Русенски маршрут "По стъпките на героите"

В съвременната градска среда на Русе трайно присъствие бележат паметни знаци, които мълчаливо напомнят на днешните  жители на града и неговите гости за най-съществените дати и събития от българската история. Всеки русенски паметник или монумент, освен в символ на непомръкваща и вечна слава, би могъл да се превърне в задължителен елемент от градски пешеходен маршрут, организиран с опознавателна цел, за изминаването на който не ще ви е нужен нито транспорт, нито специален водач, а единствено – желание за разширяване кръга на собствените ви познания.

И така, ако сте готови – нека да се впуснем в това малко градско приключение през изпълнените с европейска елегантност и суета централни русенски улици. За своеобразно начало на маршрута, по който ще следваме стъпките на незабравими герои и славни периоди от миналото на Русе, избирам - Пантеона на възрожденците. В случая, едва ли има по-подходящ изходен пункт от сградата, в която днес се пазят костите на 453-ма българи – родолюбци и борци за правда и свобода, най-известните имена сред които са тези на Любен Каравелов, Панайот Хитов, Захари Стоянов, Баба Тонка Обретенова, Стефан Караджа и други. С цвете и минута мълчание в памет на героите, тук всеки може да засвидетелства собствената си признателност към живота и делото на всички революционери, намерили вечен покой в този национален храм-костница. Само няколко изминати крачки към задната страна на Пантеона, ни отвеждат до сравнително нов черен обелиск, който напомня за спасителната мисия на Иван Ведър, провъзгласен за първия българин - масон. По време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година, той успява да предотврати масовото избиване на русенското население, разпознавайки се с един от турските офицери – Далавер паша, като братя-масони. Оттук, след пресичане на бул.”Съединение”, лесно и бързо се стига до началото на атрактивната централна пешеходна зона на Русе, откъм Парка на младежта. В този район, погледът на всеки – неминуемо, почти веднага, е привлечен от внушителната фигура на легендарния съветски воин-освободител, ласкаво наречен Альоша – събирателен образ и символ на цялата Съветска армия, чийто паметник по обясними причини напомня за близки времена - годините от втората половина на двадесети век. Вече сме на главната улица – “Александровска” и с любопитство пресичаме през шпалира от сгради, строени плътно една до друга от двете й страни. Следващата ни спирка е в района на русенските централни хали, край които - почти като контрапункти, мълчаливо присъстват от едната страна – внушителен по размери паметник на юначния Стефан Караджа – издигнат на мястото, където хайдутинът е бил обесен от турците, а срещуположно - Братската могила, издигната в памет на всички жертви от антифашистката борба. Продължаваме към централния площад, където величествено се извисява красивият стогодишен символ на Русе – Паметникът на свободата. Негов създател е талантливият флорентински архитект – Арнолдо Дзоки. На метри от прекрасния архитектурен ансамбъл в центъра на града, като естествено допълнение на цялостното му оформление, погледът ви ще открие фигурата на митичния Херкулес, като главна композиционна част от симпатичен малък фонтан. За завръщане към историята ще използваме улична пресечка, извеждаща покрай Съдебната палата към Придунавски булевард. По неговото протежение, заедно с насладата от красивия дунавски пейзаж достигаме къщата, в която някога е живяла фамилията на Баба Тонка – Обретенови, а отпред – с взор в далечината, каменната фигура на юначната българка още чака завръщането от заточение на някое от бунтовните си чеда. Все същият булевард ни спуска към обширния старинен площад пред Речна гара, от който се разкрива един застинал драматичен момент – с вдигната във въздуха ръка с револвер, своя ръст е изправил Ангел Кънчев. Като деец на българското революционно движение, под заплахата да бъде заловен жив, на същото това място - той, слага сам край на живота си. По улица “Славянска” се изнасяме отново към главната улица и продължаваме надясно към друг красиво оформен градски кът – площад “Александър Батенберг”. Покрай красивите фасади на сградите наоколо, в очарователно оформената градина намираме Паметникът на загиналите от Сръбско-българската война. Това е най-почитаният войнишки паметник в региона, издигнат през 1901 година от арх.Никола Лазаров и инж.Жеко Спиридонов. Тук, всъщност е другият край на пешеходната зона, която след внушителната сграда на бившата Първа мъжка гимназия се преобразува в малък площад – “Дунав”, изминаването на който – с кратки напътствия от преминаващи граждани, отвежда до Паметника на моряка – символ на връзката между старото римско пристанище на река Дунав и създадената векове по-късно Дунавска флотилия – първият наш флот след Освобождението на България. След продължителното ходене, за което предполагам сте се убедили, че ще ви трябва поне ден време, за да можете спокойно и лежерно да се отдадете на чара на Русе, на това място, най-после ви оставям сами със себе си и красивия дунавски залез, в размисъл върху впечатленията от видяното и . . . надявам се - с желанието да си начертаете нови русенски посоки.

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около