Плевен

Плевен има многовековна и богата история. Възниква още в тракийско време на мястото на днешния парк Кайлъка с името Сторгозия, което се запазва и при римляните. След унищожаването му от варварите, бива възстановен от славяните под името Каменец. На север от него e създадено и второ селище, кръстено Плевен (от плевел). По-късно двете населени места се обединяват и за първи път се споменават като Плевен през 1266 г., когато маджарите го завземат. След XII век се развива като занаятчийски и търговски център. Градът оказва ожесточена съпротива на турските нашественици и затова след завземането му е разрушен, а населението - избито, прогонено, помохамеданчено. През 1596 г. Плевен е превзет и опожарен от влашкия войвода Михаил Витяз (Храбри). През XVII и XVIII век българското население се увеличава, взема в свои ръце търговията и занаятите, развива културен живот. Градът става известен на Балканския полуостров и в Анадола с пазара си за едър добитък и овце (от 1842 г.). Към 1825 г. се открива българско светско училище, в 1840 г. - първото българско девическо училище от Анастасия Димитрова, а една година по-късно - ново мъжко училище. През 1834 г. е изградена църквата “Св. Николай”, а през 1845 г. изработен иконостасът ґ. Иконите са дело на Димитър Доспевски и Никола Образописеца. В 1869 г. е основано и читалището. През 1871 г. Плевен има 3101 къщи със 17 000 население. На 6 май 1869 г. Левски основава тук първия таен революционен комитет. Плевенчани са участвали в четите на Филип Тотю и Христо Ботев. Плевен става известен най-вече със събитията, разиграли се по време на Освободителната руско-турска война. След форсирането на Дунав от руските войски, Западният отряд се насочва към стратегически важния град. От своя страна турското командване дислоцира тук целия гарнизон на Видинската крепост, начело с Осман паша, командващ 40-хилядна армия. Около Плевен е изградена система от отбранителни съоръжения. Руските сили под командването на ген. Шулднер, в състав от 7000 души, провеждат на 18. VI. 1877 г. първия щурм на Плевен. Не успяват. Дават над 2400 убити и ранени (срещу 2000 на противника). Вторият щурм е на 30 юли и въпреки многобройните жертви (над 7000 убити и ранени) също завършва с неуспех. На 11 и 12 септември 100-хилядна руско-румънска армия осъществява третия щурм към града. По своите мащаби и кръвопролитие тази битка няма равна в цялата война. При Зелените възвишения частите на ген. Скобелев извършват пробив, но главното руско командване недооценява ситуацията и заповядва отстъпление... Шестнадесет хиляди убити и ранени дават руси и ру мънци при двудневните нестихващи боеве. От Русия пристига спешно изтъкнатият военен инженер ген. Тотлебен, който организира блокадата на града. В изпълнение на своя план, ген. Гурко превзема селата, намиращи се на Софийското шосе - Долни Дъбник, Горни Дъбник и Телиш, и възелът около града се затяга. От края на октомври руси и румънци постепенно изграждат укрепителна блокадна линия. В началото на декември тя достига 50 км. Същевременно положението на турската армия се влошава поради глада, болестите и студа. Тя е напълно изолирана, като съществена роля за това изиграват и епичните защитни боеве на Шипка, където българи и руси с цената на невероятни жертви и с невиждано мъжество и себеотрицание спират устремилата се към Плевен 45-хилядна армия на Сюлейман паша и не ґ позволяват да премине Балкана. На 10 декември 1877 г. Осман паша прави отчаян опит да пробие блокадата в района на река Вит, но претърпява пълно поражение и Плевен пада след 5 месеца невероятни усилия. След Освобождението градът бързо се разраства. За това особено допринасят новопостроените жп линии София-Варна (Русе) и Плевен (Ясен)-Сомовит-Черковица.


Музей Освобождението на Плевен – На 11 декември 1877 г. в обикновенна плевенска къща отсяда руският император Александър ІІ на когото е представен плененият турски маршал Осман паша. В този дом живее и първият военен губернатор на Плевен генерал Скобелев.

Мавзолей Костница “Свети Георги Победоносец”  построен през 1907 г. в криптата се съхраняват костите на загиналите български, руски, румънски, финландски и украински войни.

Иконостаса е носител на златен медал на изложбата в Париж през 1906 г. Символ на Плевен.

Регионалният исторически музей е научен и културно-просветен институт, който осъществява издирването, проучването, представянето, опазването и популяризирането на паметниците на културата, природните образци, флората и фауната на територията на Плевенска област, където са разкрити значими археологически обекти – късноантичната и ранновизантийската крепост Сторгозия край Плевен, средновековната българска крепост в Никопол, римския град Улпия Ескус при с.Гиген.Музеят е издигнат е в чест на местните граждани загинали в Сръбско-българската война през 1885 година, по италиански проект на казарма. През 1903 година е учредено Археологическо дружество, което си поставя за цел създаването на музей и започва издирване и проучване на паметници за миналото на града и района. Издирените материали за миналото на Плевен позволява на дружеството да разкрие през 1911 година музейна сбирка. 

Най-значимо развитие музейното дело в Плевен бележи след 1953 година когато се създава държавен общ народен Исторически музей. От 1984 година музеят е разположен във внушителна двуетажна сграда с размери с художествено–архитектурна и историческа стойност – паметник на културата с национално значение.  В резултат от безкористната патриотична дейност на три поколения музейни работници днес Историческия музей гр. Плевен е един от най-добрите музеи и с най-богатите експозиции в България, с фонд от над 180 000 бр. музейни ценности, документални и веществени свидетелства за историческата, материалната и духовната култура, образци от живата и неживата природа, които са неделима част от националното културно-историческо наследство.

Експозицията е разположена в 24 зали с над 5 000 музейни ценности в пет раздела – Археология, Османско владичество и Възраждане, Етнография, Нова и най-нова история и природа. Музейната експозиция е силно въздействаща и запомняща се. Изградена е на тематико-хронологичния принцип и колекционен метод. Нумизматичната колекция, включваща над 25 000 монети е една от най-значимите музейни колекции.

Специализираната библиотека на музея разполага с над 10 000 тома научна литература и периодични издания. С високата си художествена, историческа и природонаучна стойност те са изключително ценни свидетелства не само за българската история и култура, за палеонтологичното и антропологичното минало на град Плевен и региона, но и за историята на различни култури и народи, оставили трайни дири по нашите земи. Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/.


Художествена галерия "Илия Бешков" е един от най- презентативните художествени музеи в България, не само по съдържание на основните художествени фондове, но и със спецификата на оригиналния си архитектурен ансамбъл. Основана през 1958 г, по инициатива на работещите в града художници като филиал на Историческия музей, художествената галерия е преместена в специално построена за целта сграда през 1978 г., с експозиционна площ над 2500 м2. Днес тук се съхраняват над 6000 произведения на изкуството, обособени в различни фондове: "Живопис", "Графика", "Скулптура", "Икони", а също и специфичните "Илия Бешков", "Ангел Спасов", "Пленери". С изключителната си акустика Художествена галерия "Илия Бешков" е домакин на различни културни форуми: концерти - на камерни формации от чужбина, страната и музикалната гимназия в града; моноспектакли, литературни презентации, авторски рецитали, конференции и семинари. Художествена галерия "Илия Бешков" е галерията с най-силно присъствие в културния живот на Северна централна България, водещ в региона център за естетическо възпитание и с действащи отношения със Съюза на българските художници, Националната галерия и Министерството на културата на Република България. Единствена и до днес от всички галерии в страната, за принос в развитието и популяризирането на българската култура, Художествена галерия "Илия Бешков" е отличена с Диплом на Министерството на културата на Република България - 1999 г.


Панорама "Плевенска епопея-1877 г." -  Това  е единственият по рода си паметник на Балканския полуостров. Създаден е в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Изграден е на хълма, намиращ се в района на Скобелевия парк музей, непосредствено до турския редут Кованлък, където по време на Третия щурм за Плевен се водят едни от най-кръвопролитните сражения. В панорамата са пресъздадени събития от Руско-турската война  1877/78 г. и Плевенската епопея. Живописните платна, експонирани в 4 зали, са дело на 11 руски и 2 български художници.

Перфектното съчетание на историческите факти с художественото им пресъздаване върху панорамното платно оставя незабравимо впечатление. Посетителят се пренася в далечната 1877 година и се оказва в центъра на бойното поле  от 11 септември.

Скобелевият парк е разположен на самото бойно поле, където отрядът на ген. Скобелев води кръвопролитни сражения за превземането на Плевен. От тогава до наши дни напоената с кръв земя се нарича “Мъртвата долина”.

По неповторим и силно въздействащ начин в парка се издига единствената по рода си на Балканския полуостров Панорама “Плевенска епопея 1877”. Сградата символизира трите щурма с блокадата на града.

В парка са разположени:

Костницата,

Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови”,

автентични оръдия, десетки братски могили и паметници.

Парк Кайлъка се намира на юг от Плевени е обявен за защитена местност. Създаден е от Генерал – лейтенант Иван Винаров.

Разположен е на около 10 хил. дка в карстова долина. Скалите са отвесни и са високи над 20 метра, което предоставя условия за скално катерене.

Има изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, хотели, кафенета, ресторанти, дискотеки, детски площадки, зоологическа градина.

В парка също се намира и зоопаркът на град Плевен .

Сторгозия е късно антична, ранно византийска и средновековна крепост и селище, което води началото си от станция в Римската империя, намиращо се в днешния парк Кайлъка. Археологически находки показват, че станция Сторгозия е била изградена вероятно в района на центъра на съвременния град Плевен. Вече през II и I хил. пр.Хр. е имало селища в тази областта от каменната и бронзовата ера. През I хил. пр.Хр. тук е имало тракийско селище на име Сторгозия, което е завладяно от римляните. В града бил настанен гарнизон – поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нове (Свищов).По-добрите условия за стопанска дейност привлекли голяма част от населението на околните малки селища около станцията.

От 238 г. в балканските територии на Римската империя започват нападенията на готските племена, като с това се открива епохата на многовековните варварски нашествия, които променят напълно етническата и политическа картина в днешните български земи. Редуващите се през няколко години варварски нашествия принуждават римските власти да вземат сериозни мерки за защита на населението, по селищната система и инфраструктурата на провинциите. Населението на пътната станция, вероятно убедено от собствен злощастен опит в незащитимостта ѝ, отново се е придвижило към природно укрепения терен на днешния парк. В началото на IV век 31 декара са обградени в достъпните за нападател места с мощна крепостна стена, широка 2,20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Археологическите разкопки са разкрили две порти и три подсилващи фортификационната линия кули. Във вътрешността на крепостта наред с жилищните постройки археолозите са разкрили голяма християнска църква-базилика, дълга 45,20 м и широка 22,20 м, и обществен склад за зърнени храни.

Археологическите находки от Сторгозия и некропола ѝ – керамика, оръжия, монети – свиделстват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI век. Заселването на славяните на Балканския полуостров, започнало през VI век и завършило в средата на VII век, временно прекратило живота на Сторгозия.

През 1982 година е изграден Воден комплекс точно в центъра на град Плевен с площ от 10 дка, състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан. Водните каскади са залята водна площ над 1 500 кв 2 с над 10 броя водопади, 763 струйници, 47 броя луминисцентни осветителни тела и 122 броя прожектори. Водните огледала са 3 броя с 410 струйници и 36 прожектора. Фонтанът има 312 струйници и 322 прожектора. 

Съчетанието на вода и светлина е уникално. Целия воден комплекс представлява една вълнуваща поредица от фонтани и препятствия, които са особенно ефектни вечер, когато съчетава блясъка на фонтаните и ефекта от осветяването. Работи от април до октомври и предлага всякакви възможности за отмора.


Художествена галерия "Колекция дарение Светлин Русев" - Изградена е през 1905 година от българският архитект Никола Лазаров, който е френски възпитаник. Той е основоположник на архитектурното строителство в България. Наречена е “Турско-римска баня” поради някои специфични помещения в нея с мавританска архитектура. От 1984г. е музей на изобразителното изкуство с дарения на творби на родения в Плевен художник Светлин Русев, който е дарил над 400 творби от личната си колекция, представящи Ренесанса, модерното българско изкуство, изкуството на Западна Европа, Индия, Африка и Латинска Америка.  Тук може да видите творби на световно известни художници като Делакроа, Франсиско Гоя, Милет, Пабло Пикасо, Шагал, Салвадор Дали както и на художници от Русия и Румъния. Постоянната експозиция предлага повече от 250 ценни художествени произведения. Колекцията е подредена в уникална по своята архитектура сграда, византийски стил реставрирана през 80-те години на ХХ век.


Драматичен театър "Иван Радоев" - Драматичния театър “Иван Радоев” е основан през 1919 година точно в центъра на пешеходната зона. Интериорът на театъра е в традиционно европейския градски стил от края на ХІХ век. Той налага своето присъствие в културния живот не само в града, но и в театралното пространство на страната. От 84 години съществува театърът в Плевен, но рожденната му дата трябва да се търси много по-рано – в годините на Възраждането, още през 1869 година, когато с опиянението и възторга на един възроден за култура народ, в стаите на Св. Николаевското училище плевенчани играят “Многострадалната Геновева”. По-късно се играят Вазовите “Хъшове”, Друмевия “Иванко”, “Разбойници” от Шилер, “Отело” от Шекспир, “Ревизор” от Гогол. Първата театрална трупа от професионалисти е създадена от Матей Икономов през 1907 г.

Паметник на генерал Михаил Скобелев - Монументалната бронзова скулптора е композирана в пространството пред Общинската художествена галерия в началото на булеварда, носещ името на руския генерал. Генерал Скобелев е една от най-значимите фигури в цялата военна история на Русия. Той заслужи любовта не само на руските войници, но и на целия български народ. Генерал Скобелев е мащабна и мощна личност, не само в битките за Плевен, но и на целите Балкани. Често го сравняват със Суворов, когато той щурмуваше Плевен бил само на 34 години. Паметникът  е дело на известния руски скулптор Владимир Суровцев и архитекта Виктор Пасенко.  Бронзовата фигура е висока 4 метра и половина и е изработена в руския град Смоленск.

Румънски мавзолей и мемориален парк - Мавзолеят е строен през периода 1892 - 1897 г в памет на загиналите румънски войни със средства на румънския народ. Открит е през 1902 г. Иконостасът и стенописите в храмовото помещение са дело на румънски художници. В криптата се съхраняват кости на румънски герои, загинали по време на третия щурм за превземането на Плевен. В района на Гривишките редути, непосредствено след войната, над братските могили са издигнати 17 руски и румънски паметници.

Парк „Лавров“ е мемориален парк в памет на загиналите в битките при Плевенпри Горни Дъбник руски и финландски гвардейци по време на Руско-турската освободителна война. и

Носи името на предвождащия руската армия генерал Василий Николаевич Лавров, загинал в боя. Намира се край село Горни Дъбник, по протежение на шосето Плевен-София на 25 км югозападно от Плевен и на няколко километра западно от разклона за село Горни Дъбник.

Оформен е като парк в периода 1950-54 г., когато около братските могили на загиналите гвардейци са поставени скулптурни изображения на войници, паметници на лейбгвардейските Гренадирски, Московски, Павловски и Измайловски полкове, мемориална колона на Трети стрелкови финландски батальон и открита експозиция от руски оръдия. Паркът има днешния си вид от 1977 г., когато е направено цялостно преустройство и са издигнати нови монументи. През 2004 г. е издигнат и параклис “Свети Георги Победоносец”.

 

Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Плевен
Забележителности около Плевен