На море през май


Тази година шестте почивни дни в началото на месец май ми идват дюшеш – още в ранното дъждовно утро на 1 май се отправям с любимия на пътешествие към морето. Избраната от нас дестинация е Царево. Всяко лято летуваме през жарките августовски дни там, а сега искам да видя как е в Царево по никое време – без туристи, без жега, без плажни капанчета... За наш късмет пътищата в посока българското Черноморие са свободни - явно трафика е в посока Гърция. Така без да бързаме, спокойно пристигаме по обяд в Царево. Там времето е спряло – улиците са доста пусти, малкото хора които виждаме тук-там се разхождат яваш-яваш.





Естествено нямам търпение да зърна морето – веднага отиваме до Централния плаж - там единствено един младеж си разхожда кучето. Няма ги чадърите, заведенията, летуващите....А морето е кристално гладко и подканящо. Не се стърпявам и нагазвам в пясъка както съм си с маратонките, опитвам се да пипна водата, а една игрива вълна ми залива краката, така че освен с пясък вече обущетата ми са пълни и с морска вода. Tака поне бързо разбирам, че тя е студена...Е след като усетих морето вече мога да се настаня в къщата на мои приятели в града. Харесва ми да мога да стигна пеша до всяка точка в града за минути, да няма задръствания, всичко да тече бавно и спокойно, да е тихо, чисто и подредено.....Това толкова ми липсва в големия град...Тук просто самата аз се изпълвам със спокойствие и така мога да релаксирам и да се заредя с нови сили. Следобедът отиваме на Нестинарка - плажът в стария квартал на града - Василико. Тук също няма жив човек. Разхождаме се само двамата из плажа и аз търся рапани и миди, за да си открадна морски емоции като се прибера в София. Да ама не - това се оказва изключително трудна мисия -плажът е пълен с какви ли не боклуци - намирам си лосион за ръце, слънцезащитен крем, пластмасови бутилки от бира, дори една обувка....но рапани и миди няма. Обикаляме целия плаж от край до край, накрая отивам при скалите. Е усърдието ми е възнаградено – намирам няколко рапанчета и малко мидички. Чувствам се щастлива като малко дете – далече от проблемите, битовизмите и отговорностите.


Разходката по плажа ме връща във времето преди 3 години, когато моя любим ми предложи. Тогава като една истинска романтичка предусещах на къде вървят нещата и имах шесто чувство какво е намислил моя любим. Очаквах, че ще бъда изненадана по време на някоя нощна разходка и под сиянието на лунната пътека, си представях как моя човек пада на колене пред мен под шума на вълните и ми поднася кутийката с пръстена. Обаче дните си минаваха, а нищо подобно не се случваше...Вече си мислех, че съм сбъркала намеренията на мойчкия, когато една вечер след изтощителна разходка из Созопол се прибрахме в квартирата където бяхме отседнали. Аз бях много уморена и тръгнах да си обличам пижамата когато хоп нещо изхлопа под нея – и какво да видя – под долнището на пижамата излиза една червена кутийка. И това е момента, в който любимия скован и притеснен пристъпва към мен с думите “Отвори го!”, в кутийката се мъдри много красив пръстен и скъпия просто изстрелва въпроса “Ще се омъжиш ли за мен?”-няма падане на колене, няма романтика...Ех какво да се прави - какво друго да очакваш от мъж - компютърджия. Е както и да е – отплеснах се отдавайки се на мили спомени...

Връщам се към действителността и продължавам да джапам в пясъка на Нестинарка. Искам да си открадна малко от това спокойствие и да го занеса в затормозеното си ежедневие. Обичам да идвам тук и да си припомням хубавите моменти в живота и да се потапям поне за малко в спомени. Вятърът ме брули силно и вече ми става доста студено затова хвърлям за последно един поглед на морето за довиждане и се разделяме до лятото.

 

Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Царево
Забележителности около