Варна


Първите жители на днешна Варна и околностите й били първите жители на една прастара, над стовековна цивилизация. На 12 хиляди години са намерените кремъчни и мезолитни предмети, останали от първите хора по нашите земи. В тези древни времена нивото на Черно море било с около 60 метра по-ниско от днешното. Минали няколко хилядолетия и то се свързало с Мраморно и Бяло море, постепенно нивото му се повишило и през пети век пр.н.е. било само два метра по-ниско от днешното. Това предизвикало наводняване на околностите на днешните езера и Провадийската река, а Варненския залив придобива продълговата форма, дълбоко врязана в сушата. В отговор на предизвикателствата на природата хората приложили своите знания и умения. Появили се първите наколните селища край Варна. През 511 г.пр.н.е. в поход към скитската земя покрай Одесос минала флотата на персийския цар Дарий. През 341 г.пр.н.е. Филип II Македонски успял да разедини тракийските племена и завоювал огромната Одриска държава, както и крайбрежието. Устремен към Мизия той срещнал съпротива само в Одесос. Многобройните и неуспешни опити да завземе града със сила го принудили да преговаря и предложи съюз. Дошлите от север аспарухови прабългари постепенно се смесили с местните славяни и заживели заедно (Има мнения, че във варненския "акропол", т.е. Римските терми между Аспарух и посланиците на Константин Погонат е сключен акта по основаването на българската държава, както и споразумение със славянските племена за защита от външни нападения). През 1386 г. Варна станала владение на Иванко Тертер, син на Добротица, и негова столица. Той успял да изглади отношенията с Търновското царство и да сключи мирен и търговски договор с генуезците. Взетите предпазни мерки били навременни, тъй като спасили градът от пратените от турците войски. Но деспотът вече не се чувствал сигурно тук и след 1388 г. преместил столицата си на Калиакра. Все пак през 1393 г. Варна била превзета от турците. През по-голямата част от ХІХ век животът във Варна е бил белязан от непрестанните военни сблъсъци между Русия и Турция. По време на войната през 1810 г. русите стигнали до града, но не го превзели и той останал незасегнат. Не минало много време и била обявена нова война. През април 1828 г. руската флота отново била пред стените на Варна. За разлика от предния път сега руските войски били много по-добре подготвени - флотата била подпомагана и от обсадна артилерия. На 24 юли при Варна пристигнал и самия император Николай І. По време на Освободителната война през 1877-78 г. във Варна не са се водили активни военни действия. През пристанището турците внасяли военна техника, а крепостта била поправена и снабдена с големи оръдия от Круп. Балчик, Каварна и Провадия вече били освободени, руските войски напредвали, но преди да стигнат Варна било сключено Одринското примирие. На 3 март в Сан Стефано бил подписан мирен договор, според който крепостта трябвало да бъде предадена на русите. Но под предлог, че не са получили от Портата нареждане за предаване на града турските власти го задържали в свои ръце още пет месеца. Най-накрая, след личната намеса на генерал Столипин на 27 юли 1878 г. Варна била свободна.


Д
нешния Аспарухов мост е една от емблемите на града. Построен в периода 1973 - 76 г. - най-големият мост в България - Основната част на моста е изпълнена със стоманобетонна конструкция. За всяко платно (по широчината му) тя е съставена от три предварително напрегнати Т-образ- ни греди с дължина 38.70 м, и маса е 120 тона. Ширината на реброто е 0.20 м. След монтирането им на място се бетонират ивиците от пътната плоча между тях, като по този начин се изгражда гредова бездиафрагмена конструкция. Частта от моста над канала е направена от непрекъсната стоманена конструкция, поставена върху четири стълба. Централният отвор над водата е широк 160 м, а двата странични са по 80.50 м. Стоманената конструкция има затворено кутиеобразно сечение широко 5.50 м и високо от 2.80м над крайните стълбове до 6.60 метра над централните. Горната част на кутията е от т.нар. ортотропна плоча с надлъжни и напречни ребра. Технически данни: дължина 2050 м., височина 50 м., ширина 21 м., брой на стълбовете 38 двойки, товар върху един стълб 2400 т., маса на металната конструкция 3200 т.

Намиращи се в югоизточната част на днешна Варна Римските терми се издигали на повече от 7000 кв.м. площ и били най-голямата антична обществена сграда, на територията на България. Архитектурният стил и намерените в района на термите монети подсказват, че те са били построени към края на II и началото на III век и са функционирали до към края на III век. През относително мирния II век Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и римската провинция Долна Мизия. Към края на века процъфтяващия град е можел да си позволи огромния за времето си строеж и поддържането му.
Аквариума построен през 1912 г. по идея на цар Фердинанд. Изключително оригиналното решение на фасадата му съчетава баралефни изображения на огромна мида и някои от най-разпространените животински видове в Черно море. Централната зала на Аквариума разкрива пред погледа на посетителите впечатляваща колекция от сладководни и морски обитатели, представени в естествената им среда. В няколко съседни зали са подредени експозиции, даващи пълна представа за флората, фауната и специфичните особености на Черно море.

 
Варненският Археологически музей заема 2000 кв.м.площ и има 32 зали, в които са изложени постоянни експозиции: Праистория, Античност, Средновековие, Възрожденски иконопис.Тук се намира и най-старото златно съкровище в света. Неговата възраст датира от преди 4000г.пр.хр.

Един от 100-те национални туристически обекта на България - http://ivoso100.blog.bg/.


 


Военноморският музей
е един от символите на град Варна. Разположен е в най-южната част на морската градина. Красивата сграда на музея е построена през 1890 година за италианския консул Асарето.


В парка е подредена колекция от морски оръдия, старият фар на варненското пристанище и един от първите български миночистачи. Експозицията е подредена в 12 зали, проследяващи морската история на региона от древността до наши дни. Най-ценният експонат е
миноносецът Дръзки, прославил се с торпилирането на турския кръстосвач Хамидие. Това е единственият кораб от този тип, съхранен до наши дни. От месец август 2004г., миноносецът "Дръзки" отвори врати за всички посетители, които искат да разберат повече за него.


Разположена в самия център на град Варна Катедралата "Св. Успение Богородично" е един от символите на морската ни столица. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите. Открит през 1886 г.

Единственият делфинариум на Балканския полуостров е действително една от най-забавните атракции, който Варна предлага на гостите си. В спектакъл, продължаващ около 45 минути, посетителите могат да се убедят в невероятната интелигентност и възприемчивост на морските бозайници. Интересна подробност е и фактът, че във Варненския делфинариум през 1992 година се роди първото делфинче, което вече не е единствено. Събитието бе прието като знак, че животните са се аклиматизирали добре в новия си дом.
Прабългарско селище" ФАНАГОРИЯ" Историко-етнографският комплекс Прабългарско селище Фанагория е единствения по рода си действащ музей на открито в страната. Комплексът е копие на прабългарски боен стан от 6-8 век и включва дървени защитни стени с бойни кули, обзаведени юрти, действащи занятчийски работилници, възстановени старинни костюми, въоръжение, битови предмети и обзавеждане. Оформен е площад с капище, ханска и шаманска юрти. стрелбище и трибуна за зрителите.

Предстои изграждането на II етап от комплекса, който ще пресъздаде максимално автентично обстановката в първата българска столица от VIII в.
На посетителите се предлагат екскурзоводска беседа, посещение на юртите и занятчийския център, стрелба с лък, информационна дипляна и множество сувенири - копия на старинни предмети. Вечерната програма освен това вкючва изключително интересен и динамичен конен спектакъл, пресъздаващ прабългарският празник на конете и младите воини. Ще видите висша езда, конни каскади, учебен бой, ханът на българите, гаданията на шамана и молитвата му към древнобългарския бог Тангра.

Дворецът на Културата и Спорта
e многофункционален спортен комплекс, разполагащ с 6 зали за тренировки и състезания, възстановителен център, фитнес зала, прес-център, модерен бизнес и шопинг център.

Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Н.Й.Вапцаров"
със своята внушитерна архитектура също се е превърнало в един от символите на гр.Варна. Многогодишната история на училището както и качеството на обучение привличат всяка година множество желаещи да получат военноморско образование. Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров" е положило основи през 1881 г. То е единсвеното училище в България, което подготвя кадри като: офицери за военноморските сили, капитани и механици на кораби на гражданското корабоплаване.
Варненски университет - В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара. Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г.

Морската градина
е един от символите на град Варна. Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна алея в града.Характерни за Морската градина са поддържаните прекрасни градински площи, тихите алеи, красивата многообразна естествена растителност и множеството културни паметници намиращи се на територията й. Внушителният централен вход на Морската градина оформен с колони е построен през 1939 г.

 
През 1908 г. се взема решение да се изгради Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим 1, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов. За реализирането поставената цел комитетът събира доброволни средства от частни лица, общини, окръжни съвети, дружества и от държавата. Съгласно чл.6 от устава на комитета първият паметник на Христо Ботев, е трябвало да се издигне само с лични средства, събрани от членовете-инициатори, на брой двадесет и един варненски граждани. Комитетът си поставя за цел всяка година на 37 юли да се открива по един паметник, но балканската и Първа световна вовойна попречват за реализирането на това високо патриотично начинание.
Пантеонът е разположен в Морската градина на Варна, в непосредствена близост до Двореца на Културата и Спорта.

Нос Галата е сред символите на Варна. Край него се намира квартал „Галата“ и неговите плажове Фичоза и Паша дере, където има бунгала и малки хотели. Край носа е запазена красива природа, чист, на места каменист, плаж с възможност за риболов и бране на миди, както и за къмпингуване. Легенда разказва за морската нимфа Галатея, в която безумно бил влюбен едноокият циклоп Полифем. Тя обаче обичала красивия пастир Акис. Полифем бил обзет от жестока ревност и затова откъртил огромен камък и го хвърлил по Акис. Той обаче се превърнал в бистър поток и потекъл към морето при своята Галатея. Друга по-съвременна история разказва за девойката Галатея, която била спасена при корабокрушение от двама рибари. Те обаче се влюбили в нея и решили да хвърлят жребий - който го загуби, губи и живота си. Научила за зловещия оброк, Галатея се хвърлила в Черно море от врязания дълбоко в него нос.

 

 

Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Варна
Забележителности около