За...Бургас, морето, пясъкът и още нещо

               Всичко започна с една неочаквана  покана за среща с приятели, които бяха на почивка на къмпинг Каваците. Искаха да се присъединим към тях по време на един от техните турове из стария Созопол. Естествено, че когато става дума за уникално градче като Созопол ,никой не би отказал, така че набързо приключихме с плажа и вече сме на изхода на Несебър, на път за южното Черноморие. 


След един час стоим  на центъра на древният полис Аполония Понтика ,в очакване да се появят познатите ни. Явно чакането ни беше дошло в повече, когато в един момент спонтанно решихме да последваме група туристи и да посетим църквата ,,Света Богородица”, в старата част на града, недалеч от центъра.


Тя е обявена за световното културно наследство под егидата на Юнеско. Датира от 17 век. Построена е наполовина под земята, понеже турските завоеватели забраняват на християните да изграждат високи храмове . Известна е с уникалния си иконостас и фини дърворезби, изработени от местни майстори. Иконите на “Исус Христос” и “Св. Богородица” са най-ценните притежания на църквата. Дворчето е приятно и ни провокира  да поседнем известно време тук.


Най-после се появяват и нашите приятели , с които се отправяме към крепостната стена и кула и дълго време се наслаждаваме на хубавото време и прекрасния изглед към морето. 


И така, от дума на дума ,някой предложи да посетим Фестивала на пясъчните фигури в Бургас. Идеята беше много примамлива, а и ни се отдаваше възможност да се поразходим в Морската градина, което е несравнимо удоволствие.

           Пътят до Бургас е идеален и тези 50 километра, които ни делят, просто не ги усетихме. Според обясненята на хората , пясъчните фигури се намирали до Конната база, а посоката е към последните постове на плажа. Вървим през прохладната Морска градина, сред свежа зеленина и прекрасни градини с цветя. 


Тя е разположена на площ от 600 декара. Първите дървета са били посадени преди един век от войници. През 1910 година архитект Георги Духтев се заема с изграждането на Приморския парк. Той успява да превърне голото пространство между града и морето в райска градина. Благодарение на афинитета на Духтев към  екзотиката, днес градината  има стотици видове растения, от всички континенти, а старата й част  е обявена за паметник на парковото изкуство. Натъкваме се на статуи, голяма част от  които са на руски писатели. По-нататък, виждаме монумента ,,Пантеон’’,издигнат в чест на загиналите в антифашистката борба. Негов автор е скулптурът Валентин Старчев, а проектант е архитект Владимир Милков. Полюбопитствахме дали все още някой поддържа вечния огън в централната част на мемориала, но нямаше и помен от него.


Продължаваме все така надолу по алеята и случайно сме подминали изложението. Дълго време се лутахме в една гориста местност , докато се намериха  хора, та ни упътиха.

             Най-после се озоваваме пред входа . Естествено и тук се влиза с билет. 


Тазгодишните пясъчни творби са на тема  „Цирк"- във всичките му измерения на скулптурата, клоунадата и дресурата . Освен чужденци, сред авторите има и българи. Изложението е уникално по рода си. Фигурите на циркови артисти са изработени с невероятен професионализъм , много детайлно и ефектно. Всяка една крие елемент на изненада , в зависимост от какъв ъгъл ще я погледнеш. 

 

 

 


Примерно,заставайки пред първата фигура-на клоун, нищо не ти подсказа, че на обратната страна на статуята има лъв, погълнал човек. Следваха статуите на мечка, маймуни, клоуни, змии..., всяка от които беше изработена гениално. 


Изпитахме  истинска наслада от видяното. Освен пясъчните фигури, в един кът бяха подредени  много интересни предмети от дърво, които бих причислила в категорията - шедьоври .  Прекарахме дълго време , съзерцавайки статуите с недоумяващи погледи, как е възможно от пясък да бъде сътворено всичко това.

Тръгваме пак през Морската градина, този път към моста, който се намира навътре в морето и е емблематичен за Бургас. За първи път е открит през 1936г., а през 1975 година се изгражда нов мост със стоманено-бетонна конструкция. През 1938 година е построено Морското казино от архитекта Димитър Фингов,  на мястото на някогашен морски бюфет, като на събитието са присъствали министри, депутати и други официални лица. Събитието било зрелищно и е запечатано на много кино и фотоленти.Заедно с Казиното била оформена  цялата зона за разходка до Мостика на бургаския плаж.Сега тук, на мястото на казиното, кипи трескава строителна дейност, която може би ще доведе до второ такова грандиозно събитие , като това през далечната 1938 г.

          Отправяме се към центъра. Това, което ми хареса е, че градът има своя атмосфера и памет. 


В Бургас наброяват около 300  сгради – паметници на културата, които обаче са се сгушили някак плахо между новопостроени ултрамодерни сгради. Архитектурата се различава коренно от тази в Несебър и Созопол.Къщите  датират приблизително от  средата на ХVIII век , когато за твърде кратко време Бургас се разраства от малко пристанище за износ на зърно до град с 1100-1200 къщи и най-важно пристанище за Южна България. 


Явно хората са се замогнали тогава и е започнало трескаво строителство. Сега част от тези двуетажни сгради са надстроени и опасани с реклами. Едни от тях са превърнати в банки, други-в административни сгради .


Скитахме се дълго , опитвайки се да овековечим с фотоапарата  всички приятни за очите  здания.

          Почувствали пулса на Бургас си тръгваме  очаровани - до следващото лято

 

Дата:
4/5, гласа
Забележителности около