Киото - най-красивият град в Япония

Към 1850-1960 г. потайният свят на Япония започва да открехва вратите си за международна търговия. Западът е прехласнат: той за пръв път се сблъсква с уникалната визия на японското изкуство и дизайн – с тяхната крехка деликатност, свеж и необичаен спектър от мотиви, проникновена наблюдателност, остроумие и чар и с нетрадиционната им, асиметрична композиция. Всеки творец от Париж или Лондон през 60-те години на 19-и век мечтае да посети място като Киото. Повече от хиляда години – до края на последния шогунат при Реставрацията Мейджи от 1868 г. – това е столицата на Яп ония.

Снимки: Malcolm Browne

В сърцето на старата мрежа от улици се намира Императорският дворец, все още се ползван от японското кралско семейство. Наблизо е замъкът „Ниджо“, просторен комплекс от величествени зали, служил като седалище на шогуните. Навсякъде из хълмистия пейзаж наоколо са пръснати стотици будистки и шинтоистки храмове, произведения на изкуството с хипнотизираща красота, с изящни пропорции и перспектива, заобиколени от градини и горички. Хартиените фенери, наречени „чочин“ са изкусителна и магическа гледка в много от храмовете и често могат да се видят наредени в огромни редици – особено в храма „Ясака“. Изработени са от дълга спирала разцепен бамбук, покрита с хартия и украсена със символи и калиграфски надписи. Традицията датира най-малко от хиляда години, но днес откритият пламък най-често е заменен от нисковолтова електрическа крушка.

Именно в Киото са възникнали и усъвършенствани много от аспектите на изтънчения естетически вкус на Япония. Неговите плодове могат да се видят в Националния музей на Киото, или в Музея на традиционните занаяти. Но най-голямата си слава Киото дължи на своите сгради и прилежащите им пространства. Сред най-известните от тях е Златният павилион, „Кинкаку-джи“ – триетажна пагода, покрита с позлата. Първоначално е построен от един шогун през 1397 г., като след неговата смърт се превръща в храм. Всъщност павилионът, който виждаме днес, е точно копие, издигнато след 1955 г., когато пожар унищожава неговия предшественик – такава е съдбата на немалко исторически сгради от Киото, чиито основни градивни материали са дървото и хартията.

Храмовете на Киото са прочути със своите паркове и преди всичко със сухите „каменни градини“, като тези в „Риоан-Джи“ и „Дайсен-ин“ (част от храмовия комплекс на Дайтоку-джи). Довеждайки Дзен принципите за красотата на природата до логичен завършек, те се състоят от художествено подбрани и разположени скали, заобиколени от подравнен с гребло чакъл или пясък. Както при всички Дзен градини, ролята им е да предразполагат към медитация: всеки зрител има свой собствен, индивидуален отклик – едни могат да видят в рохкавия пясък около скалите аналогия на ефимерния живот, противопоставен на вечността на природата, а други да изпитат дълбоко чувство на умиротворение в една по-абстрактна плоскост, съзерцавайки умелата им подредба и композиция. Много от останалите градини прилагат сходни принципи чрез озеленяване и внимателен подбор на растения, които, разбира се, променят формите и цветовете си през сезоните. Никъде другаде изкуството и природата не са доведени до по-деликатен и завладяващ баланс.

Киото е широко известен като най-красивия град в Япония. Снимките от него обаче показват преди всичко храмовете и градините. Би било доста подвеждащо да твърдим, че градът е изцяло исторически. Той е също така и голям метрополис, със свой бизнес, промишленост, университети, търговски центрове и модерна транспортна мрежа. Кварталите „Гион“ и „Понто-чо“ са известни с нощния си живот, макар класическите японски елементи да присъстват дори и тук, за което свидетелства присъствието на гейшите – жени, предлагащи традиционни развлечения и гостоприемство, които работят при най-строги правила за поведение. „Гион“ е известен също със своя древен фестивал „Мацури“, който трае през целия месец юли и включва шествия с огромни платформи на колела.

Много от дворците и храмовете образуват оазиси на фона на съвременния град. Някои от старите улици още са оцелели, особено в квартал „Хигашияма“, между прочутия с гледките си храм „Кийомизу“ и храма „Ясака“. Малки занаятчийски магазинчета, чайни, ресторанти и жилища се борят за пространство. Да се разхождате тук означава да се докоснете до града такъв, какъвто вероятно е бил през втората половина на 19-и век и да вкусите онази Япония, за която тогавашните европейски творци са могли само да мечтаят. Другото лице на Киото е на модерен, проспериращ град, над който се извисява известната кула за наблюдение, построена през 1963 г. върху девететажен хотелски и търговски комплекс.

Кога да отидете там: Най-популярният (и натоварен) месец е април, когато разцъфват вишните. Есента носи със себе си великолепни златисти багри, а фестивалът в Гион е през юли.

На какво да обърнете внимание: Кулата на Киото не е само красива забележителност. Оборудваната с телескопи площадка за наблюдение, намираща се на 100 метра над земята, разкрива панорамни гледки както към историческите места, така и към модерния град.

Полезни съвети: Посетете чайна церемония, като изберете за целта някоя от традиционните чайни в града. Не пропускайте и храма „Дайтоку-джи“, който е тясно свързан с историята на този обичай.