Париж - писмо до една чужденка

Автор: Андре Мороа Превод от френски: А. Георгиева Вие ми говорихте за Париж, който никога не сте виждала, с такава истинска любов, че пожелах да ви го покажа. Нещо повече - да ви помогна да го преоткриете, тъй като в мислите си сте живяла там толкова дълго, че го познавате повече и от мен. Скитала сте с Квазимодо и Есмералда из старите улици около Нотр Дам, разглеждала сте заедно с Растиняк, разрушените днес, фамилни пансиони, изкачвала сте се заедно с него към Пер-Лашез и от този хълм сте предизвиквала града, разгърнат в краката ви. Художниците също са били ваши гидове. Вие обичате Сена на Лепин – нежна и гладка, както и тази на Марке - тъмно-синьозелена и буйна, Писаро ви учи да обичате блясъка на парижкото множество, Бернар Ламот – чара на пустите улици и асфалта, блестящ след силен дъжд. С една дума, вие ще се срещнете с Париж подготвена от годините, от очакване и надежда. Няма да бъдете разочарована. Няма да бъдете разочарована, защото Париж е още по прекрасен и различен, отколкото го мислите. Искам да прекарате тук месеци, може би дори години, тъй като разнообразието е една от красотите му. Климатът на Париж е умерен. Пролетта тук е мека. Синкава мъгла се стеле над Сена. Въздухът е златист. В синьото небе малки, бели, неподвижни облачета напомнят небето на Буден. Лятото, което следва не е много горещо. Обикновено хората заминават от юли на планина или на море, но няма да съжалявате и ако останете в Париж. Прелестен през август, той става като голям крайбрежен град, горещината тук гали, а не изгаря. Можете да вечеряте навън в ресторантите на Шан-з-Елизе, Монмартр и дори в парка Монсури или в някоя страноприемница на брега на Сена. Със завръщането през октомври, ще бъдете заобиколена от толкова пълен и активен живот, че дори не бихте усетила кога вали дъжд, сняг или грее слънце. Не знам защо, но каквото и да е времето, Париж никога не е тъжен и мрачното сиво зимно небе има същата прелест, както мекия въздух през пролетта. „Тук всичко е само ред и красота, лукс, спокойствие и наслада”. Тези хубави стихове се отнасят до Париж само отчасти. Не луксът се харесва тук, а редът и красотата. Има градове, чиято архитектура е по-студена от тази на Париж, защото са построени за няколко десетилетия върху празни терени. Париж се е разраснал през вековете, като живо същество, протягайки във всички посоки своите крайници и пипала. Няма на планетата по красив архитектурен ансамбъл от този, който тръгва от Триумфалната арка до Лувъра и от Мадлената до Двореца Бурбон. Възхитителното е това, че този архитектуран стил е получен, /с изключение на някои грешки на барон Осман/, без да се жертва историческото разнообразие. Да слизаш покрай Сена от Нотр Дам до двореца Шаийот, това е все едно да следваш триумфалния път на Франция. Хилядите камъни там са останали непокътнати. Вие бързо ще откриете, че за Франция Париж е повече от столица. Париж е мозъкът на едно голямо тяло. Не че във френската провинция не се раждат забележителни хора. Но всички те идват тук, за да бъдат благословени от Париж. Една известност не е валидна, ако не е одобрена от Париж. Един английски писател може да прекара живота си далеч от Лондон, един американски – далеч от Ню Йорк. Един френски писател, ако не е живял в Париж, трябва ежегодно да се потопява в тази атмосфера, където идеите, като че ли, се раждат по-бързо или загиват незабавно, ако не са достойни за живот. Тази върховна присъда на Париж не се отнася само за французите. Колко велики чужденци са били приети в собствените си страни, след като са били открити от Париж. За един млад американски художник е щастие да дойде да работи на Монпарнас. Хемингуей, който е вехнел в Мидъл-Уест, е дошъл на себе си от парижкия климат. Париж е една от духовните столици на света. Вие го знаете повече от всеки друг, вие, която без дори да сте стъпила там, сте станала негова гражданка.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Франция  | Париж
Забележителности около