Дворецът на българските царе през XII-XIV в се издигал в централната част на гъсто застроения и опасан с крепостна стена Царевец.
Разположен е на обширна тераса върху площ от 5 декара, в подножието на Патриаршията. Дворецът представлява голям замък със сложен план, в който масивни сгради, свързани една с друга, образуват елипсовиден архитектурен ансамбъл с вътрешен двор. Външните дебели стени на тези сгради служели за крепостни стени и били увенчани със зъбери. На северната фасада, където се намирал главният вход, имало две големи кули с малък площад отпред.
Дворецът-замък се издигал на различни нива - от три до пет етаж. В западната му част се намирали Тронната зала и приемните помещения, а на изток - жилищните и администратичните сгради, под които имало огромни изби, вкопани в земята. На югозапад били кухните, трапезарията и огромното водохранилище. В средата на двора се издигала царската църква "Света Петка Епиватска". Разкопките на царския дворец показват, че неговите постройки, особено представителните, имали богата украса от мозайки, мраморни облицовки и стенописи.
След падането на Царевец през 1393 г. османските войски превзели двереца и напълно го опустошили. През XVII в. на мястото на величествената постройка вече имало турско гробище. а недалеч от него - джамия.
Любопитно: В дворцовата църква "Св.Петка Епиватска" са намерени три фрагмента от саркофази. Първият е релефно изображение на част от женска глава с корона, намерени са и късове от ръката. Най-вероятно това е детайл от капака на мраморния саркофаг на Анна-Мария, съпруга на Иван Асен II и дъщеря на унгарския крал Андреа II. Вторият фрагмент вероятно е от саркофага на цар Иван Александър. Върху него има релеф на част от легнала фигура в царска дреха (далматика) и с островърхи ботуши, с двуглав орел на левия. На третия фрагмент има фигура на 11-12-годишен юноша, легнал със скръстени на гърдите ръце, пак в царско облекло. Този релеф е най-изящно изработен - очевидно е дело на голям майстор. Фрагментите се съхраняват в Музея във Велико Търново.
Къде: град Велико Търново, България
Кога: целогодишно
Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"