Начало / Статии / Статии - Хърватия

Корнатски острови - непокътната природа

Автор

/

Безводните варовикови острови на Адриатика имат свой особен чар, постигнат с много труд. Лазурното море докосва нежно със солените си устни каменните им, окъпани от слънце брегове. Сухи треви, миришещи на сено, едвам се крепят сред откритите карстови скали, поглъщащи всяка капка дъжд с порьозната си напукана повърхност. Скакалците пеят и подскачат наоколо, гущери се стрелкат в скалните пукнатини, а пеперудите упорито търсят рядко срещащите се цъфнали дървовидни храсти – единствените растения, способни да виреят без вода (само с роса).

Корнатските острови приличат на тясна и продълговата мазка боя, нанесена на около 10 км от Далматинското крайбрежие на Хърватия. Те са 140 на брой и представляват най-нагъсто разположената островна група в Средиземноморието. Повечето от Корнатските острови са ниски и заоблени като терен и понякога трудно се отличават от облаците на хоризонта. Някои много издръжливи дървесни видове успяват да се закрепят на безводната им карстова повърхност, но те рядко достигат голяма височина, за да изпъкнат на фона на равнинния пейзаж.

Най-големият остров се нарича Корнат и има размери 26 на 2,5 км. На нито един от островите няма постоянно население, но на много места има групички от жилища, скътани покрай многобройните малки заливчета и протоци. В тях рибари и земеделци идват тук и се подслоняват през активния сезон, а напоследък техните хижи все по-често се използват от летовници и туристи.

В южния край на островната верига 89 острова са обособени в национален парк „Корнати“. Така се запазва тяхната непокътната природа и деликатното и поддържано с векове равновесие между околна среда и човешка дейност. В парка посетителите се допускат само със специални екскурзионни групи, но тук е любимо място за почивка и на множество яхти, обикалящи Далматинското крайбрежие.

Около 75 платноходки с традиционни триъгълни платна се събират за регата край Корнатските острови. От векове подобни лодки са били използвани по островите за транспорт и риболов. Прилежащите на парка морски територии още от 1980 г. са с режим на ограничен риболов и изобилстват от разнообразни видове морски обитатели – риби, морски звезди, ракообразни, дори и бутилконоси делфини, хранещи се с полюшваните от вълните червени и зелени водорасли и с преливащите полета от морска трева.

Ерозионните дупки и подводни пещери по крайбрежните варовикови стени предлагат безкрайни възможности за забавления на гмуркачите и леководолазите. Понякога те се натъкват и на потъналите под морското равнище древни кейове, строени още от римляните.

В миналото по тези острови са живели много повече хора. Историята им ни връща назад до неолитната епоха, а по-късно попадат под властта на илири, гърци, римляни, византийци и венецианци. Корнатските острови никога не са давали възможност за богат живот, но хората са преживявали все пак с риболов, производство на морска сол, отглеждане на добитък, на пчели и на маслинови дървета.

Най-голям просперитет районът достига по време на венецианците, след 1524 г., когато бил въведен нощният риболов на сардини, на осветление. Възникнали малки селца, в които рибарите се подслонявали през риболовния сезон, чакайки да настъпят важните за тях безлунни нощи. Венецианците облагали с данък този поминък и построили крепости по крайбрежията, за да го регулират, но всичко пропаднало със залеза на Венецианската република в самия край на ХVIII в.

Корнатските острови винаги са служели за убежище от проблемите на континента, но често били изложени на пиратски нападения и на попълзновенията на поредната имперска сила в региона. Днес тяхната природа е запазена от унищожителното въздействие на съвременния начин на живот, като голяма част от тях са обявени за национален парк.

В неговите предели има четири зони, в които достъпът, освен на специално оторизирани учени, е строго забранен. Изследователите идват тук да наблюдават деликатните процеси в природата, оставена да се развива по естествените си закони.

Любопитно: Варовиковите скални пластове са се наслоили тук преди милиони години, а тектоничното издигане на терена е довело до оформянето на стърчащи скали, наричани от местните хора „корони“. Това явление се наблюдава предимно по южните краища на островите, както на тази снимка се вижда на остров Мана. Отвесните им стени се спускат надолу в морските води до дълбочина от 90 м и са проядени от подводни пещери.

Кога да отидете там: Разгарът на сезона е през лятото (юли – август), когато температурите не са много високи – средно 25 градуса. През 151 дни от годината небето е безоблачно, а повечето дъждове падат през октомври.

На какво да обърнете внимание: Открийте маркираните пътеки, водещи до възвишения (наричани тук „белведере“), откъдето се откриват чудни гледки към цялата островна верига. Едно такова място е Опат на остров Корнат.

Полезни съвети: За влизането в Националния парк „Корнати“ ви е необходимо специално разрешение, което ще получите в административния център на парка на съседния остров Муртер или на някое от изходните пристанища.

Повече любопитни факти за островите по света четете в илюстрирания пътеводител "Приказните острови" на издателство "Ciela".

>
22 юли 2013 г.

Тагове

летен туризъм

национални паркове

острови

приказните острови

средиземноморие

Забележителности наоколо

Избрани оферти