Клаксони, принцове и множество емоции – това е Индия

При първото ви посещение на Индия се подгответе да изживеете единствения културен шок в живота, който ще ви хареса!

Никога няма да забравя как реагирахме, аз и тялото ми, след като излязох от летището в Делхи. С приятеля ми прелетяхме 5400 км с нощен полет за 6 часа от Москва до Делхи, гледайки заскрежения прозорец на самолета, облечени с дебели дрехи и завити с одеяла. В първата секунда след като излезеш от „Индира Ганди“, не усещаш нищо освен приятната топлина.

Още преди да е изтекла минутата обаче осъзнаваш „Каква е тази суха жега!“, а мозъкът заповядва на тялото ти да съблече всичко излишно до позволеното, разбира се. При първия сблъсък с движението реших, че просто съм попаднала на изнервени шофьори. Часът беше 3 през нощта, летището беше огромно и хората щъкаха навсякъде. Съвсем естествено би било тези шофьори на таксита да са изнервени, търсейки къде най-удобно да спрат, за да разтоварят багажа на клиентите си. Колко много грешах само…

Посрещачът ни, странно твърде засмян, ни съпроводи до колата, с която предстоеше да видим толкова чудати неща. Започвах да се чудя дали наистина съм видяла името си на табелката. Минавахме през подлези, спящи хора по земята, оградени замрели строежи… Добре, че бяхме двама, та не усетих тръпки по тялото си от мисълта, че ме водят някъде неизвестно къде. С присъствието на близък човек чувството беше само, че участвам във филм. Качихме се в колата и тогава се срещнахме с никога неспящия Делхи, с движението и с Индия.

Всеки знае, че Индия е пълна повече с бедност, отколкото с богатства. Да, тя и днес, макар ограбена от британците, пак е богата страна не само на култура и различни преживявания. Богаташите обаче няма да срещнете по улиците, даже може и да не ги срещнете в Индия. Преди да замина, не успях да прочета достатъчно, така че да съм подготвена за чудатостите там.

Но бях наясно, че ще има мизерия, голяма мизерия и много, много хора навсякъде. Хилядите боклуци наоколо, съборетините, в които живеят, когато имат щастието да живеят с покрив над главите си, а не просто на улицата, кравите, които влизат дори в магазините – всичко това може да ви втрещи в началото, може дори да не се отърсите от това чувство до края на пътуването си. Аз някак си успях да го приема бързо. След първите два дни в групата ни с представители от цяла Европа започнахме да се шегуваме на гърба на индийците за това колко милиони биха спечелили, ако започнеха да рециклират дори само пластмасата.

Първите няколко дни, докато още само пътувате, ще се питате къде им е чувството за естетика на тези хора, какво се е случило с изяществото от старите дворци и храмове и защо нищо от тях не се е прехвърлило в къщите им. А по улиците ще развиете ново чувство за самосъхранение на n-та степен, защото едновременно ще се налага да се оглеждате за пресичащи крави, кучета, пешеходци, част от които ще просят, други ще бързат, ще се пазите от всякакви видове транспортни средства с човешка тяга и още толкова коли и рикши.

Обаче пък къде другаде ще се разхождате сред диви прасета, от които няма да ви е страх, покрай вас ще минават камили с помпони на носовете, ще разглеждате забележителности на гърба на приказно изрисувани слончета, по дърветата ще щъкат маймуни… а с кравите ще свикнете много бързо!

Лека-полека започвате да свиквате и с безумното шофиране на индийците и постоянното използване на клаксони. По пътищата няма правила, няма мигачи. Единствената сигнализацията е клаксонът и неслучайно на гърба на всяко превозно средство пише “Horn, please”, когато искаш колата пред теб да се махне се бибипка веднъж за предупреждение, ако това не помогне се свири два пъти. За мен това беше най-големият шок. Може би не бях подготвена за него, но до края на пътуването именно движението по улиците се превърна в най-впечатляващото преживяване за мен. Индия не е дестинация, където можеш да се отдадеш на почивка, освен, ако не отидеш в Керала или Гоа, Индия носи всякакви други емоции, освен спокойствие.

Докато пътувате с автобус ще изминавате 100 км за епичните 3-4 часа, ще минавате по еднолентова магистрала, където този, на когото му стиска най-много, ще се движи по нея, за останалите канавката е свободна. Ще се нагледате на коли с драскотини или с огънати ламарини, но няма да видите нито една катастрофа или пострадал човек от пътен инцидент.

Пътуването с влак вече е истинско предизвикателство, там не се докосваш до хаоса по улиците, а до самите индийци. Разбира се, това не е от онези влакове, на които те се качват на покрива, когато вече няма и сантиметър празно място в купето. Това си беше съвсем нормален бърз влак с определени места за пътниците, масички, място за багаж, място да си заредиш техниката, дори раздаваха вода и храна. Хората, които се грижеха да не сме жадни или гладни, носеха униформи с надпис “Meals on wheels”- готино, нали? Докато пътувате, ще чуете всякакви звуци, ще видите дори кърмещи майки, но и много любопитни очи. За индийците ние, „белите“, сме много странни същества, особено тези, които имат и сини очи. Не се притеснявайте, че ще ви зяпат, и с това ще свикнете бързо.

Опитахме и пътуване с лодка, което като че ли за Индия се оказа най-скучното придвижване. На фона на всичко останало лодката ти носи спокойствие и изведнъж това е странно усещане за Индия, липсва ти адреналинът. Разбира се, в Ганг не плуваше само една лодка, там също има навалица, но в сравнение с пътищата, това си беше просто бавно плаване.

Междувременно на няколко места се запознахме с истински принцове, които изобщо не отговарят на очакванията. Те са изключително земни, жадни да разпитат за нашия живот, също толкова заинтригувани от нас, колкото ние от тях. А когато ние бяхме любопитни, получавахме подробна информация за ритуали, семейни традиции и лична информация.

Единия принц, с когото се запознахме щеше да се жени скоро и с подробности ни разказа за булката си и за онова, което са изживели досега и планират да изживеят. За нас той беше щастливец, защото я познаваше, но предполагам, че дори и да не я познаваше, той пак щеше да е щастлив.

Другият принц дори танцува заедно с нас в собственото си имение, където беше построил дискотека с басейн вътре. Накрая на вечерта дори се изкъпа заедно с някои от нас – изключително земен човек, който не се възползва от титлата си. Те не се възприемаха като нещо повече, не парадираха с парите си и с властта си и както всеки индиец, богат или беден, беше много позитивен и усмихнат човек.

По време на нашето пътешествие изминахме над 1500 км, разгледахме много малка част от Индия, но посетихме много места. Индия е пълна с интересна архитектура, с многовековна история, с множество традиции и ритуали, различни типове индийци, различни диалекти на хинди, както и множество невъобразими картини. Няма да се спирам с разкази за забележителностите, защото цялостният досег до обстановката в Индия ме впечатли много повече.

Никъде другаде по света няма да изживеете подобни емоции. Негативната обстановка, която ви заобикаля отвсякъде, ще ви накара да потърсите неща, за които не сте знаели, че ще ви впечатлят. Атмосферата наоколо до такава степен ще ви грабне, че дори няма да усетите кога ще ви хареса и ще ви се прииска да отидете отново. Индия не е от местата, на които ще си кажете „Какво приказно море, какъв пейзаж, какво спокойствие, каква зеленина“ и т.н. - не че ги няма, просто ще бъдете впечатлени от всичко други неща.

Най-впечатляващото изживяване за мен беше град Варанаси, един от най-старите градове в света. Но не заради историята си или ритуалите, които се извършват в свещената за индийците река Ганг, не и заради това, че на няколко метра разстояние можеш да празнуваш живота и едновременно с това да скърбиш за любим човек, докато го кремираш.

Атмосферата, която ме докосна там, засилиха чувствата ми към Варанаси. Сравнително малък град за Индия с над 2 милиона жители, където пътищата не са пригодени за коли, а за всякакъв друг вид начин на придвижване – колела, рикши, скутери, тук-тук – мото рикша. Ние се возихме на вело-рикша с три колела, като отпред тя се задвижва от човешка сила, а отзад върху двете колелета има направена седалка с гюрук. Вело-рикшата може и да вози меко, но в Индия това не може да се разбере.

Там, долу, до целия този трафик за първи път ще усетите Индия в целия u блясък – цялата суматоха, всички миризми, звуци, мръсния въздух, финия прах, който затруднява дишането ви. Ще бъдете понякога на милиметри от рогата на бика, в краката ви ще бъде нечие колело, клаксонът ще пищи все едно в ушите ви. Ще има моменти на спускане, когато вятърът ще роши косите ви. Ще има ситуации на изкачване, когато така нареченият ви шофьор ще слезе да бута рикшата и вие ще се почувствате толкова неловко, но в последствие ще осъзнаете, че това е работата, която храни него и семейството му.

Важен миг ще е, когато ще можете да си щипнете нещо от някоя сергия… По някое време ще ви се завие свят от зяпане ту в ляво, ту в дясно, но това няма да ви накара да спрете. На кръговото ще повторите „О, боже“ поне 10-15 пъти, но нито един път няма да ви хрумне чак да се прекръстите. И в даден момент ще спрете да се притеснявате, просто ще продължите да изживявате момента.

Вижте най-добрите оферти за пътуване в Индия!

Дата: 17 май 2016 г.
4/5, 4164 гласа
Забележителности около Делхи