Вкаменената гора

Вкаменената гора
Причудливи каменни дървета можете да откриете недалеч от момчилградското село Равен. Всеки, тръгнал да види светилището на Орфей край момчилградското село Татул, не трябва да пропусне и едно чудо, създадено от природата - Вкаменената гора. Скалният феномен се намира в района на село Равен. Това, което успяхме да научим за гората, е, че представлява скали, които са се образували преди 25-30 млн. години. Време, когато Източните Родопи са били подложени на подводна вулканична дейност и стихията на външни земни сили.
Има две теории за произхода на гората. Според едната тя е образувана от седимeнтни/утаечни/ скали, съставени от плътно споени фини песъчинки и стари скални късове. Според другата теория това наистина е било гора, разположена на крайбрежието на древно море или върху някой остров. Когато изригнал вулканът, тази гора е била затрупана и изгорена на места от горещата лава. Част от дърветата оцелели под слоевете застинала лава, високата температура само ги овъглила. Запазили са се
СКЕЛЕТИТЕ НА ДЪРВЕТАТА
По-късно през тях преминавали води, носещи кремъчно вещество. Така са се запълнили кухините на дървесината. И са се получили каменни дървета.
Най-лесно да се стигне до „Вкаменената гора”, а и е най-интересно е, през село Гургулица. На разклона в Равен тръгвате по пътя към Биволяне. Зарязвате колата при кметството на Гургулица и поемате по коритото на река Сапдере. Когато се стигнете до мястото, където реката се разделя на 3, хващате най-дясното дере и вървите само по него понеВисоките някога  по  около 3 метра вкаменени растения постепенно се смаляват, изяждани от водата и вятъра.  20 мин. И се оглеждате за каменни дървета. Трудно се намират, но са много красиви. Може да опитате да стигнете до нея като тръгнете към село Татул. След Равен поемате по първата отбивка за една от махалите вдясно от пътя.
Ние избрахме този път и се озовахме в махала, в която имаше само две обитаеми къщи. Останките на другите едва личаха, порутени стени и зейнали прозорци - това беше останало от живота тук. От една от къщите ни залая куче, появи се още едно. Стопанката излезе да посрещне неканените гости. Когато разбра, че търсим чудната гора от камък, ни упъти - вървете надолу по пътеката и после по дерето. Там е гората. Да, но имало да патим. На метри от последните къщи вниманието ни бе привлечено от стар зид, около който имаше
РАЗПРЪСНАТА КЕРАМИКА
И следи от иманяри. Разкопали бяха като къртици и под зида, и в  корените на близките дървета. Каква е тайната на това място, попитахме се, и дали търсачите на лесна печалба са я открили. Тръгнахме по дерето, а следи от „нашите” дървета няма. Ако тръгнете по нашия път, не очаквайте гората да изскочи пред вас. Първото нещо, което ни насочи, че сме на точното място, бе къс от каменно дърво между тревата. После видяхме и вкамененото стъбло. И така в продължение на около стотина метра откривахме едно по едно чудните дървета.
Вкаменената гора се намира в дълбок дол. “Дърветата” се простират на около 120 метра. Това са около 20 пъна с вид на обгорели от огън дървета. Високи са около метър - метър и половина. Дебели около 40- 60 см.
Ясно се отличават годишните кръгове по стъблата им. Имат вид на дълго горели, но недогорели дънери.
Уникалното в гората край Равен е, че
ДЪРВЕТАТА СА ПРАВИ
Подобен случай в света досега не е описан. Трудно е да се възпроизведе удивителното съжителство на живата борова гора и вкаменените иглолистни предшественици, носещи в себе си част от времето преди милиони години.
Когато стигнахме да края на дерето, пред нас се изправи непристъпна  скала. В единия й край чернееше пещера, а наблизо имаше няколко ниши. Дали те бяха дело на природата или ръката човешка, не разбрахме, бяха толкова далеч.
От ляво пред нас изникна ширнала се хвойнова гора, гледка която трудно може да се забрави.
ПРИРОДАТА НИ ОМАГЬОСА
Но трябваше да тръгваме обратно. Пътят вече нямаше как да сгрешим.
Наближихме махалата. Възрастен мъж подкарваше кравите към поляната наблизо. Попитахме идват ли хора до Каменната гора. Идват, и от Кърджали, и от София, и от Варна, все вървят хора, каза старецът. Вдигна един къс, озовал се неизвестно как наблизо и попита - за какво пък чак толкова бият път? Чудна работа за някакви си камъни да се трепят по баирите. Сподели, че често се налага да упътва хора къде точно е природният феномен.
Не би ли трябвало да има един знак, за да не се лутат дошлите от далеч, попита един от групата ни. Но така ще я съсипят, отвърна му друг. Ако общината иска да привлича туристи, може поне един пазач да назначи. От махалата да е, така ще има и работа за него, а и Вкаменената гора ще бъде опазена, решихме проблема набързо. И тръгнахме към града.
Вкаменената гора е обявена за защитен обект, категория “природна забележителност” още през 1970 г. Тогава дънерите са били по-високи. Но за съжаление тези сили, които са създали чудната гора, в момента я разрушават. И ако не се вземат мерки, след време дърветата ще изчезнат.
 
Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Кърджали
Забележителности около