Музей на розата, гр.Казанлък

Днес, за всеки българин името на град Казанлък очарователно е напоено с аромат на рози и неизменно свързано с нашенското географско понятие Розова долина. Историята на тази съвременна цветна приказка отвежда към 14-ти век – времето, когато розата, растяща в околностите на Дамаск – Rosa Damascena, е пренесена в България. В закътаната долина между Стара планина и Средна гора – най-напред край самия град Казанлък – тя намира толкова благоприятни условия за развитие, че при продължителното й отглеждане у нас, се променила значително – станала още по-кичеста и ароматна, с което заслужила новото си име – Казанлъшка маслодайна роза. А рожденото й място става известно като Долината на розите. Отличното съчетание на почва и климат дават още едно първенство за България. За най-качествено розово масло в света е признато именно българското. Така, въпреки рязко намалелите площи с розови насаждения и по-малкия добив на розов цвят, страната ни продължава да е сред водещите в световната търговия на розово масло. Най-много розови градини България има в годините преди Първата световна война – 80-90 хиляди декара. След редица превратности в отглеждането на това ценно ароматно растение – през 70-те години на миналия век има само около 20 хиляди декара, в началото на новия – около 9 хиляди, а към настоящия момент – площта на розовите насаждения достига близо 36 хиляди декара. При нормални климатични условия един килограм розово масло се получава от три тона цвят. Най-високо е съдържанието на розово масло в цветовете сутрин – между 6 и 7 часа, когато е по-хладно и влажността на въздуха е по-висока. Само за сравнение - следобед съдържанието му намалява до три пъти. Затова, розовият цвят се бере сутрин. Розоберът започва в средата на май и продължава до средата на юни. Извличането на розово масло става чрез водна дестилация в специални инсталации, които се зареждат в пропорции: една част цвят и три-четири части вода. Когато водата в казана заври, под влияние на проникващата прегрята водна пара, розовото масло преминава през кондензатори, където дестилатът се втечнява. От там изтича в специални съдове и като по-леко – изплува над водата, след което се събира в съдове, наречени конкуми.

През 1912 година учителят по химия в казанлъшкото училище Христо Яръмов създава първата българска лаборатория за анализ на розово масло и започва да издава сертификат за чистота на маслото, което се изнася зад граница. Това е свързано с тежък момент в историята на българското розопроизводство, когато се появява т.нар. ‘тирише’ – фалшификат на истинското розово масло. Под заплахата за сриване на репутацията на българското розово масло като най-доброто в света, лабораторията на Христо Яръмов се явява успешен опит за осуетяване на тази вредна практика.

Преди години, на тавана на стара казанлъшка къща случайно са намерени автентичните уреди от лабораторията на учителя.

Днес, всеки може да ги види възстановени в единствения по рода си Музей на розата в град Казанлък. Той се помещава в старата лаборатория на Института по розата. В уникалния музей – с помощта на фотоси и автентични предмети, е показано развитието на розопроизводството от пренасянето на маслодайната роза в България – преди повече от 300 години, до съвременността. В него се съхраняват над 15 хиляди експоната от всички райони, където се е отглеждала роза. Изключително впечатляващ е внушителен 800-литров меден казан от село Розово.

От откриването си през 1969 година музеят е посетен от над един милион туристи, което го превръща в един от най-посещаваните не само в района на Розовата долина, но и в цялата страна.

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около Казанлък