Босоноги пътешествия – непознатата страна на Индия

Да се отправиш на път - това винаги е вътрешен повик на душата.

От незапомнени времена Индия, сърцето на Изтока, е страна на богове и духовни водачи - гурута, владеещи т.нар. сидхи - чудотворните сили.

А какво по-подходящо време от края на август и началото на септември, за да пропътуваш прашните пътища на три индийски щата, нетипични за обикновения турист – Телангана, Карнатака и Махаращра?!? Именно тук съвкупността от монументите и храмовите комплекси на четирите основни религии в Индия – ислям, хиндуизъм, будизъм и джайнизъм, е най-силно изразена и именно това ме привлече.

С полет от Делхи пристигам в Хайдерабад, намиращ се в Югоизточна Индия и столица на щата Андра Прадеш или Телангана. Построен е през XVI век, като за целта са били наети персийски архитекти.

В Стария град се намира кулата Чарминар (първоначално джамия) – изумителна смесица от ислямски и южноиндийски архитектурен стил, превърната днес в паметник на културата. Легендата разказва, че е построена от Мухамад Кутб Шах в чест на любимата му жена. Името Чарминар означава „Четири минарета”, като от върха се разкрива гледка към пазара за гривни – дълга улица, изпъстрена с разноцветни стъклени, метални, пластмасови, дървени, от папиемаше от Кашмир, сребърни и златни гривни. Разноцветен рай за жените, от който късче нося и аз на ръцете си!

Градът е дом и на Ramoji Film City – най-големият в света студио-парк, разположен на 2000 акра земя. Филмовата индустрия тук е наречена Толивуд, за разлика от световноизвестният Боливуд в Мумбай!

Хайдерабад е известен още като „Градът на перлите“, тъй като е глобален център за търговия с диаманти, изумруди и естествени перли, като именно тук, в диамантените мини, е намерен известният диамант „Кох-и-нор“.

Напускам Хайдерабад и се отправям към североизточната част на щата Карнатака, за да посетя Бидар – заемащ видно място на археологическата карта на Индия. От около 60-те паметници в района 30 са гробници от времето на династията на Бахманите. Именно тук се намира и крепостта Бидар на повече от 500 години.

Бидар се счита и за едно от най-светите места за поклонение на сикхи.

След 220 км от Хайдерабад спирам в Гулбарга. Тук видях джамия на 850 години, абсолютно запазена не само като постройка, но също така и стенописите, изпъстрени с цитати от Корана на урду. Пазачът на джамията, слаб босоног мъж на около 60 години, с овехтели памучни дрехи, се обърна към мен на перфектен английски: „Пипнете с ръката си стената, защото пипате история! Този стенопис никога не е бил реновиран!”

В Гулбарга се намират още хиндуисткия храм Шарана Басавешвара и крепостта Гулбарга, където се намира най-дългото оръдие в света, а също така този район е обсипан с множество ислямски гробници.

Моето пътуване продължава към Ширди – домът на Сай Баба - южноиндийски духовен учител, религиозен водач и оратор, често описван като аватар и чудотворец. Ширди от тамилски означава „Краката на благоденствието“. А Сай Баба проповядва: „Съществува само една религия, религията на любовта. Съществува само един език – езикът на сърцето. Съществува само една раса – расата на човечеството. Съществува само един Бог и той е всемогъщ. Бог е равен на човека минус егото“.

Не на последно място искам да разкажа за церемонията в храма на Сай Баба в Ширди. Уникално преживяване - от момента, в който тръгнах на път от Хайдерабад и трябваше да измина 550 км, а после останах без вода и храна и трябваше да засищам глада и жаждата си (защото бе много горещо, а пътувах 11 часа) само с банани, гуава, печена царевица и кокосово мляко, които открих след дълго лутане; до пристигането ми в хотела в Ширди; взимането с моя паспорт като чужденка на ВИП пропуск; изоставянето на обувките и всичките ми вещи, за да тръгна босонога към храма; чувството, че съм единствения бял човек сред множеството; разделянето на мъже и жени в два сектора; ударите на тимпаните; песнопенията и желанието ми да съм съпричастна без да разбирам и дума на хинди; изпяването на молитвата „Отче наш” на български в съответната тоналност, за да засвидетелствам своята почит.

На сутринта поемам към Аурангабад – построен някъде през 1604 г. и първоначално носещ името Фатехпур. През 1634 г. тук пристига шестият император на Монголската империя, Аурангзеб, за около десет години и след това заминава за Агра, за да се бори за императорския трон. През 1681 г. Аурангзеб се завръща в града, вече като върховен владетел, и прекръства Фатехпур в Аурангабад, като го превръща в своя столица.

Аурангабад е известен още и като „град на вратите“ заради характерната черта в архитектурата си, а именно, че по продължението си има построени множество порти.

Най-голямата забележителност в града е мавзолеят Биби Ка Макбара, построен в чест на съпругата на император Аурангзеб, удивително наподобяващ Тадж Махал, но изработен от различен материал от превъзходния мрамор от Агра.

Близо до Аурангабад, на около 16 км, се намира 14-вековната крепост Даулатабад, считана за едно от седемте чудеса на щата Махаращра, някога разположена на пътя на керваните. Днес тя е обитавана от дружелюбни лангури, които винаги с готовност очакват да ги нахраните.

Историческата триъгълна крепост е построена от първия владетел на династията Ядава през 12-и век на коничен хълм с височина 200 метра. Легендата разказва, че Шива е останал на хълмовете около този район и оттук е първоначалното име Девагири, което буквално означава Хълм на боговете.

Завършвам пътуването си с посещението на храмовия комплекс – пещерите Елора – смятани за връх в индийската скална архитектура. Изключителните 34 пещери са издълбани вертикално в планината Чаранандри, намират се под защитата на ЮНЕСКО и са построени, когато будизмът в Индия е започнал да залязва, а хиндуизмът се е затвърждавал.

Работата по тях започва през 550 г., когато пещерите Аджанта (намиращи се също в този район) са изоставени и създаването им свидетелства за религиозната толерантност в древността, позволила да съжителстват мирно трите религии – хиндуизъм, джайнизъм и будизъм. От всичките 34 скални храма – 12 са будистки – най-старите. Те датират от 5-и – 7-и век и включват в себе си помещения за живеене и помещения за приютяване на скитащи свещеници. Освен това има храмове със статуи на Буда и гравюри. Хиндуистките храмове – 17 на брой са изваяни през 6-и – 8-и век, а петте джайнистки храма – най-късно, през 9-и – 12-и век.

Завършвам пътуването си, но видяното и почувстваното по тези земи ще осъзнавам още дълго след като се прибера в България.

Дата: 09 март 2018 г.
4/5, 1199 гласа
Забележителности около Шимла