Начало / Статии / Статии - Бутан

Трекът Чомолхари и леговището на тигъра - неотъпкан терен в една свещена планина

Автор

/

Последното независимо будистко планинско кралство в Хималаите, Бутан (Друк Юл, Страната на дракона гръмовержец) е едно от най- затънтените и примамливи кътчета на Азия. Седемдесет процента от неговите 47 500 км2 площ са заети с гори, а нацията се отнася към природата с достойно за възхищение уважение – кралят е млад и особено държи на защитата на природата, а в много от високите части на страната почти няма следи от човешко присъствие, непокътнати образци на бързо изчезваща хималайска природа.

Трекът Чомолхари и леговището на тигъра, долината Паро, Бутан

Деветдневният трек към Чомолхари, най-свещения и най-висок връх на Бутан, на границата с Тибет, предлага на чужденците рядка възможност да опознаят неговата незасегната от цивилизацията планинска пустош и разнообразен терен, да не говорим за почти пълното отсъствие на други трекери (Бутан налага силни ограничения на туризма).

Изкачвайки се над терасираните ферми и зелени оризища, през ливади и ниски гори, пътешествениците попадат над линията на горите в свят на ледници и скали, където броди легендарният снежен леопард. Лагерите се установяват във високите алпийски пасища, където пастири на стада якове докарват своите рунтави животни да пасат край девствено чистите планински езера.

Вкопчен в страховит планински хребет на около 900 метра над терасираната долина Паро, „Такцанг“, Леговището на тигъра, е дестинация на дълги и кратки трекове, както и на изпълнени с благоговение будистки поклонници.

Най-големият от всички бутански манастири е основан през 747 г. от тибетски мисионер, почитан като втория Буда и наричан Гуру Ринпоче (Скъпоценния учител). Легендата гласи, че той се е приземил на това място от съседен Тибет, възседнал летящ тигър, донасяйки скрижалите на будизма със себе си.

Мястото е смайващо живописно, няма нищо, което да нарушава тишината, освен един водопад, гракът на някой гарван, пърпоренето на молитвени флагчета и рецитациите на малцината монаси.

Каменният манастир е пострадал от голям пожар през 1998 г., но бавно бива възстановяван.


Къде: долината Паро, Бутан (Град Паро е най-близкият до Леговището на Тигъра, който може да бъде достигнат само на кон или пеша – катеренето до върха е около 4 часа)
Най-добро време: пролетта за планинските цветя и празникът на Паро; есента за популярния празник на Тхимпху.

>
30 март 2012 г.

Тагове

екстремен туризъм

живописни пътешествия

любопитно

манастири

религиозен туризъм

стари градове

Хималаите

Забележителности наоколо

Избрани оферти