Пещерата Дяволското гърло край Триград

В началото на Триградското ждрело, между големи мраморни блокове, оформили няколко пропасти, зее огромният отвор на дълбок понор, който изцяло "поглъща" пенливата Триградска река. Това е входът на пропастната пещера Дяволското гърло.

По права линия разстоянието от отвора на понора до излизането на реката на дъното на ждрелото е 530 м, но в действителност реката изминава през залите и галериите на пещерата доста по-дълъг път - над 700 м. След гигантския и скок в Дяволското гърло Триградска река попада в огромната Бучаща зала (една от най-големите пещерни зали - 30 м) и образува каскада от 18 последователни водопада.

Първият е висок 10 м, вторият - най-страховитият (42 м), е един от най-високите подземни водопади в Европа, а третият е 5 м. Денивелацията на останалите 15 водопада е общо около 20 м. Пещерата има само един вход. Колебанията в дебита на Триградска река са големи - от над 2300 л в секунда през април до едва 320 л през август. Случвало се е при поройни дъждове Триградска река изцяло да запълни залите и галериите на пещерата и част от водите й да потекат по старото сухо легло в ждрелото.

По изкуствено прокопан тунел посетителите могат да стигнат до дъното на Бучащата зала и по безкрайна върволица от стълби да се изкачат до свода й, като под съпровода на ревящия водопад наблюдават величествената каскада на Триградска река.

Любопитно: В миналото пещерата Дяволското гърло била известна още като Клокотник. По-късно турците я нарекли Хърлог, в смисъл на клокочеща (ревяща, бучаща) дупка, всяваща ужас, отразен в легенди и предания. Според някои древните траки хвърляли в ужасната дупка мъртвите си вождове, като смятали, че тя е входът към царството на бесмъртните. Според други - в пещерата живеели зли горски духове (джинове), които нощем отвличали най-красивите родопски девойки в подземните си златни дворци. Според легендата тук се спуснал в подземното царство Хадес, за да спаси своята любима Евридика.

Къде: на около 2 км северно от Триград, България

Кога: целогодишно