Пътеписи - Италия
Рим –едно пътуване към миналото VІІ (Палатин)
Изкарах има няма три цигари време, седнал върху древния камък, в разглеждане на картата и щом реших на къде да дръпна, в мигом скокнах и поех по едни стъпала нагоре. По едно време мярнах Колизеума в дясно. За щастие тълпите пред него не се виждаха.
Хълмът Палатин е единственото място в Рим, което може да съперничи на Римския форум по брой открити археологически обекти. Това естествено е така, защото самият град започва своят живот от тук. Според преданието, по време на основаването си преди повече от 27 века, градът се е побирал на този хълм, ограден със стена. На площ, колкото едно малко, ама много малко съвременно наше село. Тук се намира и пещерата, в която според митологията, онази благоразположена вълчица е кърмела Ромул и Рем. Това разбира се е по времето, когато Рим е бил просто едно селище между останалите на Италийския полуостров, като в повечето случай е бил засенчван по големина и състояние от своите по-богати и развити съседи и никак не си личало, че някой ден той ще стане цивилизаторът на тогавашния свят.
По-късно тук, на 15 февруари, празнували т. нар Луперкалии в чест на бог Луперк (Фавн), който по своята същност си е един овчарски празник, неизменно свързан с пещерата на Ромул и Рем и тяхната дойка. По времето на Късната Република в празника се включвали всички по-известни и властимащи римляни, които, чисто голи, обикаляли около хълма с камшщици в ръце и удряли де когото сварят по пътя си. Жените пък се тълпели по пътя им и протягали ръце, за да бъдат ударени, защото вярвали, че това улеснява раждането и благоприятства забременяването. Поне според Плутарх е било така. Но кой ти в днешно време чете Успоредните животописи...Моите, след 25 годишно четене изглеждат така :)
Опитах се да си го представя целият този древен купон и ме напуши смях. Но сигурно и някой древен римлянин би умрял от кикот, ако зърне съвременния Великден в България.
Сещам се, че предишният ден, 14 февруари, древните римляни посвещавали на Юнона –богинята на семейството, майчинството и жените. Той се преливал с Луперкалиите в едно двудневно празнуване. Ако се чудите откъде произлиза днешния празник на влюбените св. Валентин, тук е момента да вденете връзката :) На този ден неомъжените жени пишели любовни писма и ги слагали в голяма урна, а след това момците изваждали писанията и всеки от тях бил длъжен този ден да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил. Хубавото е било, че не е бил длъжен да се жени за нея. Че иначе, не знае човек, какво може да му се падне... :)
Но стига, че май пишех пътепис... Да погледнем на останките в наше време. Горе зърнах още един стадион, отново построен от Домициан, обаче доста по-малък от този, разположен на Марсово поле. Някои го наричат „частният стадион на Домициан”. Поради големината му се предполага, че е използван за лекоатлетически състезания, а не както може да си помислите от името му –„Хиподрумът на Домициан”, за надбягвания с колесници.
Надбягванията с колесници ставали на друго място...
В югоизточния край на Палатин, от терасата на Domus Severiana, се опитах да обхвана с обектива лежащия долу Circus Maximus. Не успях! Това, което се вижда е половината от огромния стадион, който по онова време е побирал над 250 000 души. Естествено от него не е останало много. Може да се види само овалът му.
Поглед на югоизток. В дъното се виждат баните на Каракала, до които така и не стигнах. Времето ми беше, като дефицитът в държавния ни бюджет.
Когато се обърнах назад видях руините от двореца на Септимий Север. Не можах да различа обаче, до къде са стигали баните му и от къде започвал дворецът му. Тук нещо се обърках за миг, но както вече споменах, времето ми беше дефицитно.
Още през ранната Империя хълмът е гъсто застроен със всякакви дворци, създавани и достроявани от императорите в продължение на столетия, докато накрая целия се превръща в един огромен палат. От името на хълма идва и нашата дума „палат”, използвана като синоним на дворец.
Първият император, който прави лична резиденция тук е Октавиан, понеже желаел да живее на мястото, където живял основоположникът Ромул. Останки от входът на дворецът могат да се видят тук вляво...
...и тук, където някои работеха, а други, като мен се подмотаваха. Това, разбира се, са останки от по-късни времена, защото, както казах вече, нещата са наслагвани едно върху друго с течение на времето. Особено от Флавиите.
Флавиите пък построили още по-огромен палат, който по-скоро бил използван за държавни нужди, отколкото за живеене.
Не можах да вляза в къщата на Ливия, съпругата на Октавиан, просто защото беше затворена. От яд, дори забравих да я снимам отвън. На първият император хич не му е вървяло с жените, като започнем от майка му, интригантката Атия, племеница на Цезар, та стигнем до жена му, отровителката Ливия. За сметка на тях, той остава в паметта на бъдещите поколения, като един от най-мъдрите и справедливи императори, колкото и това да звучи патетично. Но ако трябва да го сравняваш с тези след него, това наистина си е така :) Без да искам се сещам за Сократ и Ксантипа и си мисля, че колкото по-лоша е била една жена на времето, толкова съпругът и е бил по-благороден... Вселенски закон някакъв :)
От една друга издадена тераса в южния край на хълма успях да снимам дърветата над пещератта на Ромул. В далечината се вижда куполът на „Св.Петър”.
В северната част на хълма можете да видите невероятните градини Фарнезе, създадени през 16 век от кардинал Алесандро Фарнезе (само не го бъркайте с папа Павел ІІІ), които всъщност са били първата ботаническа градина в Европа. Въпреки, че под тях се намират останките на Дворецът на Тиберий, създаден 15 века преди това, тук разкопки няма! За недоволство на такъв почитател на Древен Рим, като мен :) Направо ми идеше да взема лопата и да започна да копая...
Малко по-встрани се натъкнах на неоспорими доказателства за българско присъствие на древния Палатин :). Напъпилото дърво беше отрупано с мартеници. Преди това, пред тоалетната дочух и българска реч. Една жена на средна възраст обясняваше на своята наборка, как вече и е писнало от цялата тая обиколка и как искала да седне в някое заведение „в града”.
Накрая стигнах до северния край на хълма и под мен се откри с цялото си древно излъчване Римският форум -мястото, което мечтаех да посетя още от тийнейджър и където щях да бъда след минути. За някои всичките тези археологически останки са просто камъни и поредната досадна историческа атракция, която трябва да се мине. Но за мен, пък и за много други, това е разкриващата се невероятна история на древен Рим, който от едно малко селце се превръща в най-голямата държава в древността. Е, поне в Западната част на тогавашния свят. При това държава, която е носила със себе си основните елементи на цивилизацията, като инфраструктура, право, култура и един поглед към света, който се опитваме да възстановим до ден днешен. Всеки камък там долу, всяка колона, има своя собствена история. Естествено Рим е имал и своите недостатъци и е много важно, кой период от неговата история ще мземем, преди да започнем да го хвалим така безумно :)...но ако трябва да сравня Средиземноморския свят от І-ІІ век със същия хиляда години по-късно, то симпатиите ми неизменно ще са на страната на първия. С което естествено нарушавам първия закон на пишман историка, а именно безпристрастността и непредубедеността:) Но все пак важното е не да гледаш, а да виждаш. Иначе въобще не ходете по тия места в Рим, а направо от летището хващайте пътя към модните бутици :)
Трябваше да изчакам десетина минути, докато се доредя до добро място за снимки на терасата, отрупана с туристи. Тук за разлика от останалата част от Палатин хората идват малко в повече. И това, представете си, в средата на март, когато туристическия сезон още не е започнал! Поне официално. А също и според цените на квартирите и хотелите. Но, какво говоря. В Рим целогодишно си е туристически сезон...
След лудата надпревара по щракане с фотоапарати аз леко и бавно се отправих надолу по една заобиколна пътека, предвкусвайки очакващия ме пир :)
За Ваше и мое съжаление следва още...
Автор: Юрий Александров
Към следващата част
Хълмът Палатин е единственото място в Рим, което може да съперничи на Римския форум по брой открити археологически обекти. Това естествено е така, защото самият град започва своят живот от тук. Според преданието, по време на основаването си преди повече от 27 века, градът се е побирал на този хълм, ограден със стена. На площ, колкото едно малко, ама много малко съвременно наше село. Тук се намира и пещерата, в която според митологията, онази благоразположена вълчица е кърмела Ромул и Рем. Това разбира се е по времето, когато Рим е бил просто едно селище между останалите на Италийския полуостров, като в повечето случай е бил засенчван по големина и състояние от своите по-богати и развити съседи и никак не си личало, че някой ден той ще стане цивилизаторът на тогавашния свят.
По-късно тук, на 15 февруари, празнували т. нар Луперкалии в чест на бог Луперк (Фавн), който по своята същност си е един овчарски празник, неизменно свързан с пещерата на Ромул и Рем и тяхната дойка. По времето на Късната Република в празника се включвали всички по-известни и властимащи римляни, които, чисто голи, обикаляли около хълма с камшщици в ръце и удряли де когото сварят по пътя си. Жените пък се тълпели по пътя им и протягали ръце, за да бъдат ударени, защото вярвали, че това улеснява раждането и благоприятства забременяването. Поне според Плутарх е било така. Но кой ти в днешно време чете Успоредните животописи...Моите, след 25 годишно четене изглеждат така :)
Опитах се да си го представя целият този древен купон и ме напуши смях. Но сигурно и някой древен римлянин би умрял от кикот, ако зърне съвременния Великден в България.
Сещам се, че предишният ден, 14 февруари, древните римляни посвещавали на Юнона –богинята на семейството, майчинството и жените. Той се преливал с Луперкалиите в едно двудневно празнуване. Ако се чудите откъде произлиза днешния празник на влюбените св. Валентин, тук е момента да вденете връзката :) На този ден неомъжените жени пишели любовни писма и ги слагали в голяма урна, а след това момците изваждали писанията и всеки от тях бил длъжен този ден да ухажва девойката, чието писмо е изтеглил. Хубавото е било, че не е бил длъжен да се жени за нея. Че иначе, не знае човек, какво може да му се падне... :)
Но стига, че май пишех пътепис... Да погледнем на останките в наше време. Горе зърнах още един стадион, отново построен от Домициан, обаче доста по-малък от този, разположен на Марсово поле. Някои го наричат „частният стадион на Домициан”. Поради големината му се предполага, че е използван за лекоатлетически състезания, а не както може да си помислите от името му –„Хиподрумът на Домициан”, за надбягвания с колесници.
Надбягванията с колесници ставали на друго място...
В югоизточния край на Палатин, от терасата на Domus Severiana, се опитах да обхвана с обектива лежащия долу Circus Maximus. Не успях! Това, което се вижда е половината от огромния стадион, който по онова време е побирал над 250 000 души. Естествено от него не е останало много. Може да се види само овалът му.
Поглед на югоизток. В дъното се виждат баните на Каракала, до които така и не стигнах. Времето ми беше, като дефицитът в държавния ни бюджет.
Когато се обърнах назад видях руините от двореца на Септимий Север. Не можах да различа обаче, до къде са стигали баните му и от къде започвал дворецът му. Тук нещо се обърках за миг, но както вече споменах, времето ми беше дефицитно.
Още през ранната Империя хълмът е гъсто застроен със всякакви дворци, създавани и достроявани от императорите в продължение на столетия, докато накрая целия се превръща в един огромен палат. От името на хълма идва и нашата дума „палат”, използвана като синоним на дворец.
Първият император, който прави лична резиденция тук е Октавиан, понеже желаел да живее на мястото, където живял основоположникът Ромул. Останки от входът на дворецът могат да се видят тук вляво...
...и тук, където някои работеха, а други, като мен се подмотаваха. Това, разбира се, са останки от по-късни времена, защото, както казах вече, нещата са наслагвани едно върху друго с течение на времето. Особено от Флавиите.
Флавиите пък построили още по-огромен палат, който по-скоро бил използван за държавни нужди, отколкото за живеене.
Не можах да вляза в къщата на Ливия, съпругата на Октавиан, просто защото беше затворена. От яд, дори забравих да я снимам отвън. На първият император хич не му е вървяло с жените, като започнем от майка му, интригантката Атия, племеница на Цезар, та стигнем до жена му, отровителката Ливия. За сметка на тях, той остава в паметта на бъдещите поколения, като един от най-мъдрите и справедливи императори, колкото и това да звучи патетично. Но ако трябва да го сравняваш с тези след него, това наистина си е така :) Без да искам се сещам за Сократ и Ксантипа и си мисля, че колкото по-лоша е била една жена на времето, толкова съпругът и е бил по-благороден... Вселенски закон някакъв :)
От една друга издадена тераса в южния край на хълма успях да снимам дърветата над пещератта на Ромул. В далечината се вижда куполът на „Св.Петър”.
В северната част на хълма можете да видите невероятните градини Фарнезе, създадени през 16 век от кардинал Алесандро Фарнезе (само не го бъркайте с папа Павел ІІІ), които всъщност са били първата ботаническа градина в Европа. Въпреки, че под тях се намират останките на Дворецът на Тиберий, създаден 15 века преди това, тук разкопки няма! За недоволство на такъв почитател на Древен Рим, като мен :) Направо ми идеше да взема лопата и да започна да копая...
Малко по-встрани се натъкнах на неоспорими доказателства за българско присъствие на древния Палатин :). Напъпилото дърво беше отрупано с мартеници. Преди това, пред тоалетната дочух и българска реч. Една жена на средна възраст обясняваше на своята наборка, как вече и е писнало от цялата тая обиколка и как искала да седне в някое заведение „в града”.
Накрая стигнах до северния край на хълма и под мен се откри с цялото си древно излъчване Римският форум -мястото, което мечтаех да посетя още от тийнейджър и където щях да бъда след минути. За някои всичките тези археологически останки са просто камъни и поредната досадна историческа атракция, която трябва да се мине. Но за мен, пък и за много други, това е разкриващата се невероятна история на древен Рим, който от едно малко селце се превръща в най-голямата държава в древността. Е, поне в Западната част на тогавашния свят. При това държава, която е носила със себе си основните елементи на цивилизацията, като инфраструктура, право, култура и един поглед към света, който се опитваме да възстановим до ден днешен. Всеки камък там долу, всяка колона, има своя собствена история. Естествено Рим е имал и своите недостатъци и е много важно, кой период от неговата история ще мземем, преди да започнем да го хвалим така безумно :)...но ако трябва да сравня Средиземноморския свят от І-ІІ век със същия хиляда години по-късно, то симпатиите ми неизменно ще са на страната на първия. С което естествено нарушавам първия закон на пишман историка, а именно безпристрастността и непредубедеността:) Но все пак важното е не да гледаш, а да виждаш. Иначе въобще не ходете по тия места в Рим, а направо от летището хващайте пътя към модните бутици :)
Трябваше да изчакам десетина минути, докато се доредя до добро място за снимки на терасата, отрупана с туристи. Тук за разлика от останалата част от Палатин хората идват малко в повече. И това, представете си, в средата на март, когато туристическия сезон още не е започнал! Поне официално. А също и според цените на квартирите и хотелите. Но, какво говоря. В Рим целогодишно си е туристически сезон...
След лудата надпревара по щракане с фотоапарати аз леко и бавно се отправих надолу по една заобиколна пътека, предвкусвайки очакващия ме пир :)
За Ваше и мое съжаление следва още...
Автор: Юрий Александров
Към следващата част
Към първата част
Към втората част
Към третата част
Към четвъртата част
Към петата част
Към шестата част
СВЪРЗАНИ СТАТИИ
Двете перли на Палермо, Сицилия, Италия
Забележителното културно разнообразие на Сицилия е резултатът от двайсет и пет века бурна история и няма друг град в Европа, в който да личат следите н...
Бани ди Тиволи (Bagni di Tivoli) е град в Италия, разположен близо до Рим, и е известен с две неща – вилата Андриан и терапевтичните си извори. Този град е мястото, където императори и п...
Портофино печели състезанието по красота в Лигурия, областта с форма на полумесец, известна като италианската Ривиера. Съвършеното малко пристанище на града е вписано в списъка на защитените и...
Фестивал Jammin
Фестивалът Jammin е най – големият рок фестивал в Италия. Тази година той е привлякъл невероятни изпълнители като Aerosmith, Green day, Cranberries, Massive Attack и др. Jam...
Венеция, Италия
Венеция винаги е бил тясно свързан с романтиката и любовта. Градът на Казанова в съчетание с грациозните гондоли са перфектното място да се вречете във вечна любов на човека д...
VIP оферти
1170 лв. 
10 нощувки
Автобус
2006 - 2012 Всички права запазени.