с. Медвен Сливенско

Когато е обикалял Балкана, К. Иречек пише за Медвен: " След три високи могили, стигнахме българското село Медвен, скрито в дълбока долина над рекичката Гюлмез Дере, която отива между орешаци и лозя на югоизток в Камчия. Медвен е последното българско село край Камчия долу. На север се простират огромни вековни дъбови и букови гори, та по цели дни можеш се лута из тях...".

Голяма част от къщите в Медвен носят облика на котленската възрожденска къща, която се отличава с употребата на дърво, като основен строителен материал.

През Възраждането в селото започва подем и именно тогава се изграждат два типа двуетажни къщи: отворени – с чардак и затворени с вътрешна стълба и салон.

Интериорът на медвенските къщи е беден от към дърворезбена украса в сравнение с градската котленска къща.

Типично за Медвенската къща е наличието на домакинско, затворено – складово помещение, наричано през Възраждането "пруст".

То е свързано с преобладаващия поминък овцевъдство и нуждата на населението да съхранява продукти.

След средата на ХІХв., прустът губи стопанското си предназначение и се превръща в стая за гости – "посрещник".

От двете страни на посрещника са разположени "къщито" – голямата всекидневна стая и "собата" – днешното кухненско помещение.

Днес село Медвен има над 400 къщи, които обособяват тукашната архитектура с талпените си стени, големи стрехи и малките еркери с обработени конзоли. За паметници на културата са обявени 168 от тези къщи.

В Медвен е роден и прекарал детството си великият българин, революционер и писател Захари Стоянов.

Днес родната му къща е превърната в музей. Паметника на Захари Стоянов в центъра.