На Лакатник

                Първият път, когато бяхме на Лакатник, беше на 16.09.’07. Всичко започна в една хладна сутрин в софийския автобус 78. Тогава с приятелка отивахме към Централна гара, да се срещнем с останалата част от компанията. Бяхме се заредили с ядене за цяла армия – млади сме, трябва да хапваме и да растем все пак.
След като си взехме билетчета, отидохме на посочения перон, но...в грешния влак. Настанихме се удобно в едно купе, чудейки се защо е толкова празно и скоро разбрахме – влакът беше за Бургас. Все пак успяхме да си хванем нашия, де!
Спирайки успешно на гарата в Лакатник, се запътихме към пещерите. За съжаление, предната седмица много дъжд се беше изсипал и в първата не успяхме да стигнем далеч. Опитахме в следващата. Бяхме 10 човека, но...с 4 фенерчета, което ни бавеше много. Видяхме, че и тази пещера е наводнена и в крайна сметка си намерихме една хубава полянка, на която да хапнем. Зад нас имаше каменен подслон, по който се катерихме после – да си изразходваме енергията, отредена за пещерите.

В късния следобед се отправихме към гарата, където си хванахме влака за отиване. По пътя беше много весело – нали сме си дечица още (17-18 годинки) и не спирахме да викаме и да препускаме из вагона. Като че ли вдигнахме кръвното на повечето пътници, но ни изтърпяха до София.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Своге
Забележителности около