Следете най - изгодните оферти за пътуване тук!

Пътуване из Ориента

Всички пътища водят до Цариград!Нашият –също
       Първите спомени,свързани с пътуването ми до единствения град, разположен на два континента, са проливните дъждове,к оито сякаш се опитваха да отмият всякакви илюзии за приятна почивка. Помня как ми тракаха зъбите от студ, защото не се доверих на метеоролозите.Тръгнах със слънчево настроение и нито една топла дреха в чантата . Пътуването мина леко. Около обяд навлязохме в покрайнините на мегаполиса. Заредиха се нови квартали с все още необитаеми жилища, готови да поемат непрекъснатия поток от емигранти. По неофициални данни Истанбул е 17-милионен и всяка година нараства със 100 улици. Движението е интензивно, но за наше учудване не попаднахме в задръстване. Истински проблем е паркирането обаче.Тесни улички, случайно оставени автомобили, а автобус да спре някъде е просто невъзможно. До обяд се добрахме до нашия хотел-Nobel . Хареса ми местонахождението му- на 100м. от църквата Света София, дворецът Топкапъ сарай, джамиятаСултан Ахмед, мост Галата,Хиподрума.Тази част на града ми напомняше на стария Несебър. Оставихме багажа и бегом към двореца Топкапъ(наречен така,заради топовете около входа). От съображения за сигурност на входа проверяваха ръчния багаж. Озовахме се в един широк двор, а там се беше изсипал народ откъде ли не-японци, индийци, турци, руснаци, англичани... И цялото това множество търчеше с фотоапарати в ръце, за да види съкровищата на поколения турски султани. Дворецът изглеждаше величествено,простираше се на площ от 5км. и съществува някъде от 15 век. Тук са живели жените на султаните и принцовете. Жаждата за власт е била причина на територията на двореца да се извършват братоубийства, да се пораждат интриги между кандидатите за трона. Освен харема , е имало и стотици чернокожи евнуси, които са изпълнявали прищевките на знатните особи. Разгледахме покоите на валиде- султанката[фаворитката], бижута,килими,оръжия, тронове, посуда, дрехи, каляски... Много мюсюлмани се тълпяха в една от залите, където се съхраняваха експонати като стъпката на пророка Мохамед и негово писмо. Решихме, че сме видели достатъчно и седнахме да починем. Към Мраморно море се откриваше разкошна гледка. На нея са се любували султаните, на нея се дивим и ние-простосмъртните.   После запрепускахме към църквата Света София, но уви! Вече затваряха, а следващия ден беше почивен.Ц ърквата е строена -537г.по времето на Юстиниян и е четвърта по големина в Европа. Разгледахме я отвън.За жалост нямаше да можем да видим известните златни мозйки .Всеизвестно е,че след като турците са завладели града,са превърнали този уникален храм в джамия. Тук не се чуват вече молитви на нито един човешки език, защото е превърната в музей.Навява ми тъга,че не е успяла да се съхрани във времето като молитвен дом на всички християни.Минаретата променят облика й.Докато се суетяхме,ни окупираха продавачи на сувенири,книги,картички.Няма да е лошо да се сдобием с повече информация. А сега да се опитаме да опознаем поне малко втората столица на Римската империя,но не само от гледна точка на историята.Наближаваше време за вечеря и се ориентирахме да потърсим ресторант.Нещо много характерно за турските заведения са наргилетата.Пред доста кафенета имаше пейчици, застлани с килимчета,възглавнички и виждаш млади хора,които са се изтегнали и пушат прословутите наргилета.Чевръсти момчета от персонала търчат да им подменят въглените.Първоначално се притеснихме за съдържанието на тези подобия на колби,но като разпитах,ми стана ясно,че можеш да изпушиш дори една фанта.Удоволствието струваше 10 лири.Друг акцент-интериорът на ресторантите.Близо до витрината,съвсем пред очите на минувачите ,е подреден кът,който пресъздава бита в една турска къща през недалечното минало.До ниска софра е застанала домакиня,която разточва тесто и прави пелмени .Сигурно е доста изморително да правиш реклама на заведението по този начин цял ден.Менюто ми бе твърде познато-яхнии,дюнери,баклави.Да не говорим,че тук не можеш да се разхождаш необезпокояван.На всяка крачка си любезно канен да опиташ храната,да си купиш сувенир.Всеки клиент е ценен и борбата за него е безмилостна.В това отношение турците нямат равни.Където и да се отбиехме,не се натъкнахме на нито един мързелив продавач.Всеки ти предлага ,подава ти меню в ръцете ,докато си в движение още.Решихме да хапнем нещо традиционно и седнахме в едно ресторантче.Кой знае какви специалитети не видяхме и си поръчахме пиле с ориз.Алкохол не се сервира,така че и ние като прекомерно целомъдрени хора не осквернихме традициите.Иначе бира се продава по магазините,а по заведенията се набляга на айран.Ориенталската кухня е много пикантна.На масата задължително присъстваше съд с люти чушки. Ама много люти!!! На следващия ден не съм и предполагала,че ще се събудя още в 5 часа.В ушите ми отекваше глас от близката джамия, който призоваваше вярващите за молитва.Тези хора непрестанно се молят.Дали толкова често грешат? За деня ни предстоеше посещение на Синята джамия с местен екскурзовод. Това творение на човешките ръце беше огромно.Разказаха ни историята-султанът искал да създаде свой храм със златни минарета,който да конкурира по величие всички останали и възложил задачата на един от най-гениалните за времето архитекти. Волята на владетеля била минаретата да са от чисто злато.На турски език думите злато-алтън и цифрата шест-алтъ звучали еднакво и по погрешка били построени 6 минарета. Султанът укорил архитекта за грешката му,но джамията му харесала и не го наказал.Наложило се обаче да поставят още едно минаре-седмо и на молитвения храм-в Мека,за да е угодно на Аллах. С автобус разгледахме града и по мост стигнахме до местността Йеди тепе в азиатската част.Всичко тънеше в зеленина,цареше спокойствие,за разлика от забързания трафик в европейската част.На връщане спряхме пред гара Ориент.Тук е спирал прословутият Ориент експрес,пристигащ от Париж.Гарата се е съхранила във времето в онова си състояние,когато Агата Кристи написва безсмъртния си роман‘’Убийство в Ориент експрес’’.По това време авторката е пребивавала в Истанбул.От другата страна на Босфора се намира Багдадската железница. Площад Хиподрума е сборен пункт на всички туристи.През византийско време тук са се провеждали ежедневно конни състезания,ставали са гладиаторски битки,кръвопролития,пиршества,сватби.Днес единствено трите масивни колони свидетелстват за древния произход на тази арена.Петметровият Египетски обелиск е докаран от храма на Аполон чак от Карнак.Змиевидната колона има същия произход.Император Константин е допринесъл с още една колона.Доказателство за интереса и на немският крал Вилхелм Втори към този стратегически град е построяването на чешма на същия този площад.Където и да погледнем,навсякъде откриваме отпечатък от нечие присъствие в този толкова атрактивен като местоположение град. .По време на разходката спряхме пред желязната църква Свети Стефан. Мисля,че днес няма толкова отдадени на каузата си хора,като Стефан Богориди.Разсъждавайки като патриот,а не като търгаш, е дарил този парцел земя за построяването на църква,за да съхрани вярата у българите,живеещи там. Железните конструкции са пристигнали от Виена по Дунав и Черно море.Днес църквата е напукана,следи от корозия има по фасадата й,а метохът е в плачевно състояние. Един от най-известните покрити пазари в света се намира в Истанбул-Капалъ чарши.Огромно пазарище,оцеляло след редица земетресения,разрастващо се с всеки изминал ден.Построено е на мястото на старо византийско пазарище.Решихме да посетим Мъсър чарши-египетския пазар на подправките.Изненадахме се от купищата билки,сушени домати,корени,сирене в козя кожа...Изтощени от обиколки,седнахме да хапнем дюнери и да се полюбуваме на шарения свят.Традиционно дюнерите ги приготвят с агнешко месо.В рибните ресторантчета на Босфора ни предлагаха дюнери с риба,която приготвяха на едно корабче.Към този специалитет добавяха и туршия.Не са рядкост и продавачите на печени кестени и варена царевица. Решихме да нахраним гълъбите ,които бяха накацали на малкото площадче пред Мъсър чарши.Има търговци,които продават жито специално за гладните птици.Седнахме да им се полюбуваме като се хранят.От джамията пронизителен глас зовеше за молитва,а слънцето клонеше към залез. Загубихме илюзията ,че ще успеем да видим всичко.На пристанище Бостанджъ се спряхме да погледаме корабите.Мислено се пренасяхме на далечни пътешествия с тях. На следващият ден ни предстоеше пътуване до Принцовите острови.От 9-те острова,само 2 от тях не са обитаеми.В миналото са пращали на заточение принцове и оттук идва названието.Корабчето се напълни с туристи.Ята чайки ни следваха през целия път.Едно делфинче ни приветства с елегантен скок.Доста хора слизаха и се качваха на морските гари.На нас ни предстоеше да слезем последни-на Буюкада[Големия остров].В корабчето се смесихме с тълпата.Пътуването мина много забавно.За да продадат стоката си много продавачи пътуваха редом с туристите.Промоцирането на стоките ставаше по неповторим начин,та дори и да не разбирахме езика,се забавлявахме от сърце. Докато пристигнем на острова,вече се бяхме снабдили с комплекти ножове, пижами,четки за зъби. Искаше ни се да пътуваме на открито, но морският бриз ни пронизваше и предпочетохме да седнем вътре. При появата на всеки следващ остров пред погледа ни се оживявахме и хуквахме към откритата част да снимаме. Най-после пристигнахме. На острова няма автомобилен транспорт. Ако не ти се върви пеш, се качваш на една каляска или си наемаш велосипед. Беше пълно с коне. За да избягат от сивото ежедневие, много богати граждани си купуват имоти тук. Много е оживено. Разбрахме,че населението е смесено- турци, гърци, арменци. Два часа ни бяха предостатъчни,така че отново чакаме да се отворят железните врати на морската гара и да ни пуснат да се качим в корабчето.Насядахме и отново същите емоции. Момче от персонала разнасяше през целия път една грамада от гевреци. При по-сериозно полюшване на плавателния съд всички тръпнехме да не се озове зад борда. Не успяхме предходния ден да посетим разкошния дворец-Долмабахче.Разполагаме с още време и няма да пропуснем.Попадаме в страната на приказките.Влязохме през огромна бяла порта в разкошен двор с фонтани,статуи.Всяко местенце беше аранжирано с вкус.Вътре последвахме екскурзовода,който ни водеше през стълбища,зали,стаи,коридори,кабинети...Имахме възможност да видим творби на Айвазовски, от периода на пребиваването му в Истанбул, най-големия полилей в света, подарен от английската кралица, кристалното стълбище, килими, сервизи. В този дворец са посрещани важни държавни глави и хора на изкуството. В една от стаите е починал Кемал Ататюрк, но тя е затворена за посетители. Забраняваха да се правят снимки, но нито един турист не изпълняваше наредбата. Дворецът е охраняван от стража.Интересно ни беше да надзърнем в хамама и харема. Между другото в близост до хотела ни предлагаха местната туристическа атракция- хамам. Цената беше космическа. Налагаше се и на връщане да бързаме. Жалко, че не успяхме да видим всичко. Още един поглед към двореца и автобусът поема към България. През прозореца се нижат познати ни вече обекти. Предстоят митнически проверки. Ех, и този уикенд свърши!
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Турция  | Истанбул
Забележителности около