Забележителности наоколо
5 от най-странните забележителности, които да посетиш по света
Открийте пет от хилядите странни дестинации, изпълващи страниците на книгата „Атлас на неизвестното“ и пътувайте по света както никога досега.
Храмът на бирените бутилки, Кх ун Хан, провинция Сисакет
(на снимката горе)
Всеки ден монасите от будисткия манастир Па Маха Чеди Каеу (Pa Maha Chedi Kaew)се събуждат сред празни бирени бутилки. На монасите не е позволено да пият алкохол, но празните бутилки „Heineken“ и „Chang“ са навсякъде: от тях са изградени стените на монашеските килии. Монасите в Сисакет започнали да събират празни бутилки през 1984, за да насърчат рециклирането им и за да запазят чиста околната среда. Но събрали толкова много, че решили с тях да построят храм, а по-късно и цял храмов комплекс.
Централният храм е построен от приблизително 1,5 милиона зелени бутилки „Heineken“ и кафяви бутилки „Chang“. Мозайките вътре са направени от камъчета и капачки за бутилки. След като завършили храма, монасите си поставили нови задачи: да построят крематориум, стаи за молитва, водна кула, стаи за гости и жилища за монасите – все от бирени бутилки.
Строителството продължава – колкото повече бутилки носят посетителите, толкова повече сгради монасите ще построят.
Изкривената гора, Нове Чарново, Западна Померания
На пръв поглед може да ви се стори, че в гората край градчето Грифино няма нищо необикновено. Но после ще забележите група от около 400 дървета, всяко от тях някак тайнствено, драматично изкривено в основата си.
Необичайната, но характерна извивка на дърветата вероятно е плод на човешки усилия – може би селяните са извивали по този начин младите дървета, за да ги използват след това за направата на мебели със заоблена форма. Боровете, посадени през 1930, са имали приблизително десет години естествен растеж, преди да бъдат извити. Според друга хипотеза честите наводнения са причината за необичайната им форма.
Скейтстан, Кабул
Децата на Кабул са прекарали цялото си детство в район на военни действия. Десетки хиляди работят по улиците на града. Повечето са неграмотни, тъй като не могат да посещават училище. Но колкото и да звучи невероятно, от 2007 стотици хлапета в афганистанската столица могат да се похвалят с ново умение: скейтбординг.
Когато австралиецът Оливър Перкович се появява по улиците на Кабул със своя скейтборд, след него тичат тълпи деца, които молят да ги научи и тях на скейтбординг. Не след дълго Перкович основава неправителствената организация „Скейтстан“ : не просто училище за скейтбординг, а място, където децата от Кабул могат да получат някакво образование и да създадат нови приятелства.
Уроците по четене и скейтборд са особено полезни за момичетата, които често не ходят на училище, а да спортуват не им се разрешава, тъй като в Афганистан това се смята за „мъжко занимание“.
Най-опасното летище на света, Лукла, провинция Солукхумбу, Непал
Ако имате смелост да не затворите очи, никога няма да забравите гледката, докато самолетът ви каца на летището в Лукла (известно още като летище „Тенцинг–Хилари“). Отначало бялата пелена на облаците скрива от погледа планините наоколо. А после, когато самолетът започне да се спуска надолу, мъничка сива лента на надморска височина 2774 м се появява в далечината, едва забележима сред зеленината на дърветата. Тази асфалтова пътечка е пистата на летището. Южният й край е на ръба на дълбока 610 м пропаст. Северният завършва с обратен завой пред отвесна скала.
Ако всичко е наред, самолетът ще се приземи само с няколко поклащания и залитания. Пистата е с 12-процентов наклон, което означава, че при излитане самолетът се насочва към пропастта в южния край.
Инциденти се случват често – от октомври 2008 до октомври 2012 три самолета се разбиват близо до летището и само един от пътниците им оцелява. При много силен вятър и малка видимост летището е затворено, но времето в планините се променя толкова бързо, че самолетът може да е вече във въздуха, когато условията станат неподходящи за кацане. През 2008 летището в Лукла бе официално наречено „Тенцинг–Хилари“ в чест на Едмънд Хилари и шерпа Тенцинг Норгай, които първи в света се изчакват на Еверест през 1953.
Пазарът за младоженци, Шанхай
В почивните дни алеите в северната част на Народния парк в Шанхай са пълни с мъже и жени на средна възраст, които поставят плакати по земята или ги окачват по храстите и на въженца, опънати на равнището на очите. Плакатите рекламират достойнствата на стоката, която предлагат: синовете и дъщерите си.
По традиция сватосването в Китай винаги е било работа на родителите – преди потенциалната брачна двойка да се запознае, родителите обсъждат доколко този брак е желателен и си разменят информация за външността, интересите и имотното състояние на евентуалните съпрузи. Запознанствата в Шанхай днес са трудна работа: забързаното ежедневие, напрегнатата работа и големият брой мъже – резултат от прилаганата доскоро китайска политика на едно дете, – затрудняват родителите, които искат да задомят децата си преди да са навършили „опасната“ възраст от 30 години.
Брачният пазар в парка всяка седмица привлича стотици родители, всеки здраво стиснал в ръка лист хартия, за да запише възрастта, ръста, образованието, професията и предпочитанията на евентуалните кандидати. Някои родители си носят сгъваеми столчета, на които прекарват цял ден в уговорки с другите „търговци“. Подходящи кандидати рядко се намират – някои родители идват тук всеки уикенд години наред, – но брачният пазар процъфтява, тъй като в Китай не се гледа с добро око на онези, които прехвърлят трийсетте, без да са се задомили.
*
„Атлас на непознатото” е книга, пълна с причудливи и непознати места, които наистина съществуват и чакат да ги посетим. Атласът е продължение на уебсайта Atlas Obscura, създаден през 2009 г. – онлайн енциклопедия за странни места, в който всеки потребител може да добави място или да включи някое от вече наличните в плана на следващото си пътуване. Книгата ще откриете във всички книжарници в страната.
>
21 ноември 2022 г.
Тагове
