Вършец – извор на здраве и живот

В символично послание се е превърнало следното откровение  на талантливата ни поетеса Дора Габе: “..Бих се връщала всяка година през септември там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят в кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна.” За всеки, който е бил във Вършец, лесно ще го познае, защото жителите на красивия планински курорт искрено се гордеят с това признание и чудесно го вмъкват в рекламни материали при представянето на града си. За тяхно щастие, както и за всички, предпочели уюта, спокойствието и гостоприемството на Вършец, водата от целебните извори е все тъй кристална, чиста и лековита, лятото – лежерно-лениво, а есента – богата и изобилна.

Всъщност, по състав и качества, водата от тукашните минерални извори се оценява като една от най-добрите в Европа, а температурата й от около 37 градуса я прави приятна и за пиене.           Кога точно обаче, е станала известна лечебната й сила – никой не може да каже със сигурност. Местните жители най-много обичат да разказват една история, случила се в средата на 19-ти век, някъде към 1850 година, когато Димитър Лучков, жител на Вършец, паднал от едно високо дърво и доста време бил измъчван от натъртванията, които получил. След 18-20 накисвания в “топлия гьол” човекът успял да се изправи на крака. Чак тогава, из пределите на цялата Османска империя тръгнала да се разнася славата за целебните свойства на изворите във Вършец, и дори Митхад паша – управител на Дунавския вилает, пристигнал тук, за да повярва на мълвата. Долу-горе, по това време се появяват и първите указания за лечение с минерална вода: да се направят “20 жешки бани”, да се яде добре, да се диша чист въздух, да не се работи тежка работа. Звучат ви смешно, може би – и в същото време толкова актуално и правдоподобно! Първата минерална баня, позната днес като Старата, била построена през 1910 година, а когато пространството й почнало да недостига за постоянно прииждащите болни хора, през 1934 година, в стила на късния европейски барок, била издигната още една сграда, станала популярна като Новата баня. Днес, благодарение на програма “Красива България”, фасадите и на двете са освежени и разкрасени, за да оживее тайната мечта на малкото планинско градче да възкръсне като балнеологичен център. Почти сто години изминават от съществуването на Вършец като организиран курорт до официалното му обявяване за национален такъв през 1950 година. Оттогава насам, се появяват няколко комплекса, предлагащи вече удобствата и лукса на съвременната балнеология, обновени лечебни и възстановителни програми, SPA процедури. “Тинтява-1”, „Тинтява-2” и комплекс “Минкови бани” обаче, са твърде малка част от потенциала, с който Вършец би могъл да се превърне в туристически хит.

Като единствен град в Северозападна България предлагащ съчетание от минерални извори, наситен с кислород въздух и красивата природа, която го заобикаля, името на Вършец се превръща в здравословна формула за всеки, който търси лечение на заболявания на нервната система, сърдечно-съдови и болести на опорно-двигателния апарат и стомашно-чревния тракт.

Освен извор на здраве и живот, планинският курорт ще ви предложи и известна доза романтика, ако избраното от вас място за спокойна и продължителна следобедна разходка е прочутата Алея на чинарите. Това е пешеходна зона от центъра на Вършец до квартал “Заножене”, с дължина от два километра, от двете страни на която вековни дървета спускат своята прохладна сянка и свежест. Изминавайки разстоянието, вероятно някъде по пътя, ще си спомните за красивото откровение на Дора Габе, в което отдавна вече сами ще сте се убедили, повтаряйки си наум с признателност искрените й слова.


Дата:
4/5, гласа
Етикети: България  | Вършец
Забележителности около