Слънчев бряг-една отделна реалност

Събуждам се заедно с новия ден и ме обзема подозрително чувство на радост от нещо приятно,което предстои да се случи.Малко по-късно осъзнавам, че тези 250 км вече няма да стоят между мен и морето.Протягам ръка да изключа алармата на телефона,за да не внася тревожност още от сутринта.Въпреки това хармонията е нарушена от пронизителното иззвъняване на стария будилник.Буквално излитаме от дома,а слънцето от сега прежуря.Всеки мълчи,обзет от собствените си мисли.Започват да се редят Стара Загора,Нова Загора,...Гледайки през стъклото сменящите се картини,внезапно си спомних че дни,преди да потегля за Слънчев бряг,случайно разглеждах картички с изгледи на курорта от далечната 1980 година.Леко се усмихвам,спомняйки си за старите фотоси ,на които се забелязват голите плажни ивици ,а на заден план - няколко хотела.Гледах и като че ли нещо липсваше.Нито помен от построените през последните години дворци.Казано с една дума-пустош.Бях свикнала с новия облик на нашето Черноморие и затова видяното на картичките ми се струваше неестесвено празно.За мен всяко едно пътуване до морето има малка доза сантимент,защото е едно завръщане в родния край,събуждане на спомени,срещи с роднини и стари приятели. Години наред търсим привидното спокойствие на южното Черноморие и избягваме напълно съзнателно Слънчев бряг- обетованата земя за туристите от Западна Европа,а в последно време и Русия.Тази година няма да е като другите,защото имахме резервация в хотел ,намиращ се във вилната зона на курорта.Първото ни впечатление като пристигнахме беше,че тук цари такова спокойствие и тишина,че можеш да чуеш мислите си дори.Наоколо не можеш да се сблъскаш с тълпа пияни скандинавци,каквито сцени наблюдавахме в по-оживените части на комплекса.В стаята нямаше нужда от климатик,защото приятна прохлада полъхваше от гората.За жалост,след няколко дни свежият въздух беше смесен с кълбета дим от пламтящата гора,подпалена от безумна ръка.Преди още да сме отишли до плажа,скокнахме в басейна.Тук можеш да стоиш до забрава.Около басейна накъдето и да погледнеш-всичко е потънало в зеленина и ти действа много успокояващо.Гостите на хотела бяха много учтиви англичани и за техните обноски и отношение към нас мога да пиша много и то с възторг.Единствените българи,освен персонала, бяхме ние. Винаги се доверявах на първите си впечатления,затова ми се искаше да усетя,да почувствам по свой собствен начин Слънчев бряг,като се абстрахирам от чуждите гледни точки,споделени в медийното пространство. Една обиколка из комплекса ми показа,че хората масово си стоят по хотелите,пекат се около басейните и като че ли им се струва отживелица да отидат на плажа.До морето ни деляха само 200 метра и ето ни и тук,на морския бряг.И тук хората не бяха никак малко.Имахме си собствен чадър и не се възползвахме от предлаганите там.Чуваше се само чужда реч.Порадвахме се на морето и тръгнахме по крайбрежната алея.Хотелите,покрай които минавахме ,ни смайваха с нестандартните решения на архитектите.Огромни дворци,пред които бяха създали мини голф игрища,прекрасни градини и модерни заведения.Личеше си,че бяха пълни ,по терасите се ветрееха хавлии и бански. Напълно с право природозащитнци се опитват да спрат строежите и върху дюните.Колкото и модерни да бяха хотелите ,построени на самия плаж,като се замислих ,че са унищожили пясъчните дюни,считани за природен феномен,ми стана неприятно от картината.Нагледахме се на луксозни коли,номерата на които бяха с еднакви цифри.Паяци непрестанно шетаха и отнасяха неправилно паркирани автомобили,но супер луксозни не видях да са потърпевши.Явно техните шофьори съблюдават строго правилата и спират само на определените за паркиране места.Иска ми се да повярвам в това,но не мога.През всичките дни често виждахме да кръжат в небето самолети,кацащи на летището в Сарафово.Бусове извозваха чуждестранните туристи до хотелите. Имаше нашествие от млади скандинавци -минимум 1.90 високи,здрави и непривикнали на големите количества алкохол,с който не се разделяха,дори когато се разхождаха по алеята.Явно при тях напитките са скъпи и тук си наваксват.Докато не видях нито един пиян руснак,то гореспоменатите туристи се разхождаха с бутилките в ръце .На ръст ми се сториха исполини.Мина ми през ума една щура мисъл-ето защо-мисля си аз-нашите момчета от националния отбор по футбол нямат шанс срещу тях,викингите физически ги превъзхождат.Колкото пъти сме се изправяли било срещу шведи,било холандци,нямаме шанс.Говори се,че идвали повече пенсионери на нашето Черноморие.Не останах с това убеждение,по-скоро се сблъсквах с тълпи младежи,които в еуфорията си могат да те отнесат.Но това все пак са наблюдения от период от 15 дни и то като турист,а по-сериозни заключения могат да имат работещите там.Според тях,в сравнение с миналата година,потокът от туристи е намалял.Сега е на мода ‘’алкохолния туризъм’’. Иначе като погледнеш прeз очите на един чужденец,не му е лошо тук при нас.Хотелите приятни,храната вкусна.Има една много важна подробност,обаче,презастрояването.Гостите на хотела често споделяха мнението,че трябва да сме благодарни,че притежаваме благословена земя-море,реки,планини,езера,история. Не ми се повдигна настроението от тези изводи,защото като си знаехме незавидното икономическо положение,ни обземаше песимизъм.А и ние самите сме си безотговорни.Например, ако тръгна да пресичам,още като стъпя на шосето и ако се задава кола с чужда регистрация,веднага спира и ме изчаква,а ако е българска,увеличава скоростта и бърза да мине.Впечатление ми направи,че чужденците използват по предназначение пешеходните пътеки,докато ние минаваме кой,откъдето свари,дори по диагонал. Начини за привличане на клиенти има всякакви.Пред един бар наредили купища фланелки с различна номерация и на входа ти дават фланелка и малко джинче с лимон за подгряване и вече си част от купона.Но като решиш да си поръчаш напитка ,вече може да си сигурен,че ще си платиш фланелката,че и аперитива,който са ти дали уж безплатно на входа. Атракции има-бънджи,мимове,казина,полуголи танцьорки,3D салони и симулация на космическа совалка,роми разхождат туристи с коне по плажа.А като те заболят краката да кръстосваш ,може да се възползваш от някоя триколка.Ако си избереш файтон-15 лева.Може да рискуваш да ползваш такси-5 лева на километър,но не знаеш колко коректно ще ти го засекат.Скоро слушах по радиото как един холандец бил заставен с нож да плати 100 лева сметка за много кратко разстояние.Не се учудвам,защото някои хора бързат да забогатеят и си мислят ,че по Черноморието тече река от пари,които само трябва да бъдат прибрани. Цените към туроператора са по-ниски,отколкото към рецепция и е по-изгодно да ти направят пакет за няколко дни. Ако решите да се поразходите,едно от най-привлекателните места е старият Несебър.Той е един от най-древните градове в Европа.Основан е от гръцки колонисти,а последиците от управлението на римляни и византийци са видни и до днес. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. В старата част на града има около 42 църкви, от които по-малко от половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около 400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на града, която не функционира като такава, а е само туристическа атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се намира истинската мелница на града, която за съжаление сега е вградена в хотел.Гледката е абсурдна. Прекрасна е улицата на занаятите.Истински спектакъл ви устройва художник,който създава творбите си със спрей и накрая с помощта на запалката си едва не съсипва творението си,но това е само трик или прийом.След изгасяне на пламъка може да се учудите на незасегнатата от пламъците творба,по-прекрасна от всякога.Продават се и традиционните платна на местни художници,разкриващи Несебър в целия му чар.Освен картините,може да видите и сергии с плетиво-от покривки за маси до вълнени чорапи.Несебър е едно от най-пленителните места за туристите. Друга близка дестинация е Свети Влас.Българският хайлайф това лято направи достатъчно реклама на този курорт.Всички светски събития бяха свързани с яхтеното пристанище на братя Диневи.Ние също разгледахме луксозните яхти и коли. Една от най-приятните изненади,докато бяхме на море,ни беше поднесена от туристическият портал Насам-натам.Изкарахме един незабравим уикенд в хотел Амфора.Тук също беше пълно с чужденци.Хотелът си беше един малък космос,който е побрал хора от всички краища на Европа и ако си имал някакви комплекси по отношение на равнопоставеност между нациите,тук просто ги забравяш.Почти цялото време го изкарахме в разходки по морския бряг и около басейна.Много се забавлявах като наблюдавах как децата си общуваха на универсалния за всички английски.Най-универсалното средство, обаче ,си оставаше играта и дружелюбното отношение. Накрая бих могла да кажа на всички да не пренебрегват слънчевия ни курорт.Пожелавам на всички да си изкарат толкова страхотно,колкото нас.
Дата:
4/5, гласа
Забележителности около