Село Резово

Най-югоизточната точка на България се намира на устието на река Резовска при село Резово. Тук, по билото на Странджа планина преминава границата ни с Турция, която започва от устието на реката.  Резово се намира на най-южната точка на Черноморското ни крайбрежие и има богата древна история.

Името си носи от Резос, тракийски цар, който според "Илиадата" се е сражавал с войските си на страната на троянците. Селото се намира между устието на реката и скалистия морски бряг. В околностите има останки от рударска дейност и антични постройки. На север се намира малка крепост, където според някои се е намирала средновековната крепост Кастрицион.

През Средновековието Резово е било пристанищно селище с 41 домакинства. Заради набезите на кавказките пирати, селото сменя мястото на 10 км навътре в  Странджа. По време на Преображенското въстание е опожарено, а на новото си място е заселено през 1903 г. под името Еникьой /Ново село/. Построена е и църква - "Свети Константин и Елена". Село Резово възстановява името си през 1920 г.