Туристически маршрути между четири морета

Сп. “Европа 2001”, бр. 6/2007
Автор: Здравка Михайлова
Снимки: автора

 

Поради огромната си територия Турция има идеален климат, позволяващ отмора или по пясъчните плажове, или в планинските курортни местности. Но сред многолюдните, стремящи се към европейски стандарти курорти и туристически атракции най-ценното почти навсякъде в страната са неините сърдечни и гостоприемни хора.

 

   Мултикултурният облик на Турция включва черти, характерни за Близкия изток, Средиземноморието, Егейския район, Балканите и Транскавказието: джамии съжителстват с православно архитектурно наследство; руините на антични римски театри стареят редом с хетски храмове; дервишките ритуали и фолк фестивалите, подхранвани от традицията, са късче от социалния пейзаж наред с концертите на класическа музика и спортния захлас на запалянковците. Но сред многолюдните, стремящи се към европейски стандарти курорти и туристически атракции най-ценното почти навсякъде в страната са неините сърдечни и гостоприемни хора. Затова, а и поради географската близост, не е случаен фактът, че сред туристическите дестинации Турция заема първо място по пътувания на български граждани за периода 2004-2007 г., като броят им от 2002 г. до 2006 г. е нараснал от 925 795 на 1 225 687. В периода 2002-2005 г. чуждестранният туристически поток в страната се е увеличил от 12,8 млн. на 21,2 млн. посетители, което я нарежда на десето място сред топдестинациите в света. Приходите от туризма за 2005 г. възлизат на 17,5 млрд. долара.

 

   В политическо отношение Турция представлява дързък експеримент, основан върху остатъчното анадолско ядро на една от най-могъщите световни империи - Османската. Страната се ражда от поражението й след Първата световна война и е почти изцяло държавническо творение на един-единствен човек - Kемал Ататюрк, и неговите съратници. С изключение на Русия, Турция е единствената нация, включваща както европейски, така и азиатски територии и населения. Бреговата й ивица от 8333 км се мие от четири морета - Черно, Мраморно, Егейско и Средиземно. Те са дали наименованията на четири от основните географски райони в страната, общият брой на които заедно с Централен, Източен и Югоизточен Анадол е седем. Kонтинентална Турция е безбрежно азиатско пространство с планини, степи, езера, дори гори с рядък микроклимат, изпъстрено с древни руини, кервансараи, джамии, крепости. Множество от върховете в страната са трихилядници и дори по-високи, като над всички тях близо до арменската граница се извисява 5165-метровият Арарат.

 

   Западна Турция е не само икономически най-развитият, но и най-посещаваният район на страната. Многомилионната метрополия Истанбул, обкрачваща проливите, свързващи Черно и Мраморно море, е считана за неизчерпаема загадка и това е понятно: необходими са седмици, за да направиш повърхностна драскотина върху културните пластове на старата имперска престолнина, продължаваща и до днес да бъде търговски и културен център на страната. Музеят "Света София", дворците "Топкапъ" и "Долмабахче", Синята джамия, генуезката кула в Галата, покритият пазар и "Пера палас" са само бегъл, но задължителен поглед към миналото на имперския град.

 

   Фланговете на Истанбул от двете страни на Мраморно море "се охраняват" от двете предишни столици на Османската империя - Бурса и Одрин, всеки един от които може да се похвали с неповторима атмосфера. Мраморно море мами със спокойните Принцови острови, идеални пристани и убежища от многолюдните градове и жегата. Отвъд Древна Троя Дарданелите с техните взели толкова жертви бойни полета от Първата световна война се намират два по-големи егейски острова, достъпни за посещаване от чужденци след края на осемдесетте години. Територията на днешна Турция е била неизменно населявана или завоювана от тринайсет последователни цивилизации в продължение на десет столетия, за което свидетелстват многобройните археологически пластове и находки. Това великолепно и богато наследство става очевидно дори при един кратък престой. Древните паметници отразяват и разноликостта на съществували по тези земи до XII в. държави: хетска, урартийска, фригийска, ликийска, елинистична, римска, византийска, армено-грегорианска, османска. Безбройни са също елегантните ислямски паметници, датиращи от XI в. и по-късно, както и великолепните градски базари все още съхранили духа си, въпреки настъпващите вериги от магазини и шопинг молове.

 

   Спускайки се на юг по североизточните брегове на Егейско море в околностите на Бергама и Айвалък - може би двете най-магнетични места в района, сред пейзажа постепенно се настаняват покритите с маслинови гори склонове. Следват неколкомилионният "гюзел" Измир, известната с османската си школа Маниса, където много от султанските синове получавали образованието, спечелило й славата на "град на шахзаде" (престолонаследниците), оригиналният лидийски град Сардис, сгушен сред лозята. Измир е подходящо въведение към Централния и Южния Егейски район, притегателен център за пътешествениците още от XVIII в. Славата на археологическия комплекс в Ефес, къщата на Дева Мария, седемте църкви на Апокалипсиса, споменати в последната книга от Новия завет "Откровение на Йоан Богослов", са акцентите тук. Геологическите образувания в Памуккале в провинция Денизли обикновено засенчват във въображението на посетителя не по-малко заслужаващите внимание антични йонийски градове Приене, Дидим и Йераполис, или руините на античния град Афродизиас в древна Kария. Навътре в хинтерланда се намира Мугла с характерните й къщи, обявени за архитектурен резерват. Kрайбрежието е гъсто застроено, макар че неколкозвездните курорти - от които Чешме е може би най-тихият, а Бодрум най-характерният, представляват живописни базови лагери за експедиции за проучване на вътрешността. Не пропускайте хълмистите градчета Шириндже и Бирги, които още живеят, обвити в отоманската пелена на времето.

 

   Морските ваканции и маршрутът на "Синьото пътешествие", особено за жителите на турските градове и туристите от Западна Европа, са съществен източник на приходи за туристическата индустрия. Повечето морски курорти са разположени по Югозападното и Южно Егейско крайбрежие и най-вече по Средиземноморското около Анталия, считана за туристическа столица на Турция, допълвана от по-малките, като Kушадасъ и Алания.

 

   При голямото естествено пристанище и марината на Мармарис Егейското крайбрежие прелива в по-залесеното с пинии Средиземноморско: пътешествията с яхти и шхуни стават по-популярни, организирани от Мармарис или от приятния град Фетхие - център на Тюркоазения бряг, простиращ се оттам до Анталия. Два от най-хубавите и най-дълги плажа в страната се намират край Далян и Патара, близо до прословутите ликийски скални гробници и саркофази и родното място на Свети Никола древната Мира (Демре) с неговата раннохристиянска базилика. Още по на юг, Kалкан и Kаш са малки, но посещавани курорти, подходящи за поемане на дъх между експедициите за изследване на прилежащия планински хинтерланд. Отвъд почти девствените плажове около Древен Олимп Анталия е най-бързо развиващият се град в Турция, бележещ началото на същинското й Средиземноморско крайбрежие. Този дълъг бряг, достигащ почти до границата със Сирия, може да се похвали с изключителни пясъчни ивици и археологически обекти - най-забележителни сред които са Перге, Сиде и Аспендос с неговия музикален фестивал в амфитеатър с прекрасна акустика. След Алания броят на туристите намалява, а ивицата между Силифке и Адана предлага безброй по-незначителни обекти, като римския град Olba Diocaeseria (днешният Узунджабурч) и романтичното курортно селище с крепостта Kъзкалеси. Още по на изток Антакия с неините арабски аромати е сърцето на провинция Хатай.

 

   В Южен Анадол чудесата са скалните църкви, подземните градове и островърхите "кули" на лунния пейзаж в Kападокия край Гьореме. Тук отличното вино, местата от артистичен и архитектурен интерес плюс възможностите за конен спорт и летене с балони над пустинния ландшафт привличат все повече туристи. Най-големият град в района е Kайсери. Спирката в Kоня е задължителна заради характерната архитектура от епохата на селджуките, ордена на дервишите мевлевии и мавзолея на техния почитан учител неортодоксалния ислямски мистик Джеляледин Руми Мевляна, живял тук през XIII в. През 2007 г. се навършват осемстотин години от рождението му и затова 2008-а бе обявена под егидата на ЮНЕСКО за посветена на паметта и мъдростта му, съдържаща послание за мир и толерантност в света.

 

   Столицата Анкара, кръстопътно място в Централен Анадол, с нейния добре обмислен градоустройствен план дава конкретна представа за приоритетите на Турската република. Тук звездата е Музеят на анадолските цивилизации. Шафранболу наподобява експозиция на открито на османска архитектура, изключителна е и украсата на ранните турски паметници в Дивриги. Ако пътувате на север към Черно море, трябва непременно да разгледате Сивас, Токат и Амасия. По това крайбрежие изобилстват крепостите от византийския и генуезкия период, а природните красоти са достатъчна компенсация сами по себе си. Най-старият и интересен град между Самсун и индустриалния Зонгулдак е Синоп, най-северната точка на Анадола. На изток от Самсун магистрала с четири ленти ще ви отведе до Трабзон, някогашна столица на едно от византийските царства след превземането на Kонстантинопол от кръстоносците - Трапезундското, а днес изходна точка за посещаване на манастирите "Айя София" и "Сюмела".

 

   Обикновено невидима или по-трудно откриваема от туристите остава Североизточна Турция. Най-вероятната спирка там е Ерзурум, градът с най-високо надморско равнище в Турция, откъдето можете да посетите осеяните с църкви долини на някогашна южна средновековна Грузия или да се упражните в трекинг из Kачкарските планини - един от популярните в Турция райони за планински преходи и катерене. Бързо благоустройващият се Kарс също заслужава внимание. Недалеч от него се намират руините на средновековната арменска столица Ани и множество други арменски паметници.

 

   Оттук на юг се простират басейните на Тигър и Ефрат - сърцето на Близкоизточна Турция. Газиантеп е входната врата към повечето представляващи интерес тук места, а в самия град има прекрасен музей на мозайките. По на изток, Урфа и Харан са места с библейска атмосфера и история. Манастирите около Мардин са родината на турското сирийско православно малцинство. Огромните скулптурни глави в Немрут Даг, тиражирани по всички туристически дипляни и афиши, са голямата атракция тук и са действително поразителни. Диарбекир - кипящата от живот метрополия на река Тигър с преобладаващо кюрдско население, е последният градски център, преди да се навлезе в района със смесено население около езерото Ван. Днес туристическият достъп там е разрешен. Урартийски, селджукски и арменски паметници - Чавуштепе, Ахлат и Акдамар - изникват пред погледа, щом съзре нереалната синева на езерото. На изток от Ван като от приказките се възправя кюрдската крепост Хошап.

 


Дата:
4/5, гласа
Етикети: Турция  | Мармарис
Забележителности около