Абу Даби - бащата на газелата

Вижте галерия
1 от 6

 

Когато Абу Даби получава независимостта си от Великобритания през 1971 г., шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян има мечта да създаде град, който да е модерен, егалитарен и толерантен. И успява да постигне голяма част от това през живота си. Абу Даби, столицата на Обединените арабски емирства, днес е забележителен град: спретнат, чист, ефективен, лек и приятен за живеене. Но жителите му не искат историята да свършва дотук.

Водени от самочувствието, че страната им притежава почти десет на сто от световните запаси на нефт и природен газ, те са решени да го превърнат в модел на бъдещето – една мечта, описана през 2007 г. в програмата, наречена Визия 2030. Постигнатият обрат е забележителен. Само преди 80 години Абу Даби не е много повече от рибарско пристанище, кацнало върху един остров в непосредствена близост до континента, известно с ловците си на перли. Първоначално основано от бедуини, името му означава „Бащата на газелата“, може би заради дивите животни, които някога бродели тук.

Емирството е сред първите от Персийския залив, които Великобритания прави свои протекторати през 1820 г., за да защити корабоплаването си от пиратство. Нефтът бива открит след 1930 г., което води до бурно развитие от началото на 50-те. Абу Даби расте бързо, което продължава и до днес. Това е град на високо строителство, в който най-съвременна архитектура обслужва ролята на Абу Даби като международен финансов и бизнес център. Жилищата, хотелите и модерните търговски центрове също не отстъпват на този стандарт. Няколко от новите сгради се открояват още от пръв поглед.

Безспорно първенство сред тях държи разкошната джамия „Шейх Зайед“, величествена фантазия в бяло със своите 82 купола в моголски стил. Шейх Зайед искал тя да бъде символ на международното сътрудничество, затова ангажирал майстори и дизайнери от Италия, Мароко, Великобритания, Турция, Иран, Китай, Нова Зеландия и други страни. Всичко било изпълнено по най-високи стандарти и във великолепен стил, със златни декорации и полилеи. Най-големият ръчно тъкан килим в света, разстлан в молитвената зала, може да побере 7000 богомолци, а като цяло капацитетът на джамията е 41 000 души. Строежът й е започнал през 1996 г. и продължава и до днес, макар джамията да е открита през 2004 г., когато в нея е погребан шейх Зайед. Друга прочута забележителност е луксозният хотел „Емирейтс Палас“ – огромна сграда в сдържан, класически стил, която се простира на цял километър от крило до крило. Той представлява по-високия клас от програмата за привличане на туристи на Абу Даби.

11-километровият крайбрежен булевард, наречен „Корниш“, гледа към оградени с палми плажове, грижливо поддържани морави и велосипедни алеи, както и към богат набор от съоръжения за водни спортове. Екскурзиите в пустинята също са популярни, на камила или с джип, като една от дестинациите е добре уреденият оазис Ал Аин, намиращ се на 150 км на запад, на границата с Оман. Абу Даби бързо се превръща в световен спортен и културен център със своя впечатляващ календар от събития, включително големи турнири по тенис, голф и ветроходство, автомобилни състезания от веригата Гран При и фестивал на музиката и изкуствата. Спортът и изкуствата са в центъра на най-амбициозните му строителни проекти, осъществявани върху два съседни острова, Яс и Саадият. Яс е дом на една от основните забележителности на града: „Ферари Уърлд“, най-големият в света закрит тематичен парк, подслонен под купол в познатите цветове на „Ферари“. Вътре има повече от 20 автомобилни атракциона за всички възрасти, включително и най-бързото увеселително влакче в света.

Наблизо е пистата за Формула 1, открита през 2009 г., която буквално е обкрачена от атрактивния Яс Вайсрой Хотел, с неговите две кули и огромен, вълнообразен стъклен покрив, който нощем сияе във всички цветове. Яс е предназначен за остров на спорта и развлеченията, докато Саадият е на път да стане, по думите на наблюдателите, „място на най-голямата концентрация на водещи културни ценности в света“. До 2020 г. тук ще има филиали на музея „Гугенхайм“, на Лувъра и на Нюйоркския университет. Сградите са проектирани от международни архитектурни светила като Франк Гери, Заха Хадид, Жан Нувел и Норман Фостър.

Поощрявайки международното сътрудничество, Абу Даби е също и в челните редици на архитектурното развитие и изследователската дейност. В предградието, наречено „Масдар Сити“, работи едноименният институт, чиято цел е да създаде възможно най-устойчивата градска среда: нулеви въглеродни емисии, нулеви отпадъци, както и енергия, базирана изцяло на възобновяеми източници. Тъй че перлите, събрани от морското дъно век по-рано, може би са били просто символ на онова, в което Абу Даби е на път да се превърне.

Към днешна дата, Абу Даби Сити се е спрял на сдържаната и величествена елегантност в своя градски дизайн, докато по-радикалните архитектурни замисли се насочват към културния проект на остров Саадият. Абу Даби навлиза в съвременния свят с главоломна скорост, но старите традиции още са живи. Селището на културното наследство, намиращо се на един полуостров западно от града, съхранява много от бита и обичаите на ранните заселници бедуини, предлагайки изкуствен оазис, шатри от козя вълна, демонстрации на тъкане, лов със соколи и езда на камили.

Кога да отидете там: Сезонът на плажовете е през октомври, както и през март-април. От ноември до февруари се случва и да захладнее, но средната температура остава около 23°C. Лятото е същинска пещ, но Абу Даби е добре подготвен да го посрещне. На какво да обърнете внимание: Тук са представени са всички видове кухни поради големия брой емигранти, идващи най-вече от Азия. Но по-търсете традиционните арабски ястия, като например „шаварма“ – печено на шиш месо, сервирано в питка.

Полезни съвети: Абу Даби е толерантен (така например в лицензираните хотели и клубове се сервира алкохол), но все пак не забравяйте да се обличате да се държите скромно и винаги показвайте уважение към местните и ислямски традиции.

Дата: 03 април 2013 г.
4.5/5, 16731 гласа
Забележителности около Абу Даби