Начало / Статии / Статии - Франция

Изгубени във Францията

Автор

/

Вътре беше празно, а на касата дремеше дебела къдрава жена.
– Bonjour, monsieur! – проточи мазно тя, когато го видя.
– Бонжур ще викаш на баба си! – в яда си Червеното Джони не осъзна, че говори на български. – Къде сме?

– Еxcusez-moi? – неразбиращо се опули лелката.
– А... – българинът зацикли. – Уи ар... уеър?
И Джонито не я разбра. Завъртя се безпомощно и се опита да обясни със знаци като на първокласник.
– Хиър – посочи той пода. – Из уеър?

Вдигна ръце и помаха наоколо. Погледът на касиерката ставаше все по-ошашавен, а в съзнанието й започна да се заражда въпрос – дали да не звънне на полицията. Тогава рижият видя на рафта отстрани някакъв пътен атлас на Европа.
– А, мап! – грабна картата и я подаде на жената – Шоу ми!
– Quinze euros cinquante cents – съобщи цената лелката.
– Не те питам за нивото на река Дунав в сантиметри! – едва не проплака Джонито и разгърна атласа. – Уи. Уеър? Хиър?
Касиерката мълчеше.
В този момент в бензиностанцията влезе представителен мъж с прошарена коса.
– Извинете! – втурна се към него българинът с оскъдните си езикови познания. – Говорите ли английски?
– Yes, I do! – кимна онзи.

Ако небето се беше отворило и беше слязъл ангел, който да хване за ръка рижия и да му каже, че ще го заведе лично до България, сигурно нямаше да го зарадва толкова.
– Моля ви! – Джонито едва се удържа да не падне на колене. – Кажете ми къде съм!
– Близо до Сан Рамбер д’Албон, господине! – усмихна се учтиво непознатият.
– Което е... къде?
– Във Франция, малко след Лион, по пътя за Марсилия и Монпелие. Нещо лошо ли ви се е случило?
– Всичко лошо ми се случи – на Червеното Джони му стана черно пред очите. Но успя да се овладее. – Благодаря ви, господине, приятен път.
После изтърча навън и сграбчи за врата Кензото, който тъкмо беше прибрал 20 евро от някакви полякини.
– Как можа да ни докараш дотука бе, кретен!
– Ей, ей, ей! Я чакай!

      Снимки: Marc Veraart

Прадядо Прамод и Малкото Пичони издърпаха побеснелия българин настрани и не го пуснаха, докато не спря да се опитва да раздава шутове и юмруци.
– Какво ти го е направил Кензото бе, шефче? – попита Пичонито.
– Ще му кажа аз какво ми е направил! Защо си ни докарал в Южна Франция бе, кретен?
– Че откъде да знае момчето, че сме в Южна Франция? – опита се да успокои нещата прадядото.
– Как откъде да знае, не гледа ли табелите?
– Ама аз гледам... – пак вдигна рамене Кензото. – Ама к’во разбирам?
– Как какво разбираш? – разпери ръце Джонито. – Нали си пише? Франкфурт. Париж. Марсилия.
– Е, пише, ама на латински. Аз не мога да чета на латински – въздъхна ромът.

Откъс от книгата "Революция с аритмия", автор Йордан Свеженов на издателство "Изток-Запад".

>
17 януари 2014 г.

Тагове

винен туризъм

книги

кулинарен туризъм

Забележителности наоколо

Избрани оферти