Национална галерия за чуждестранно изкуство, София

У нас, за всички ценители на изкуството – било то родни или чужди, залите на Националната художествена галерия на софийския площад “Ал.Батенберг” далеч не са единственото пространство, което да задоволи потребността на сетивата от културно общуване със света. Броени минути пешеходно разстояние делят сградата, съхранила част от националното богатство и шедьоврите на българските майстори на четката и длетото от другата съкровищница – тази, която пази и представя образци на именити световни творци. Кратко, почти мигновено пресичане на централната част на София отвежда пред красива и шармантна бяла фасада, която приковава погледите още отдалече.

Националната галерия за чуждестранно изкуство, София.

Трудно ще я подминете. Сградата неизменно привлича със собствен стил и изящност още от времето преди около стотина години, когато в периода 1881–1883 година била издигната на същото това място по проект на виенския архитект Фридрих Шванбергер. В някогашната столична сграда се помещавала държавната печатница. За съжаление обаче, през Втората световна война – красивата постройка била засегната и повредена от бомбардировките над София. В следствие на това, наложителната реконструкция и пълно възстановяване на сградата, както и нейното пълно преустройство и съобразяване с бъдещите й нужди и функции, били осъществени от известния български архитект Никола Николов – автор още на Паметника на незнайния воин в столицата, Пантеона на възрожденците в Русе, Градската художествена галерия във Велико Търново, участвал и при благоустрояването на някои от по-известните ни курорти.

Днес, привлекателно-красивата сграда на ул. “19-ти февруари” №1 се е превърнала в български дом за националната колекция от произведения на световното изобразително изкуство.

Официално открита на 5 ноември’ 1985 година, в продължение на двадесет и пет години вече, Националната галерия за чуждестранно изкуство не спира да обогатява фондовете си. Деветнадесет зали, разположени на четири етажа и обща експозиционна площ от около 3200 кв. метра заедно с архива съхраняват зад стените си над 10 000 музейни единици. Богата графична колекция, в която се открояват имена като Дюрер, Жак Кало, няколкото гениални образци от офортното изкуство на Рембранд, прочутите серии на Гоя; Френската школа в живописта и скулптурата от края на 19-ти и началото на 20-ти век; Колекция от християнски пластики с произход – провинция Гоа, Индия, каквито между другото има само в Португалия и Великобритания; Индийска миниатюра, Японска гравюра, уникалната дори в световен мащаб колекция “Поетическа реалност” – това са само част от постоянните експозиции, които можете да посетите всеки ден – без вторник, от 11 до 18.30 часа, през цялата година.

Ако се разровим из архива на Галерията, сред нейните временни гости ще открием и други имена – на достатъчно уважавани и признати в своите страни автори, и дори тези на творци, отдавна покорили световната слава.

Ерболат Толепбай – изтъкнат художник от Казахстан, академик на академиите за изкуствата на Русия, Чехия и Казахстан.

Сергей Параджанов (1924 –1990), наречен „последният гений на киното на ХХ век” и един от най-парадоксалните творци на съвременната култура.

Френският художник Ролан Удо, /1897 – 1981/.

Легендарният американски фотограф Лорънс Шилър.

Един от най-големите художници на 20 век – Марк Шагал,  /1897-1982/.

И разбира се – геният на 20 век, великия испански художник Пабло Пикасо (1881 - 1973). Като символ на модерното изкуство, неговата изложба в периода: 17 декември 2008 г. - 15 март 2009 г., посрещаше почитателите си под мотото: „АЗ НЕ ТЪРСЯ. АЗ НАМИРАМ: ПАБЛО ПИКАСО”

Трябва да се отбележи обаче и сериозната заслуга на Фондация “Св.св. Кирил и Методий”, без чиято дарителска финансова помощ появата на НГЧИ, би била невъзможна. Всъщност, появата и историята на Галерията са резултат именно от дългогодишната събирателска дейност на тази фондация, подпомогната със средства и от Фонд “13 века България”.

Последните концепции за архитектурно развитие и градоустройство на столицата предвиждат оформяне в центъра й на така наречения “ български Лувър”, който ще обедини Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство в единен общ проект. Но как това точно ще се случи, вероятно предстои да разберем след време.

А докато се подготвя промяната върху лицето на София, на всеки ценител на художественото изкуство ще препоръчам да не пропуска възможността за забележителна среща със световни творци, които го очакват в НГЧИ.

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около