Нааай-сетне в пещерата!

Иии...хайде пак по пещерите! Това е третият ни (този път успешен!) опит да поразгледаме пещерите на Лакатник. Предните два пъти беше много наводнено и затова не успяхме. Този трети път се отличава и с това, че успяхме от първия път да си хванем правилния влак!
В крайна сметка пристигнахме доста раничко на тамошната гара и, макар пътя до пещерите да е не повече от 30 минутки, се забавихме около час, за да поснимаме. Общо взето всичко, което видим. Минахме през дървеното мостче над реката, което като че ли този път се клатеше повече от преди.
Стигнахме в първата пещера и влезнахме. Като по чудо всички си носехме фенерчета и вървенето беше доста по-лесно. От време на време някой издаваше стряскащи звуци и в повечето случаи ни ставаше смешно...докато не се счупиха 2 фенера. Стигнахме до една вертикална скаличка, която не беше особено лесно да изкачим. А това, което последва беше още по-страшно – процеп, тесен около 70 сантиметра, а подът беше разделен на две – вляво и вдясно, а по средата...безкрайна дупка! Но ние не се отказахме – продължихме до срещата ни с едно уплашено прилепче, което уплаши и нас. В крайна сметка излязохме на т. нар. „скални тераси”.
Противно на очакванията обратният път се оказа по-дълъг. Излизайки, се чувствахме страшно изморени и решихме да оставим изследването на втората пещера за следващия път. Отново похапнахме (и пийнахме, де), след което се прибрахме в София.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Своге
Забележителности около