Следете най - изгодните оферти за пътуване тук!

Виена по моему

Има места, на които човек колкото и пъти да се връща, винаги ще открива нещо ново, различно. А този път аз отидох във Виена с нагласата да видя нещата от друга гледна точка. Не по традиционния начин - замъци, лукс, пазаруване.... Исках да усетя живота на обикновените хора там. За щастие имам приятели, живеещи и работещи във Виена. Почерпих информацията си от извора. Защото не ми беше необходимо да ме заливат с хвалебствия туристи, за които лъскавата страна е по-важна от всичко. Много искам да споделя с вас - пътешественици - усещанията си от там. Започвам. С полет на SKY пристигнах на летището във Виена. Първото ми чувство беше, че тук няма как да се загубя - дори с минимума познания по немски език. Толкова много табели, указващи посоката, че с малко усилия стигаш до изхода, на който искаш. Елементарно - при изхода за такситата - цени за услугата; на изхода за шатъл бус - цени; при изхода за метрото /S-бана в случая/ - автомат за билети и доста добро пояснение, карта на маршрута до центъра. Така стигнах до предварително резервирания от мен хотел Алегро - на почти час път от аерогарата, 50 метра от спирката. И нали шило в торба не седи - оставих багажа и поех по улицата, която от хотела извежда на централната градска част - Щефансплац, катедралата Св.Стефан, Грабер и други известни туристически обекти. Разстоянието го извървях пеша - около 3,5 км. Пих кафе във типична виенска сладкарничка. И като казвам кафе - има поне 20 вида виенско кафе.... За центъра достатъчно хора са писали и тук и на други места. Искам да ви разкажа друго. Вечерта се срещнах с моите приятели, работещи във Виена от 10-тина години. Разпитвах ги с подробности за всичко. Така научих, че в Австрия се плащат едни от най-високите данъци - почти 50 процента от доходите отиват за данъци и осигуровки. Там също така режийните разноски за жилище са особено високи. Но това не означава, че държавата е населена от социално слаби граждани. Доходите на повечето позволяват да си плащат сметките, без да спират отоплението си през зимата, да живеят добре, без разточителство, но и без лишения. Това е една от най-социалните държави в Европа. Безработните получават месечни доходи, малко повече от един работещ с добра заплата у нас. От тези помощи не им се правят никакви удръжки - държавата поема здравното им осигуряване. Интересното тук е, че когато някой отива на интервю за работа е задължително да говори за своите очаквания за работна заплата и регламентиране на работното време. Почти всички фирми залагат в бюджета си 14 заплати! Едната се дава около летните отпуски - в пълен размер, а другата преди Коледа - отново в пълен размер. А много успешните фирми, след рекапитулация на приходи, разходи и др. - могат да си позволят да отпуснат на служителите си и премия. Договарянето на годишните заплати винаги включва 14 месечни. За транспорта - убедих се, че няма такова чудо като Софийското задръстване. И че има смисъл да ходиш на работа с градски транспорт - със сигурност можеш да си сверяваш часовника по разписанието на транспортните средства. За метрото /подземно и наземно/ - ясно. Но това с пълна сила се отнася и за автобусите. Просто защото, ако някой шофьор на лек автомобил реши да изхитрее и да кара в лентата на автобуса, го чака солена глоба. Водачите на автобуси от градския транспорт записват номерата на всеки, дръзнал да премине жълтата линия и на следващото кръстовище, незнайно от къде са изникнали полицаи, готови да му съставят акт - безпрекословно! За чистотата на улиците няма смисъл да разказвам - ясно е, че лепкавата софийска кал си е само наш патент. Как го правят хората, та и като вали няма локви, кал и обувките ти остават абсолютно чисти - не знам! Да ходят нашите общинари да се учат и да вземат да приложат НЕЩО вече измислено! Другото, което ме впечатли е заводът за изгаряне на отпадъци. В същност - това ме изуми! Тук ще ви покажа няколко снимки от този завод. Той се намира в жилищна част на града. Пред него е Дунав-канал, с приятни заведения на около. От комина му не излиза никакъв пушек. Целият завод е изрисуван от небезизвестния австрийски художник Хундертвасер. Всичко изглежда като извадено от някаква приказка. Това обаче не е най-важното. По интересното в случая, е че този завод произвежда доста голяма част от топлинната и електрическа енергия на града. Нали не е необходимо да казвам, че от там и цената на тези блага не е като у нас. Но нека ви спомена и за цените - същите като тук. Ако нещо в БГ струва 10 лева, там е 10 евро. Обаче, ако заплатата в БГ е 500 лева там не е 500 евро - там чистата месечна сума на работещ е не по-малка от 1000, 500 евро е социалната помощ. И така - ясно е, че хората са запазили историческите си паметници. Дворци, градини..... Уважават миналото си, но държавата уважава тях. А от там се завърта и кръгът - гражданите на Австрия нямат причина да я напускат - добре си им е и там. Пък и могат да си позволят пътуване в различни екзотични местенца. Аз за себе си чак сега разбрах какво ми харесва в Австрия и Виена - редът и културата на хората. За това се чувствах добре и честно казано, ако имам възможност да избирам къде да живея - това ще бъде моят избор.
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Австрия  | Виена
Забележителности около