Маракеш - Розовият град






















Маракеш е третият по значение град в Кралство Мароко след Рабат, столицата и Касабланка, индустриален и административен ценър. Маракеш е най-автентичният от всички тях и тук на места времето е спряло.

 

В Мароко всеки град има свой цвят, който се определя от краля.

Казабланка-което на испански значи бяла къща, е град в който всички сгради са бели.

В Макареш всичко е в розово, или най-точно пепел от рози. Всички згради и зидове имат този цвят.

Маракеш е най-необикновения град където съм била. Няма нищо общо с Европа.Маракеш е хаос, ухания, аромати, екзотика, мизерия, красота, арабско изкуство, вълшебни лампи и грънци, забулени сбръчкани хора, цветове, килими, билки, магарета, камили: една скрита и различна култура.

По главната авенида Мохамед IV, която не отстъпва нa немските аутобани и е гордост за всички граждани на Маракеш е абсолютен хаос от джипове, тротонетки, хора на колела, хора впрегнати в каруци, сякаш са магарета, коне и магарета пълни с товар, камили, пешеходци. Всички улици са като полирани, но няма сфетофари, или не работят, никой не спира на пешаходна пътека, тича се между магарета, автобуси и тротонетки.

От едната страна е новата част Ville neauveau, от другата е старата част La Medina, заградена с километричен розов зид.

В новата част, изградена също в розово, има страхотни къщи с красива архитектура, включваща арабски детайли, но не така натруфени като традициония стил и със страхотни кафета, ресторанти, кина, театър. Маракеш изживява невероятен имобилиярен бум и много европейци, преди всичко французи и испанци имат своите къщи там.

Но много по интересна и екзотична е La Medina, където живота все още тече така както преди десетилетия.

Имах щастието да наблюдавам събуждането на площата DJEMAA EL FNA, център на La Medina, от едно френско кафе на площада, пиейки задължителния ментов чай с много много много захар и стръкчета мента в него.

 

 И така: DJEMAA EL FNA (посочена от New York Times, като едно от 100-те места, които човек трябва да види преди да умре  в едноименнта книга) се мие към 8 часа, преди да дойдат търговците. След това започват да идват фургонетите с пресни плодове, където се прави пресен фреш от плодове. След това идват търговците, които  доставят прясно изпечения хляб на околните кафета. Може и да изпопада хляба по земята, няма нищо, поизтъркват го малко в мръсно изглеждащите дрехи и е като нов. Понятието хигиена в Мароко е по-различно отколкото в Европа, може би защото голяма част от коренното население

(беребери) няма течаща вода и канализация и в градовете купуват вода от търговците на вода, които я разнасят в туби на мотопед.А в планините ползват от реките или кладенци.

За баня повечето мароканци ходят на Хамам, както ни обясниха местните: жените на едно място, мъжете на друго, защото иначе става свтовна война. Хамама, функционира и като спа-център, защото има сауна и масажи.

 

Да се върна на Медината. След търговците, които доставят хляба и напитките на околните заведения, идават нарамени с по няколко плетени кошници и плетени тебуретки жениете които рисуват с Хенна. Те са винаги напълно забрадени с авганистанска бурка и се разпръсват, седнали на табуретките из целия площад. Направи ми впечатление, че рисуват туристите с черна хенна, която е най-лоша, докато местните са изрисувани с червена и зелена хенна. Доколкото знам местните жени се рисуват с хенна когато се омъжват, а също така за тях това е украса на тялото, така както за нас гримирането на лицето или маникюра например.

След като жените, които рисуват с хенна се настанят на своите табуретки, се отварят дюкяните, между 9.30 и 10.00. По приннцп града се събужда доста късно имайки впредвид жегата след обяд.

Дюкянит на DJEMAA EL FNA са като от 1001 нощ. Има най-невероятните и чудновати ориенталски продукти: сушени плодове, камари от сушени плодове, с накацали по тях оси, пчели и мухи, безброй подправки с най-различни цветове и ухания, щандове от които виси одрано агне или пиле, просто така на закачена кука на слънцето, камари екзотични плодове и зеленчуци, накачени в каручки или по земята, камари грънци, латерни, лампи и фенери, етерични масла, билки, които лекуват всичко, много много тежки украшения от сребро и полускъпоценни камъни (Мароко има много залежи на сребро и камъни), килими, окачени навсякъде, изделия от кожа, традиционни роби и много много „бабуча“  (традиционни марокански обувки, тип цървули, за жените украсени с много пайети).

 

Самият площад скоро се превръща в един огромен цирк: туристи и местни в роби с качулка  се бутат с магарета, велосипеди, коне, търговци и змьори, които предлагат снимки със змии или започват да свирят и змиите започват да се движат по ритъма на музиката, полицаи облечени като цивилни се бутат с хората и пазят туристите.(наричат се туристическа полиция)

Вътре в медината където живеят бедните мароканци и берберите уличките са тесни, а сводовете високи, заоблени типично арабски стил, няма врати виждат се входовете направо, които са мръсни, тесни и мрачни.

 Дори най-хубавите традиционни ресторанти, нямат прозорци и е тъмно вътре само с изкуствена светлина, явно заради жегата. Старите замъци които посетихме пък имат дупки в стените, явно е вид естествена вентилация. Но пък и най-древните замъци имат олимпииски басейни. И в днешно време из Маракеш и извън града има страшно много кафета и ресторанти с басейни.

  През нощта медината е друг свят. Призрачна светлина, пушек и миризми от всякаде- на всеки ъгъл на скара се пече и предлага нещо, забулени мъже и жени, жени които носят на главата си огромни товари, викане от всякъде на арабски и френски, магарета натоварени до горе, хора бързащи да се приберат, други на разходка, арабски ритми, идващ от коли и кафенета, мъже насядали по кафенетата или на столчета по улицата, пиещи ментов чай и зяпащи минувачите. Много рядко да видиш някои турист по това време на площада.

 

 

Обществото е много затворено и потайно някакси. Повечето хора ходят с традиционните роби  от горе до долу, а възрастните мъже с малки шапчици. При жените забелязах, че забрадките им са винаги в тон с чехлите и робата. Също така има много хора с роби с качулки и ходят с нахлупени качулки и изглеждат доста призрачно.  Има работещи  жени на всякъде, повечето са облечени с традиционни роби и забрадени, по малко са с авганистанска бурка и много малко с къс ръкав. Забрадените жени също ходят на кафе, но в женска или детска компания.

Аз откроих три типа на обличане: когато мъжът е с традиционна ислямска брада,в бяло и с бяла шапчица, жените с тях са с авганистанска бурка.т.е най консервативни

Ако мъжът е облечен с роба и отдолу с дънки, то и жената е с роба и отдолу с панталон и със забрадка.

Ако мъжът е с панталон и риза, то и жената е с обикновени дрехи и забрадка или дори  в редки случаи е без забрадка.

 

Шофьорът на таксито ни взема и ни оставя някаде да разглеждаме или да ядем, след което идва и ни взима, или ни чака. Но сякаш местата, които един чужденец може да види също са определени. Личи си, че е диктатура. Това личи и в огроманата разлика между бедни и богати, лукса на риадите  и мизерията на берберите.

 

Когато кажещ на хората „шукран“ (благодаря) или „шукран беззеф“ (много благодаря) се облещват и се усмихват срамежливо.

Самите мароканци говорят всякакви езици. Във всеки по хубав локал и на всички туристически места има по няколко човека, всеки от които говори някакъв език. На входа те питат какъв език говориш и веднага ти пращат да те обслужи човек със съответния език. Френският е офицялен език.

За да се отървем от досадните туристически гидове, които преследват туристите в медината, казваме, че сме от България и тогава млъкват и си отиват или казавам  „La shukran“ ( не благодаря )

 

БЕРБЕРИ

Берберите, са местното население на северна Африка и в това число и на Мароко. Бербер или беребер идва от латинското барбарус (варварин), значи чужденец, който не е от гръцко-римската цивилизация. Така гърците и римляните наричали местното население на Северна Африка, после арабите го възприели и така е и до днес.

Берберите са ужасно бедни и арабите се държат общо взето доста зле с тях и постояно водят туристите да ги снимат. В медината берберите живеят в едно обособено общество, много са бедни и почти всички работят от поколения с цялото си семейство  в производството на килими и кожа, които после арабите продават на високи цени. Мястото, където се правят килимите е най-мизерното и вонящо място където съм била. На входа преди да се влезе дават стръкчета мента, тъй като миризмата е непоносима, защото тъканите престояват във фекали на гълъби и други фекали и така придобиват различни цветове и здравина. Там където са рововете с фекали, пълни с тъкани, до тях са и стайчетата, където спят береберите. Навсякъде има боклуци, кокошки, драни кожи, непоносима смрад и нечовешки условия за живот. Мястото е заградено със зид и един дебел арабин развежда хората и обяснява процеса на изработка на килими и кожи

 

 

Другото място, където може да се видят береберите е високо в планината Атлас, на 2 000 или 3500 метра в планината има села с по 3 къщи. Тук няма вода, до много от селата нямат достъп с кола само пеша. Под село се разбира межу 5 и 10 къщи слепени една над друга във вертикална посока, повечето без врати и прозорци, само с дупки. Направо е невероятно как са стигнали до тук и с какво преживяват, откъснати от света на тази височина и сред дива пустош. Това което ми направи впечатление е, че жените на береберите не са забрадени и доколкото разбрах имат много повече свобода отколкото арабските жени.

Планината Атлас е верига от планини, която минава през Алжир, Тунис и Мароко и се дели на Висок Атлас и Атлас. Смята се, че именно тук е произлязъл първият човек.

Много е красиво и гледката се мени невероятно като пръстта променя цвета си в зависимост от залежите. Където има залежи на сребро е тъмно черна, после става лилавкава, където има аметист, после става червена където има  друг вид камък и така пейзажа се мени постояно, що се отнася до цветове, а иначе е пустинно скален и много красив.

 

Планината Атлас, Береберите и Маракеш са наистина едно неповторимо и много рзлично място и наистина си заслужава човек да ги посети поне един път в живота си.

Дата:
4/5, гласа
Етикети: Мароко  | Маракеш
Забележителности около