Портата Кюнту Капу и църквата "Света Петка" - страници от русенската история

Независимо дали ще се озовете в град като Русе случайно или с конкретна цел, добре е да знаете следното. Пристигайки по един от класическите сухопътни начини край голямата река при километър 496 - само около 4-5 минути пешеходно разстояние, ви делят от два знакови паметника, свързани с историята на Русе. Това са Кюнту Капу и църквата “Света Петка”. На метри от Централна жп гара и Автогара Юг, в малка градинка ще откриете и двете русенски забележителности.

Още в първите месеци след Освобождението - в началото на юли’1878 година, е подписан Берлинският мирен договор. Строгите му клаузи задължават да бъдат разрушени всички крепости на територията на Княжество България, в това число и Русчушката османска крепост. От нея обаче, остава запазена само една от общо петте крепостни порти - Кюнту Капу, и нейната входна врата, която и до днес - с вида си - цялата обкована с желязо, навява мисли за миналото и историята на Русе. Ако до тук сте посетили и други, частично или напълно запазени крепости по днешните български земи – Бабини Видини кули, Шуменската крепост, възстановената твърдина Овеч и т.н., ще се досетите, че всички български средновековни порти са изглеждали точно така. И за да не се чудите, названието Кюнту Капу, буквално, всъщност означава ‘Вратата с тръбата’. На излизане от града, минавайки по моста, асоциативно наречен от русенци “Охлюва”, всеки може да види Кюнту Капу. Край нея минавал тръбопровод – ‘кюнт’, който някога се явявал част от водоснабдителната система на града. Същият този водопровод бил източник на захранване на чешмата в двора на Свети Георгиевското училище – днешното ОУ “Ангел Кънчев”. Тази чешма и днес остава единствената, съхранена от 18-ти век в Русе. Във фолклора на старото местно население – хърцоите, портата се свързвала с образа на Черен Арап. Арапинът стоял на входа като пазител на града и ‘онождал’ влизащите през вратата в стария Русчук. Съвсем близо до запазената порта се издига храмът “Света Петка”. Той е сравнително нов – издигнат е в средата на 40-те години на 20-ти век, а е изографисван през цялото следващо десетилетие. Интересното при него са две неща. Едното е осъществената приемственост с миналото при определяне патрона на църквата. По Русенското Поломие, една от съществувалите през Средновековието скални църкви е била посветена именно на Света Петка. Намирала се е до някогашните складове за бира на пивоварната фабрика “Света Петка”. След Освобождението обаче, скалната църква е засипана и разрушена, а когато сред русенската църковна общност, подкрепена от населението, възниква идеята за строеж на нов русенски храм, той е наречен в чест на тази светица. И още нещо любопитно. При подготовката на строителството на новата църква, архитектът С.Бобчев взаимства архитектурния план на прочутата ‘Златна’ църква в Преслав, строена по времето на Симеон Велики след преместване на българската столица тук. Този факт е резултат от проучванията на изследователя на старата българска столица – д-р Рашенов, който е консултант при изграждането и архитектурното оформяне на най-новият русенски храм.

Така, само на метри един от друг, изворите на богатата русенска история продължават да утоляват жаждата за непознатото, често обвито в тайни и мистериозни случки минало на Русе – големият град  на брега на Дунава.

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около Русе