Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

Монтана

Териториите по долината на река "Огоста" са били населявани хилядолетия преди Христа, но ние имаме по-обширни идеи за живота на колонистите тук, датирани от Каменната ера. Заселници в Монтана са открити и на върха наречен "Кремениш", който е разположен северозападно от село Долно Белотинци, 10 километра от Монтана. Керамични съдове, железни и костни инструменти, плоски воденични камъни са открити в ниските слоеве на древните гори в Монтана. Въпреки фактите, че те лежат под земята в продължение на повече от 6000 години, хората са очаровани от техния прочистен полски също така добре както естетиката на техния облик. По времето на първата половина на хилядолетието преди Христа плодородните и живописни долини на река "Огоста" са заети от тракийските племена. Част от тракийските крепости са открити под равнището на Романската крепост в Монтана. Рисунките на най-почитания трекийски бог - конникът Херос, на Бенедита, на Дионис, на Сбелсруд - показват колко богат е бил културният живот по това време. Един от най-преобладаващите монументи е мраморната статуя на Херос, която все още се пази в Историческия музей в Монтана, се разглежда като най-голямата в България. През 29 година преди Христа областта на Монтана е окупирана от Романските племена и става романска провинция наречена Мизия. Три години по-късно първата Сугамбрийска конна армия настанена тук, за да вземе участие в първата тракийска бъркотия. Това племе наречено Сугамбри, (немско племе, което живеело по продължение на левия бряг на река Рейн) стояло тук близо един век.

След разпадането на Великата Римска империя Монтана става част от територията на Византия. Регионът е изоставен без никаква индустриална поддръжка или защита. Инвазията на хуните, най-голямата миграция на хора, нашествието на славяните и варите получават част от историческите съдбини на региона през този период. Периодът V - VІ век се характеризира със последователно западане, когато в края на VІ век - началото на VІІ век, Монтана напълно изчезва от картата... По-късно славяните създават селище наречено Кутловица върху останките на Монтана. Вероятно името Кутловица идва от славянската дума "кутел"(място, което се използва за жертвоприношения в светилищата). Името на реката минаваща близо до селището било също променено от Аугустус (свещен) на Огоста и то се пази и до днес. Останките от славянското светилище открито на територията на България е намерено точно тук. В това светилище са извършвани някои ритуали (за вода, огън, жертвоприношения). Тук може да се открият типичните керамики с елементи, гравирани върху тях. Това светилище продължава да съществува до приемането на християнството по времето на Борис І и Първата Бългаска държава. Това се случва в края на ІХ век. Съдейки по керамичните съдове открити в региона, монетите и някои други предмети, ние можем да кажем, че животът тук е продължавал през Х-ХІ век. По-късно селището било преместено до предпланината "Извора" в долината около връх Вереница на юг, страната наречена "Перунграда" на север и планината "Пъстрина" на изток. Кутловица е била включена в териториите на Първата Българска държава. Този период от нейната история не е известен поради липсата на информация. Но е доста логично действието, което е било предприето в младата Българска държава. Много имена на територии тук свидетелстват, че престрояването е било именно тук. Последователите на българските богомили са "катарите" в Италия и "албигойците" във Франция. По времето на Византийското робство град Видин става централна област, която обхваща нашия регион и Кутловица, създадена като малко неважно село.

Ограничената информация за този период може да бъде получена от българският некропол разположен на брега на река Огоста в района на "Издремец". Видин е завоюван от турците през 1396 година. Така неговата мисия като интелектуален център на християнството в северозападната част на България приключила. Този факт влошава удобствата за икономическо и културно развитие на Кутловица. Камъни от старата римска крепост били използвани, когато започнали да строят новата джамия. Тази джамия може да се види днес... Регистрите взети от турските власти във Видин (където повечето от селата от нашия регион били включени през годините 1453-1455) показват, че Кутловица била изоставена, може би е била изтрита от картата от турски завоеватели. По-късно, през времето на втората половина на ХVІ век на Кутловица започва да се гледа като на щит срещу Австрийското проникване след като турската армия била разбита близо до Виена през 1529. Има две църкви датирани от периода на турското владичество, които са възстановени като национални монументи - Св. "Никола" в село Горна Вереница. Най-ранните стенописи в първата църква имат страхотна естетическа стойност. Стенописите във втората църква се датират от ХVІ - ХVІІ век. След освобождението село Кутловица става център на областта. В началото на ХХ век населението било около 49 000. Причината не била само естествения прираст, защото много заселници дошли от планинските райони. Първият кмет на Кутловица бил Коно Стоянов. Развитието на държавните услуги било приоритет в неговата политика. Юлиус Ирачек, чех, създал първият архитектурен план на града. Земеделието и животновъдството били развивани в селището. След 2 Декември 1891 година на селището бил даден градски статут и неговото име било променено на Фердинанд на името на българския цар Фердинанд. През периода 1946-1990 селището е било наричано Михайловград. То е наследило древното име МОНТАНА след подписването от първия президент на страната, който бил избран демократично.

Историческият музей в Монтана е създаден през 1953 г., а две години по – късно е открита къщата музей “Христо Михайлов” – патрон на града по това време. За близо пет десетилетия се извършва значителна по обем събирателска, научно – изследователска и популяризаторска работа. От 1968 до 1994 г. се провеждат системни археологически разкопки. Проучванията не само обогатяват с нови данни представата за развитието на селището през римската епоха, но свидетелстват за поселищен живот в района на днешния град от каменно – медната епоха до края на Второто българско царство през XIV век. През годините се провеждат проучвания на материалната и духовната култура на територията на цялата област Монтана. Днес музеят притежава богата колекция от движими паметници на културата. Обособени са следните отдели: “Археология”, “Етнография”, “История на България XV – XIX век”, “Нова история”, “Най – нова история”, “Фондове”, “Връзки с обществеността и реклама”, “Недвижими паметници на културата”. Усилията на специалистите са насочени към проучване на праисторията, античността и средновековието на региона, икономическите и демографските процеси през XVIII и XIX век, политическият и културен живот в ново и най – ново време. Музеят разполага с реставрационно – консервационно ателие, което обслужва и музейните сбирки в района. Регистрирани са 621 недвижими паметници на културата от национално и местно значение, които са обект на постоянни грижи.

Крепост Монтана - Античната крепост се намира на възвишението “Калето” или “Градището” в югозападния край на Монтана, на около 40 м. над нивото на града. В резултат на археологическите разкопки са разкрити порта с кула, голяма кула – блестящ пример за крепостно строителство през III – IV в., казармени и други сгради, базилика и зидове от римската епоха, жилища от каменно – медната епоха в най – долните културни пластове, както и славянски жилища и светилище. Първото селище на тази стратегическа и лесно защитима височина, с богатия извор в подножието е от каменно – медната епоха – IV хил. пр. Хр.

Тракийското селище било укрепено с мощна крепостна стена (със запазена дебелина повече от 1 метър), която следва очертанията на терена и се датира към края на ранножелезната епоха. Значението на хълма е оценено и от римската власт. Вероятно още с установяването на римски военни части ( I Сугамбрийска кохорта, участвала в потушаването на тракийското въстание от 26 г. сл. Хр.) е построено укрепление. Около военния лагер, споменат за първи път в епиграфски паметник от 134 г. сл. Хр. И древното светилище при извора се развива селище, което в 160 – 161 г. получава муниципиално право – т.е. статут на град с прилежаща територия. Името на селището – Монтана, е запазено в надпис от II в.

Стопанският и културен разцвет на Монтана през II – IV в. е прекъснат в средата на III в. от готските нашествия. Пред опасността от нови варварски нападения започва изграждането на крепостта. Когато тези нападения се засилват през IV или V в. от юг и изток около крепостта е издигната протейхизма (втора крепостна стена).

Крепостта е разрушена през VI – VII в. при някое нападение на авари или славяни. В последствие върху развалините е създадено славянско селище.

От крепостта се открива гледка към язовирната стена на  язовир Огоста.

Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Монтана
Забележителности около