Море, море и пак море


Цяла година чакам с нетърпение този ден - първия ден от лятната отпуска, когато с любимия веднага потегляме към морето. Обожавам българското Черноморие - въпреки циганията и пренаселеността. От няколко години летуваме при моя приятелка в Царево. Тази година стигаме доста мъчително до морето поради уникалните августовски задръствания след Нова Загора - е такова чудо няма - колата седи на едно място и не се вижда края на автомобилната колона. Сякаш всички са решили точно в този ден и час да пътуват към Бургас. А аз нямам търпение да зърна синьото море, да чуя шума на вълните, да усетя милувката на жаркото слънце по кожата си... Когато пристигаме в Царево веднага се отправяме към плажа на Арапя - не искам да изпусна нито минута. Вече минава 4 часа и повечето хора си тръгват от плажа така че щастливо се излягам на кърпата си. Затварям очи и блаженно се вслушвам в шума на вълните-добре, че няма шумотевица, плажът е по-пуст и успявам да си почина. Слава Богу Царево все още е едно кътче-оазис в Българското Черноморие и дано да си остане така. Разбира се и тук има доста застрояване, но все пак има хубави плажове, на които доста българи, а и чужденци почиват. Любимия ми плаж е Нестинарка – в старата част на Царево-Василико. Там с любимия изкарваме цялата си почивка. Оказва се, че Царево е харесвано от доста от нашите приятели-на плажа се намираме с две семейства с децата им както и с моя приятелка със семейството си, която от 10 години живее в Австрия. Събираме се една уникално весела тумба-10 възрастни и 6 деца, най-малкото от които бебче само на 2 месеца. Така неусетно шумната ни групичка изкарва една седмица по плажове, плажни капанчета и вечерни пицарии.





След 7 дни палещо слънце, една сутрин ни събуждат дъжд и гръмотевици. Лошото време за мен е предизвикателство да открия нещо ново, да направя нещо различно. Предлагам на любимия да отидем до Малко Търново – то е на около 60 километра от Царево - в сърцето на красивата Странджа планина. Другите от компанията любезно отклоняват поканата за пътешествие, защото явно предпочитат да си починат с децата по квартирите на сухо. Е ние не се отказваме така лесно - обуваме маратонките, обличаме пуловер и яке защото наистина е застудяло рязко и продължава да вали и потегляме. Пътят към Малко Търново лъкатуши в планината - за цялото пътуване срещаме едва 4 коли, вали ни непрекъснато силен дъжд. След около час сме на площада в града - за наше щастие дъждът е спрял и това ни позволява да се разходим спокойно по тихите улички на градчето. Тук животът сякаш е замрял - няма хора по улиците, за туристи да не говорим, едвам намираме работещо кафе, за да пийнем по глътка от живителната течност.




Разглеждаме Историческия музей в града, който се състои от три сгради с различни сбирки - историческа, етнографска и природо-научна. Най-интересна за мен е природната експозиция, в която например може да се влезе във вековно дърво и да се чуят по телефон песните на сладкогласните птички. А за най-безстрашните посетители е предназначена тъмната стая, в която чух гласовете и шумовете на нощните обитатели на гората.

От музея ни препоръчват да посетим с. Бръшлян - чувам го за първи път, но любопитството ми е възбудено и се отправяме натам. Селото се намира на около 10 км от Малко Търново където ни посреща едно райско кътче със запазени стари къщи, много зеленина, красивата църква “Свети Димитър” с килийно училище, етнографски музей и много интересна експозиция на открито, в която е представен бита на българите през 19 век.





Много от къщите дават стаи под наем и от местните хора разбирам, че тук идват много чужденци примамени от спокойствието и красивата природа. Местните ревниво пазят селото си и историята си. Етнографските сбирки са отлично поддържани, пазят се традициите, много актуални са изпълненията на народни песни изпълнявани от местни баби, облечени в традиционни носии, както и демонстрациите на различни занаяти и селскостопански уреди. В околността има множество параклиси и екопътеки, които дават възможност да се разходим сред спокойствието на Странджа. Оставам влюбена в това селце и си обещавам догодина да дойда пак.

Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Царево
Забележителности около