Колекция от А до Я - Париж

Сена

 

„Нотър Дам” е мечта от камък. Мечтата на един мъж Морис дьо Сюли. Още с избирането му от Луи VII за епископ той започва строежа на катедрала, достойна за първия град на кралството и може би за Запада. Сюли не е неин архитект, а неин баща. Той е този, който убеждава краля да събори светилищата на Меровингите и да промени облика на острова като прокара широка за времето си улица, за да се прекарват материалите. Пак той събира средствата. Сюли умира през 1196 г., но Нотър Дам вече се е показала над земята. Ще трябва да мине обаче половин век, за да се изпълни великата цел. Строителните техники, използвани тогава, не са могли да обединят изключителните размери на сградата с безплътността, към която се стреми зараждащата се готика и затова достъпът на светлината е ограничен. Архитектите се захващат за работа. Сред тях е Пиер дьо Монтрьой – автор на дръзката розетка в северния кораб. При хора има параклисчета, над които в началота на ХХIII в. е трябвало да се прехвърлят знаменитите подпори, които толкова много допринасят за впечатлението за пирамидален свод. Завършената катедрала обаче все пак не станала по-светла. Големите събития в живота на кралете и тържествените дарения, службите и надгробните слова...всичко, което властта желае да превърне в символ, се случва в този мрачен храм. Но той понася и последствията от хорската небрежност. Възниква и въпросът дали без успеха на „Парижката Света Богородица” (1831), която Виктор Юго публикува преди да е прекалено късно, Виоле-льо-Дюк щеше да се захване с нейната реставрация. Хората непрекъснато се чудят колко време катедралата ще успее да устои на 12-те милиона туристи, които ежегодно я посещават.

Никога град не се е уповавал толкова на своята река - Сена. Тук разположението на паметниците – Дом на инвалидите или Френската национална библиотека – не се определя от слънцето, а от извивката на реката. Дори катедралата сякаш изскача от нея с вида си на ядосан речен рак. И по гербовете корабът, който плава, но никога не потъва – емблемата на лодкарите напомня, че Париж дължи всичко на Сена. Пътека през о.Сите бележи мястото, където се пресичат два основни пътя - единият по суша свързал Испания с Фландрия, а другият – по реката, където се кръстосвали британският калай и бургундските вина. Мостовете, заменили първия, по-скоро пречат на втория, защото разхвърляните тук-там подпори възпрепятстват корабоплаването. Първоначално това са били проходи от поставени едно след друго трупчета, обградени от къщи, докато строителите на мостове не им подсигурили нещо, вдъхващо повече доверие. Анри III прави нововъведение като възлага на Андруе дю Серсо да свържи носа на остров Сите със стръмните брегове чрез двоен мост без претрупани градежи. Днес „Пон Ньоф” е най-старият от 37-те моста на Париж; най-новият „Шарл дьо Гол” тържествено е открит през 1996 г. Редица от тях многократно са възстановявани, защото са били отнасяни от пламъци или ледове, а  и от наводнения. Всеки сезон реката показва едно и също настроение, но понякога нейният гняв може да я доведе до първоначалното й русло, чийто завой Големите булеварди приблизително следват. Все пак трябвало да се достигне до невероятен потоп, за да може парижанинът да се отдалечи от любимите си кейове. Те са мястото за обредната му разходка, която пълни джобовете на букинистите.

Повече информация за поредицата

Дата: 15 декември 2009 г.
4.5/5, 17472 гласа
Забележителности около Париж