Между Изтока и Запада

Потегляме. Априлски студ все още е сковал България, но зад облаците срамежливо наднича първото пролетно слънце. Пътуваме към една толкова близка и толкова далечна страна, за да се срещнем със своето собствено минало и... бъдеще, едновременно.

Преминаваме българо-турската граница през нощта и още там разбираме,че тази "тъмна ориенталска държава" всъщност е доста по-светла от нашата. На границата разбираме, че очакванията ни да се срещнем с намръщения бивш поробител също са грешни - посрещат ни добронамерени, широко усмихнати ориенталски физиономии, щастливо приветстващи ни с "Мараба, комшу!".

Троянският кон Съзерцаваме къпещия се във водите на Средиземно море изгрев при Дарданелите. Скоро след това ни огрява топлото слънце на Троя. Тук отново самочувствието ни на можещи и знаещи архитекти се изпарява, защото се сещаме за безбройните наши археологически комплекси, които тънат в бурени и отпадъци, а тук, където са запазени толкова малко експонати, всичко е така добре подредено и означено. Та дори и възстановка на Троянския кон са направили съседите! Грижат се да не се разочароват туристите, поддържат жив духа на тази арена на доблестта, на която безумно количество храбри мъже са оставили костите си. Сякаш маковете са разцъфнали нарочно около древните руини, за да допринесат и те за красотата на пейзажа.

Но нашата цел не е Троя, пътуваме към Анадола. В Бурса, древната османска столица ще се състои международният конгрес на архитектите. По пътя отново се развенчава нашата представа за тъмна, бедна и неподдържана държава. Градът ни посреща с достолепността на стара дама, родена в Ориента, но живяла на Запад. Тук разбираме защо почтеното название на турските граждани - аристократи в онези времена е било "османлия", а с "турчин" са назовавали простолюдието. Какво е учудването на всички, когато по улиците срещаме стотици модерно облечени млади хора и... нито помен от фереджета или фундаментализъм! Оказва се, че Бурса е един модерен град, съчетаващ традициите с технологиите. На особена почит тук са всички българи. Причината за това се крие в нашите бивши съжители - изселниците. С прочутото си трудолюбие и предприемчивост те бързо успяват да се наложат тук и мнозина от тях - да се замогнат. На всяка крачка срещаме хора, които с радост ни заговарят на български. В очите им няма и следа от огорчение и обида. Те са забравили лошото в миналото си, гордо гледат напред и си спомнят за България с топли чувства.

Бързо преодоляваме страховете си и отиваме на дискотека - три млади, смели архитектки. Чувстваме се доста по-спокойни, отколкото в размирната ни държава, в която ежедневно някой някого убива или взривява. Тук цари спокойствие, в което се убеждаваме още повече, когато разбираме, че момчетата, които свирят са също български турци. По време на почивката момчетата сядат на нашата маса. Нямат търпение да научат всичко ново за България. "В България сме се родили и сме израснали" - казват - "Това е нашата родина. От две години сме тук и изпитваме носталгия. Разбира се, че ще се върнем, щом имаме възможност!". Следва поздрав за нас. Всички турски посетители уважават емоции ни, когато специално за нас на чист български език чуваме "Днес ще се срещнем след десет години". Виждам няколко сантиментални сълзи в очите на момчетата и разбирам , че може би има моменти, когато те се чувстват много повече българи, отколкото аз. Всъщност всички ние на Балканите си приличаме толкова много и това съм научила простичко от най-обикновените хора.
Сещам се за едно мое пътуване до Арбанаси, когато отседнах в къщата на леля Атидже. Беше в навечерието на един постсоциалистически Великден, когато много българи бяха забравили традициите и моите приятелки предпочетоха съня пред ритуала в църквата. Твърдо решена да спазя православните традиции аз се приготвих да излизам. Тогава леля Атидже ми заразказва как и тя е боядисала яйца и колко мирно и весело е живяла с всички български съграждани. Разказа ми още как в училище са изучавали обичаите на различните етноси. Поиска да дойде с мен в църквата. Това беше най-невероятният Великден в живота ми. За разлика от приятелките ми – българки, тази възрастна туркиня искаше да научи ритуалите с които ние празнуваме празника. Като малко дете повтаряше всичко, което казвах и правеше това, което правех. Погледнах я с въпрос. А тя отговори: "Все едно е какви сме по националност! Господ е един".

Момче с гевреци В стара Бурса открихме архитипа на така наречената "българска Възрожденска архитектура", която в Сърбия се нарича сръбска, а в Гърция - гръцка. Не само в архитектурата видяхме, че наричаме с различни имена това, което обединява всички ни на този полуостров. Разбрахме, че не са ни научили да ценим това, което ни свързва. А и други важни неща сме забравили - забравили сме какво е значението на думата "жест", което според турците се състои в кафето, с което ни черпеха във всички магазини, без да ни задължават да купуваме. Научихме също, че "пазарлък" е форма на общуване, и че цената понякога е най-малкото нещо, което вълнува тъговеца. Очароваха ни момчетата с тави гевреци, които носят на главите си и старците с огромни чайници на гърбовете си, които ни наливаха чай, покланяйки ни се. Сякаш се бяхме върнали в миналото на България, когато хората по улиците са се усмихвали и са се поздравявали. Тогава думата "човещина" е била все още не лишена от смисъл, а минувачите са забравяли накъде бързат само за да упътят чужденеца и да му помогнат.

Залез в Истанбул Една разходка по крайбрежието на Мраморно море ни връща спомена за лятото, а посещението на планината Улудаг само на един час път от морето ни пренася отново в зимата. В подножието на все още покритата със сняг планина виждаме множество коли. Какво правят младежите на Бурса по това време в планината? Дошли са, за да ни припомнят още нещо, което сме забравили – красотата на един залез, който къпе целия град в пурпурните си цветове. "Кога ли", мисля си, "нашите младежи ще отидат с колите си на Витоша, за да покажат панорамата на своите момичета? А кога ли нашите момичета ще се впечатлят от красотата на природата и забравяйки за цивилизацията с нейните материални блага, просто ще погледат залеза?" Отново среща с безвъзвратно загубеното наше минало. Сбогуваме се с града, в който се е зародил турският театър на сенките, града с милион жители и 155 джамии.

Дворец в Истанбул Истанбул, столицата на три империи ни посреща горд и величествен. Не е случайно, че последователно римляни, византийци, латини са избирали именно този град за свой главен административен център. Невъзможно е да се опише многообразието на звуци, колорит и аромати, с които ни залива той. Един забързан град, дом на хиляди раси и нации, родина на древна история, протегнал рамене на два континента. На моменти ни се струва, че сме се пренесли във Византия, но бързо след това корабче ни отвежда във Венеция, а повлияните от модерната френска архитектура джамии ни напомнят по нещо за Париж. Сградата на българската църква, изцяло излята от стомана и пренесена по море, ни запознава с традициите на виенския барок. А после, в дворците на Топкапъ и Долмабахчъ намираме турското лице на този космополитен 17-милионен град. Навсякъде ни преследват широките усмивки на нашите съседи и тяхното нестихващо желание да контактуват с нас. Преследват ни с любезност.

Но вече е време да се разделим, сигурни, че отново и отново ще се връщаме тук. Дори факта, че българските туркини, обслужващи хотела, са откраднали един-два криминални романа от стаите на колежките, не ни огорчава. Щом все още се крадат книги, при това български, значи има надежда, значи хората продължават да четат!

Това не е Венеция... А момчето от рецепцията за пореден път от престоя ми в тази страна ми доказа, че истинската ценност на Балканите е, че всички ние си приличаме. От всички чужди езици, които говоря, той предпочете да контактува с мен именно на гръцки – езика на общите ни съседи, с които турските политици постоянно делят някакви територии. И все едно е какво мислят политиците по въпроса, важното е да намерим истинската ценностна система на Балканите. Да открием, че нещата, които ни обединяват са много повече от тези, киото ни разделят. Богатство, което ще ни е нужно все повече в този така забързан и така глобализиращ се свят.

Дата:
4/5, гласа
Етикети: Турция  | Истанбул
Забележителности около