Къщата на Халифа – книгата за Мароко, която си струва да прочетеш

Ако има съвременен автор, който е истински познавач на Мароко, това е Тахир Шах. Писателят с корени в Афганистан напуска удобния си дом в Лондон, за да се пресели с жена си и децата си в Казабланка, Мароко. Там обаче новият му дом, западнал палат, се оказва пренаселен с джинове, духове и абсурдни ситуации, каквито само Мароко може да съчини. Невероятните си приключения Тахир Шах описва в книгата си „Къщата на Халифа“ (издателство Барака) – истинска енциклопедия за Казабланка и начина на мислене на марокаците заедно със своеобразното й продължение „В хиляда и една нощи“.

Попътувайте мислено на юг със следния откъс от „Къщата на Халифа“.

***

Есента приближаваше. Изгарящата лятна жега се бе укротила и градината изведнъж се изпълни с цветове – червен хибискус и нежно розова мимоза, жълт жасмин и пасифлора, всичко това на фона на ослепителната тъмночервена бугенвилия. Дар Калифа беше оазис, магическо място в сърцето на реалността. Ариани разхождаше костенурката си по ливадата след училище, малкия Тимур се наливаше с мляко под сенките на дърветата. Аз си седях там, наблюдавах ги и благодарях за прекрасния си живот.

Може и да бяхме затруднени от местните привички, но бяхме щастливи, че сме далеч от предишния си живот. Когато звънеше телефонът, обикновено беше някой близък или роднина, а не дразнещият глас на поредния търговец, опитващ се да продаде почивка или пенсионна схема. Нямаше автоматични телефонни централи, нямаше апарати за паркиране, никакви улични задръствания или триъгълни сандвичи с модерни имена. Е, имахме проблеми заради езиковата и културната бариера, но бях по-щастлив от всякога.

Късно една вечер се обади приятел от Калифорния, за да се оплаче, че домът му е изгорял до основи. Нищичко не му останало. Всичко, което бе събирал цял живот, бе отишло. На сутринта помолих Зора да поднови нашата застраховка срещу пожар. Полицата, която ми предложи беше невероятно скъпа, но аз прецених, че това са добре похарчени пари.

Когато Осман разбра колко съм платил, направо се задави от смях:

- Всички знаят, че застраховките срещу пожар не работят – каза той.

- Е, как така не работят?

- Единственият ефективен начин да се предпазиш от пожар е с жаба.

Повдигнах едната си вежда въпросително.

- Жаба?

- Oui, мосю Тахир. Жаба.

- Би ли ми обяснил?

Осман обясни нагледно с ръце.

- Първо хващате жаба, след това я убивате, изсушавате, натривате я със сол и я увесвате над входната врата.

- Но как това помага, в случай, че къщата се подпали?

Осман изглеждаше изненадан, че питам.

- Ако в къщата избухне пожар - каза той важно, - дръпвате жабата и я мушвате в джоба си.

- И?

- И като влезете в къщата, огънят няма да ви навреди.

Някакъв мъж продаваше кактусови плодове от магарешка каруца пред къщи. Разбирах, че е там по вика му, който приличаше на песента на щурче. Имаше нещо успокояващо в този звук. Стояхме на верандата и се надпреварвахме да го имитираме. Освен това се чудехме дали архитектът ще прати някакви работници. Над главите ни се въртяха ята ибиси. Те летяха към морето, към залязващото слънце, с обагрени в златно криле. Никога не бях виждал нещо по-красиво.

Една есенна утрин плътен солен бриз дойде от Атлантика като дъх на дракон. Той сякаш погълна Къщата на Халифа, градината, а след това и бедняшкия квартал. Хамза се втурна и отвори всички врати и прозорци в къщата, колкото може по-широко. Аз бях под душа, когато връхлетя и остави вратата отворена.

- Мъглата ще ни донесе барака [*благословия], - каза той и се втурна към следващата стая. - Ще пречисти къщата! Благословени сме!

До към следобед мъглата изчезна, стопена от топлото слънце. Сякаш реалният свят отново изплува от нищото, след като бе развалена зла магия. За мен къщата беше същата, но Хамза бе уверен, че е настъпила божествена промяна.

- Мирише различно - каза той. - Аз работя тук от дълго време и мога да усетя разликата. Не се съгласих.

Казах му, че мъглата е просто пара и няма нищо общо с пречистване, барака и джинове. Пазачът обикновено искаше да се препира, когато станеше въпрос за това. Но сега само пъхна ръце в джобовете си, пое си дъх и каза:

- Разбира се, мосю Тахир. Вие сте напълно прав.  

Дата: 02 ноември 2017 г.
4.5/5, 22873 гласа
Забележителности около Казабланка