космоса. Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6700 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м., а на височина 15 м., като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително  180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м. и височина 5 м., то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Но не само фактите са впечатляващи, вълнуващо е и усещането, което имаш докато си там, докато внимателно се качваш или слизаш по изтърканите стъпала, докато се разминаваш с красиви млади китайци и китайки, които в сватбения си ден са дошли тук – по традиция за късмет, докато изписват името ти като „покорител” на стената, а вятъра пише йероглифи в косите ти...



Вечерите в Пекин са също така богати, както и дните, разнообразие от атрактивни ресторанти и кафенета, барове и клубове, нощни пазари, непознати аромати и вкус на чай...

И като си мисля за Пекин, не мога да не си мисля и за хората му – в първите часове едва различавах различните лица, всички ми изглеждаха еднакви, особено когато ги видях на площада Тянънмън да изпращат деня и да присъстват, както всеки ден го правят, на свалянето на флага на страната – да, те наистина са много... Но се оказаха и много мили, приятно настойчиви, ако е необходимо, услужливи и често самодостатъчни. На колело, в автомобил, в рикша, или правещи гимнастика в парка, или танцуващи пред вратите на двореца, или свели глави в храмовете... Сега мога да разпозная лицата им и с интерес научавам значенията на така красивите им имена.

„Там, където залязва слънцето”, така се казваше нашия гид в Шанхай, Джин Хуа Съ... и като казах Шанхай – ето я блудницата, перлата, най-големия град, „Парижът” на Китай. В началото Шанхай е тихо рибарско градче, но до началото на XX-ти век той става най-важният град в Китай. Тогава Шанхай е център на популярната култура, на споровете, на интелигенцията и на политическите интриги от ерата на Република Китай. Шанхай в даден момент дори се превръща в третия най-голям финансов център в света, след Ню Йорк и Лондон и най-натовареният търговски град от Далечния изток. Шанхай е град с богата история - една невероятна смес от източни традиции, европейски колониализъм и съвременна гигантска урбанистика.


Шанхай е безумното движение, с пътища, които минават над покривите на старите сгради. Шанхай е високоскоростният влак, който ви „изстрелва” по магнитна възглавница. Шанхай са и прекрасните музеи, примамливите магазини, богатите ресторанти с морски деликатеси, впечатляващата архитектура, атрактивната търговия...

Шанхай е и Старият град с „Градината на Щастието”, и Храма на Нефритения буда, и майсторството на актьори и каскадьори в културните центрове. Шанхай е пъстър и гримиран, избухлив и доверчив, харесах го! Сега си давам сметка, че дори не съм обърнала внимание на така спряганата тема за замърсения въздух – дали имах доминанти, дали от върха на телевизионната кула не изглежда така замърсен, или „светът е такъв, какъвто го възприемаш”... Бих се върнала там!



Бих се върнала, но не и сега, защото в съзнанието ми е следващото бижу – бижу легенда! Кое ли в Китай не е световна легенда... Манастирът Шаолин – безспорно е! Още в древни времена манастирът е известен с школата на Зен (Чан) будизма и бойните си изкуства. Намира се в свещената за даосите планина Суншан, близо до град Дънфън. Построен е с императорски указ в края на V век. През 527 г. тук се установява индийският монах Бодхидхарма, известен в Китай с името Да Мо. Едно от най-важните занимания на послушниците в манастира било практикуването на медитация, наричана от тях "съзерцаване в стената" (дзуо чан), като метод за духовно и цялостно развитие и постигане на просвещение. Да Мо намира, че поради дългото стоене в една и съща поза при всекидневните песнопения и молитви монасите са с твърде слабо тяло и затова измисля редица двигателни упражнения, да ги укрепи физически. Тези упражнения, съчетани със заимствуваните от древните китайски трактаки, дават началото на шаолинския стил борба. Всяка династия, обаче, има своя принос за реконструкцията и разширяването на манастира. Шаолин постепенно се превръща в една от големите ценности на китайското архитектурно изкуство. Непосредствено до манастира Шаолин се намира едно от най-известните училища по шаолински бойни изкуства в Китай "Та Гоу", в което се обучават над 7000 ученици. В него се записват деца от цял Китай, които мечтаят един ден да станат големи майстори и учители по конфу, кинозвезди, или просто да развият физиката и духа си, да преодолеят различни комплекси или други натрапчиви състояния. Те са там, така слети с природата и едновременно така ярко обагрени, че да не останат незабелязани. Сънувам ги, а се събуждам пред друго чудо - пещерите Лонгмен - огромни скални будистки скулптури, включени в списъка на Юнеско. Известните в цял свят пещери се намират на 12 км. от Луоянг. На това място двете планини Сианшан и Лонмен се извисяват една срещу друга, а река Йи си проправя път между тях. Мястото е наистина величествено. По времето на династиите Чин и Жу това място се е наричало “Вратата на река Йи”. По-късно, когато Суи разполага столицата си в Луоянг, а дворецът му е обърнат към “Вратата на Йи”, мястото започва да се нарича Лонгмен и нещо, което трябва да се преживее, защото думите са като просяци...


И аз самата се почувстваш така, заставайки пред 6 хиляди глинени статуи... Да, пристигнахме в Сиан – този същият Сиан, политическият, икономически и транспортен център  на Северозападен  Китай и вътрешноконтиненталните провинции, този зеленият Сиан, топлият Сиан. Градът избран от десет династии да бъде столица! Градът с прочутия музей на теракотената армия от войници и на коне, погребани заедно с императора Цин Шъхуан, считани за най-великото откритие, направено през 20-и век. Сиан с будистка пагода Даян, езерцето-баня на императрица Ян Гуейфей от династия Тан, планината Хуашан... Незнайно защо усещането за прераждане, усещането, че по някакви неведоми пътища имам общо с всичко в тази безгранична страна от ден на ден става все по-силно! Не му се противопоставям, дори когато опитвам странните храни, приготвени по „не-ориенталски” рецепти и без да разпознавам със сигурност консистенцията им, но нали съм тук, за да откривам новото, различното...



Да, ново, различно, високо, бляскаво, осветено и почти с нечовешки размери е преживяването Хонг Конг. Последната ми спирка преди да се върна в малката ни мила България. Хонг Конг е специален административен район на Китай, бивша територия на Великобритания, разположена в Югоизточен Китай, на брега на Южнокитайско море и всичко в него е специално. Специално е дишането в града, защото влагата, за не привикналия посетител, е доста неочаквана, специална е алеята за разходка край брега, която те привлича и пристрастява, специален е духа на нощния пазар, където всичко е търговия и пазарлък... Специален, защото мегаполисът, очарова с умението да съчетава азиатските традиции с британското колониално влияние и лек космополитен привкус и макар на снимките да прилича на игленик от небостъргачи, всъщност между тях има въздух и изненадващо много зеленина по облагородените хълмове. Именно от такъв хълм и при хубаво време, може да се види целия остров – зашеметяваща гледка и още една такава гледка с прекрасно преживяване е Оушън парк – с панорамния лифт, с коалите, с аквариума и птичия парк и атракционите за деца. И пак миражно видение е панорамата към града и околните острови когато се пътува с корабче към остров Лантау или остров Макао – две съвършено различни, и еднакво привлекателни места, първият, бидейки най-големият остров в Хонгконг и приютил най-голямата статуя на седнал Буда, а вторият бидейки азиатския Лас Вегас.

Европа вече се очертава под нас, летя си към дома, а мисля за многото неща, за които не казах нищо, не казах за прекрасните чайове, за впечатляващите нефрити, за калиграфските четки, за странните животинки, местен кулинарен деликатес...

Не казах, за традиционната медицина и целебния масаж, за хвърчилата и китайските клечки, за сметалото, за китайската опера, за Конфуций или Мао...
Но си казах – ще се върна!

Всички далечни дестинации от Туршанс
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Китай  | Пекин
Забележителности около