Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

Хайделберг - Градът на очарованието и въздишките

Вижте галерия
1 от 6

 

 
Поетите и художниците романтици от 18-и и началото на 19-и век обожавали Хайделберг. Тук можели да крачат на воля по пътя, наречен Философската пътека, да хвърлят умислени погледи над река Некар към причудливо заплетените улички около най-стария университет в Германия или нагоре, към полуразрушения замък, издигащ се над тази дълбока, залесена долина – и да въздишат.
 
 
Дори вечно саркастичният Марк Твен бил трогнат по време на престоя си в един хотел над замъка: „Никога не съм се наслаждавал на гледка, която да излъчва толкова ведро и успокояващо очарование“, пише той в „Един скитник в чужбина“ (1880 г.). „Градът лежеше, прострян по протежение на реката, а неговата сложна паяжина от улици бе осеяна като от скъпоценни камъни с примигващи искрици ... Човек си мисли, че Хайделберг на дневна светлина е последната степен на прекрасното, но когато го види през нощта, като паднал Млечен път ...“
 
Малко неща са се променили от времето на Марк Твен. Алтщадт (Старият град) е все така сгушен в долината, опасвайки южния бряг на реката. Той е запазил средновековния си облик, доминиран от високата камбанария на „Хелиггайсткирхе“ (Църквата на Светия дух). Сградите на стария университет са скупчени около площада „Университетсплац“, чийто основен стил, макар и да е основан през 1386 г., не е средновековен, а бароков. Виновник за това е френският крал Луи XIV. Хайделберг винаги е бил център на власт, седалище на графовете, херцозите и курфюрстите на Пфалц (или окръг Палатин по река Рейн), свидетелство за което е и ренесансовият замък. През 1693 г., по време на Войната за наследството на Пфалц, Луи XIV нарежда на своята артилерия да изравни Хайделберг със земята. Барокът бил модният стил към момента на възстановяването му. Правени са спорадични усилия и за реставрирането на замъка от червен пясъчник. Част от него остава в руини, докато в други части се намират елегантни апартаменти, датиращи от 18-и до 20-и век.
 
Днешните посетители могат да видят и интересния Фармацевтичен музей, както и огромната „Хайделбелгската бъчва“ от 1751 г., в която са съхранявани до 195 000 литра вино. Пиенето винаги е било важна част от живота в Хайделберг. В града са запазени няколко от старите студентски кръчми, като „Цум Зепл“ от 17-и век и „Цум Ротен Оксен“ от 18-и – пълни със спомени от студентските клубове за пиене, с техните устави и тайнствени традиции. Една от по-интересните от тях – задължителна за всеки уважаващ себе си студент – била да прекара няколко дни в университетския затвор, нашарения с графити Щудентенкарцер, който сега се радва на особена популярност сред туристите.
 
Хайделбергският университет, официално известен като Рупрехт-Карлс Университет по името на основателите си от 14-и и 19-и век, все още е на висока почит, особено в областта на следдипломната квалификация. В края на Карл-Теодор-Брюке, Стария мост от 18-ти век, са белите кули-близнаци на средновековната порта на града, а в дъното се забелязват камбанарията и високият неф на Църквата на Светия Дух. Самият Хайделберг си остава активен, процъфтяващ и модерен град, макар и дълбоко привързан към своите корени. 
 
Кога да отидете там: Всички сезони са добри, но градът е по-оживен през учебната година на университета. Есента обагря долината в червеникавокафяви цветове, а през целия декември текат отлични коледни базари. 
 
На какво да обърнете внимание:Хайделбергският човек“, чиито останки са открити тук през 1907 г., е на възраст 600 000 години и е предшественик на неандерталеца. Местният Музей по археология и изкуства разказва историята му.
 
Полезни съвети: Качете се на „бергбан“, въжената железница до връх Кьонигщул. По пътя си нагоре тя спира край Замъка.
Дата: 22 март 2013 г.
4/5, 9931 гласа
Забележителности около Хайделберг