Ниагара - нещо което си мислим, че познаваме

Всеки знае водопада Ниагара. Или поне така си мисли. Така си мислeх и аз, когато ме събудиха "с първи петли", за да потеглим към прословутия водопад. Още не се бях настроил на американско време и да стана толкова рано ми беше в повече. Пътят от Кливланд до водопада Ниагара е около 4 часа в зависимост от това колко време загубите по крайпътните заведения на Бъфало. През цялото време бях убеден, че няма да бъде нищо ново и по-различно от това, което съм гледал по филмите, записите на приятели и снимките. Най-накрая пристигнахме. Паркингът не е много близо до самия водопад, но от тътена, който чух там се поободрих. Заредих филм в апарата (тогава дигиталните апарати бяха изключителна рядкост) и се запътихме към най-близкото място на реката и... разочaрование. Просто една река. Пак се потиснах и докато вървяхме по реката се надявах да видя нещо по-интересно. В един момент дърветата откъм реката свършиха и се оказа, че се намирам точно зад водопада. На около 50 метра височина над бездната се издигаха пръски, приличащи на бяла пара и образуваха невероятна дъга. Впоследствие установих, че от всяка точка около водопада, в слънчев ден, може да се наблюдава поне една дъга. Понякога те са повече, зависи от местоположението ви (виж снимките). Задължително трябва да се възползвате от услугата да преминете с корабче в близост до водопада. Много хора си мислят, че това е просто друга гледна точка и искат да си спестят 15-тина долара. Спестяването на тези пари обаче е спестяване на емоция, която едва ли ще можете да изпитате някъде другаде. При качването на корабчето ни раздадоха сини найлонови дъждобрани. В летните дни слагането на подобно нещо е равносилно да влезете в сауна. Ако не искате да се намокрите, обаче, трябва да носите дъждобрана, защото корабчето започва своята разходка на около 200 метра преди водопада и бавно се приближава. Отначало виждате слънцето, което за отрицателно време изчезва и светлината му едва се долавя през бялата пара, която описах по-горе. Там осъзнавате, че бялата пара е силен дъжд, чувствате се като в океан по време на ураган, тътенът вече е толкова силен, че е почти невъзможно да говорите с някой без да викате, но най-често срещаното явление при тази гледка е, че пътниците просто онемяват. Ако носите апарат, там би било добре да е такъв , който нямате намерение да ползвате повече, защото водата ви облива и е изключително трудно да го предпазите от намокряне. Особено новите дигитални апарати със сигурост няма да издържат на напора на водата.Друга атракция предлагана на Ниагара е влизане в пещерата. Докато пътуването с корабчето се предлага по идентичен начин от страната на САЩ и от Канада - влизането в пещера под самия водопад е коренно различна. При канадската пещера се влиза непосредствено под подковата – това е най-голямата част от водопада. За целта обаче трябва да имате виза за Канада, ако идвате от страната на САЩ. Аз нямах такава, затова останах само с намерението следващия път да посетя и това място. Но за сметка на това посетих американската пещера,която на пръв поглед влиза под една малка част от водопада. Там ни облякоха с жълти, много дебели дъждобрани с качулки, обувките се събуват и се нахлузват едни платнени цървули. За мен това бе един то най-неприятните моменти, защото цървулите се ползват многократно, без никаква дезинфекция, при това винаги ги даваха мокри. Но няма как. Схемата на тази атракция е проста: на дървена пътека, която минава по скалите под водопада са разположени няколко дървени платформи с парапети. Там спирахме, за да погледаме и някои да поснимат. Ще разберете защо аз не снимах по-късно. Площадките са разположени на около 50 метра една от друга и всяка от тях е все по-близо до водопада, като последната буквално бива обливана на тласъци от водата. На всяка една площадка бройката на ентусиастите намляваше, защото гледката наистина е както впечатляваща, така и страховита. На последната площадка, точно под падащата вода, първия път се оказахме само аз и чичо ми. На няколко пъти залитнах под напора на водата. Понякота толкова силно те удря в гърба, че имаш чувството, че са изсипали няколко вани с вода върху теб. Там вече дъждобрана не ви пази, той отдавна вече се беше развързал. Там той има друга функция и не случайно е жълт – ако някой падне от площадката в самия водопад, да може бързо да бъде забелязан и спасен. Имало е много такива случаи. От тази атракция си тръгнах мокър до кости, но разхлаждането в летните дни никога не е било по-приятно и по-интересно, както е под водите на един от най-големите водопади в света. Защо нямам снимки от там – имаше японци, които на предпоследната площадка се опитаха да приберат апаратите си, но от чантата им се стичаше струя вода. Сами можете да си представите резултата – нито снимки ще имат, нито техника... С това е важно да започнете, но интересното не е само това. В градинките и парковете от американската страна непрекъснато наблюдавахме брачни церемонии. В САЩ това е много модерно, а за останалите хора е много интересно. Интересно е, че американската страна на Ниагара е защитена територия със забрани за строежи. Там има зелени площи, места за пикник, маси, пейки, горички. Докато в Канадската част само на около 100 метра отсреща виждате небостъргачите, хотелите Хилтън, Шератон, огромна кула с външен асансьор и кафене, от което заможните хора могат да наблюдават Ниагара от гледна точка, която никоЙ друг не може да предложи. Аз лично посетих Ниагара два пъти за краткия си престой от 2 месеца в САЩ. Планирам да го посетя още няколко пъти, защото колкото и време да отделя на това прекрасно място, никога няма да мога да му се нагледам.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: САЩ  | Ню Йорк
Забележителности около