Метеора – където небето среща земята

Когато чуем да се говори за Гърция като туристическа дестинация, първите асоциации са нашарени в синьо и бяло острови, лазурно небе и наситено-синьо море. Не случайно тези два цвята са в основата на гръцкото знаме. Те сякаш символизират нескончаемия оптимизъм на южните ни съседи, бликащ от дълбините на топлото Егейско море и постоянно сгряван от лъчите на жаркото гръцко слънце. И все пак. Освен хилядите острови Гърция има още една визитна картичка – Метеора. Областта Тесалия в централна Гърция е била според гръцката митология жилище на боговете, тук е била и страната на Кентаврите. А самата Метеора е едно от чудесата на природата с причудлива и неподражаема красота, която може да изненада дори опитното око на професионалния турист – спокойният релеф на Тесалийската равнина внезапно бива нарушен от монолитни отвесни скали, сякаш забити в земните недра, високи стотици метра и незнайно как оказали се на това равно място. Неслучайно мнозина туристи свързват феномена с паднали метеорити, от което извеждат и името на местността Метеора. Всъщност, Метеора означава „висящ във въздуха”, „намиращ се между небето и земята” и специалистите-геолози отреждат на областта почетно роднинство с древния Олимп. Нагъването на земните пластове довело да образуването на Олимп, станало причина и за оттеглянето на водите на праисторическото Тесалийско езеро към морето, а на това място останали изваяните от водата каменни стълбове. Християнски подвижници-мъдреци от дълбока древност обитавали скалите и пещерите по отвесните склонове, сякаш виждайки в каменната хармония на „висящите камъни” отворена и жива страница от книга Битие. Но „едва” преди 600 години на върха на един от стълбовете се появява първият киновиен манастир (т.е. общежитиен манастир), основан от св. Атанасий Метеорски през 1340 г., който и дава на местността това поетично прозвище. Неговият манастир е разположен на най-високата скала в каменната гора и носи името „Велика Метеора” или „Платилитос” (плосък камък). Някога тук е имало 24 манастира, но днес са запазени само 15, а от тях шест действащи. Четири са мъжки и два женски. Любопитен е фактът, че и тук, в тази „небесен монашески град” достъпът на жени е бил първоначално забранен, по подобие на Света Гора, а и на много други мъжки обители през византийския период. Но тъй като много жени са започнали да търсят убежище от турските набези в каменните пещери наоколо, постепенно са били създадени и първите женски обители. Манастирите съхраняват стенописи от известни майстори като Теофан Грек, Джорджи, Франко Кателано и други. Наистина остава непонятно как монасите са успели да построят на върха на отвесните и гладки скали тези внушителни манастири. Фантазията ни може само да гадае как са се носели материалите, как са слизали и са се качвали монасите и монахините. Впрочем, последното е известно – и сега гостоприемните домакини ще ви покажат съоръженията във всеки манастирски двор, с помощта на които са се навивали и отпускали дебели въжета, на чийто край в нещо подобно на кош е влизал по един монах. Този прототип на съвременния асансьор е действал чак до началото на 20 век, когато поради многото желаещи поклонници гръцките власти прокарват спираловидни пътеки до всички запазени манастири. Днес посетителите неусетно се качват нагоре, а пред погледите постепенно се открива величествената гледка на множеството сякаш поникнали от скалите манастири, истински посредници на вековния диалог между земята и небето. Монасите са осеяли пътеките с табелки с монашеската. Иисусова молитва („Господи, Иисусе Христе, помилуй ме грешния”) и с библейски цитати, има и малки междинни площадки с пейки, където човек може да почине и направи снимки. Манастирите обаче затварят врати в 13 ч. и отварят едва след няколко часа – когато слънцето смекчи гнева си. Така че ако желаете да посетите поне действащите манастири, трябва да отделите три-четири дни. Възможности за отсядане има, разбира се, много. В непосредствена близост, само на 400 метра от „Плитилитос”, е живописната Каламбака. Днес възпятото в много гръцки песни градче е само туристически център – квартири, хотели от всички звезди, дори къмпинги с бунгала са на разположение на туристите. В близост е и малкото градче Кастраки, където може да намерите още по-приемливи цени. Каламбака е областен център на едноименната административна област и се гордее със многобройните си византийски и пост-византийски църкви, с редки и ценни стенописи. Историческото бижу на градчето е църквата „Успение Богородично” от 11 век, чиито стенописи датират от 12 до 16 век. През 1573 г. синът на известния Теофан Крит – Неофит, изографисва много редки сцени в храма. Поради опитите за кражби в близкото минало обаче най-ценните подвижни икони от храма се съхраняват в метеорския манастир Варлаам. Ако сте решили да пробвате класическото “море+планина” в неговия гръцки вариант, Солун и околните крайморски градчета са на два-три часа път от Метеора. Паралия Катерини („плажът на Катерини”) е любима дестинация на много българи през последните години не на последно място и заради приемливите си цени. Китното градче възниква през вековете на османското владичество, когато група бежанци от Синай се заселват на това място. Те кръщават селцето на св. Екатерина, прочутата светица от 4 в., чието име носи историческият Синайски манастир. През 19 в. и в началото на 20 в. Катерини се разраства с преселници понтийски гърци главно от Русия и днес то наброява над 50 000 жители. Ако изберете за лятната си почивка плажовете на Катерини, ще имате възможността освен класическите гръцки развлечения в таверна или гръцки музикален клуб, да посетите някоя от многобройните театрални постановки в градчето, които ще ви пренесат във времето на Древна Елада. Всяко лято в Катерини се провежда Фестивалът на Олимп, който представя антични драми и музика в класическия театър на Зевс, както и международен фолклорен фестивал. С една дума, в Катерини няма да скучаете – вечерите в малкото гръцко градче могат да останат наистина незабравими.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Гърция  | Метеора
Забележителности около